Как богатите общества могат да живеят добре с бавен растеж?

Коледа традиционна е период за потребление и духовно съзерцание. Това прави празниците добър момент за поставяне на един от основните политически и икономически въпреки пред богатите страни – дали техните граждани могат да продължат да живеят добре в ера на по-бавен растеж, пише Ройтерс.

Това отчасти зависи от икономически и политически решения за начина на разпределяне на ресурсите. Но ако богатите страни запазят алчното си и индивидуалистично мислене, ще се стигне до голямо нещастие и конфликти. Ако се насочат към по-целеустремено, грижливо и зелено бъдеще, гражданите може да живеят добре.

Древногръцки философи като Аристотел са знаели, че материалните блага са необходими, но недостатъчни за добър живот. Хората имат също социални, интелектуални и дори духовни нужди.

Съвременни изследвания като годишния доклад за щастието в света подкрепят тези съждения. Доходите са един от факторите, които обясняват доколко доволни са хората от живота си. Но обществената подкрепа, продължителността на живота без болести и свободата да правят собствен избор също са от жизненоважно значение. Въпреки това съвременната култура дава най-видно място на икономическия растеж.

Икономическият напредък може да бъде голяма сила за обществена промяна. През последните десетилетия бързият ръст на БВП помогна за изваждането на милиарди хора от бедността. Хората, които нямат основни материални блага, са нещастни в живота си. Затова бедните страни трябва да продължат да растат.

В същото време бедните хора в богатите страни се нуждаят от по-високи доходи. Ако растежът се забави, това означава, че те трябва да получат по-голямо парче от икономическия пай. Дори след като покрият основните нужди, допълнителните доходи може да повишат щастието на хората.

Но тесният стремеж към пари може също да е контрапродуктивен – той обезсърчава хората да заделят време за други неща, които са важни за тях, допринася за климатичните промени и отслабва обществената тъкан.

Във всеки случай развитите икономики не са нараснали много от световната финансова криза през 2008 г. и перспективите за бъдещето са мрачни. Ако богатите общества запазят хиперматериалистичното си мислене, ще се изправят пред сблъсък между желаното и постижимото.

Ера на бавен растеж

През 15-те години след финансовата криза развитите икономики постигаха среден растеж от 1,6%, спад спрямо 2,8% през предходните 15 години. Международният валутен фонд прогнозира среден растеж от 1,7% за следващите пет години.

Да се надяваме, че световната икономика няма да се изправи пред още една световна финансова криза, нова пандемия или война с човешки и икономически последици, съпоставими с нашествието на Русия в Украйна. Но тя ще се сблъска с множество познати насрещни ветрове, дори без да се вземат предвид изненадите.

На първо място това са спънките от последните кризи. Разходи, свързани със спасителни помощи, тласнаха брутния държавен дълг на развитите икономики до 112% от БВП спрямо 71% през 2007 г. Лихвите, които бяха изкуствено ниски за десетилетие и половина, сега са по-близо до историческите норми. Затова разхлабената фискална и парична политика няма да подкрепя икономиката в следващите години.

Богатите демокрации увеличават също така разходите за отбрана в отговор на руското нашествие и всяването на напрежение от Китай в Източна Азия. Купуването на танкове, ракети и изтребители допринася за брутния вътрешен продукт, но също така отклонява ресурси от други области и не помага толкова за повишаването на бъдещите доходи, колкото по-продуктивни форми на инвестиции.

След това идват мегатенденции, които ще натежат върху жизнеността на икономиката. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира, че съотношението между хората на възраст 65 години спрямо тези в трудоспособна възраст в клуба на богатите страни ще нарасне до 53% през 2050 г. спрямо 33% тази година. Вероятността по-възрастните хора да работят не е толкова голяма, но е по-вероятно те да се нуждаят от повече грижи.

В същото време светът прави твърде малко в борбата с глобалното затопляне. Това означава, че страните ще трябва да влагат големи суми в бъдеще, за да се приспособят към по-топъл свят и да поправят щетите от климатичните промени. Дори да инвестират усилено в преход към по-зелени технологии, ще имат по-малко средства за влагане в други области.

Разбира се, по-бавният растеж не е неизбежен. Голямата надежда е, че изкуственият интелект ще увеличи производителността в икономиката, като в същото време освободи хората от монотонна работа. Проблемът е, че междувременно той може да унищожи много съществуващи работни места, засилвайки безпокойството, докато хората се придържат към съществуващото си препитание или не успяват да намерят ново.

Културна революция

Но развитите икономики имат избор. Единият вариант е да се отклонят от материализма. Това може да е рецепта за нарастване на разочарованието, ако хората не получат това, към което се стремят. Както националната, така и международната политика може да станат все по-фрагментирани, докато хора и страни се борят за пай, който не расте толкова бързо.

Другият вариант е да възприемат по-холистичен подход към благосъстоянието, който дава по-голяма тежест на социалните, интелектуални и духовни нужди на хората. Повече усилия ще бъдат насочени към изграждането на общности и опазването на планетата.

Разбира се, материалните искания няма да изчезнат. Конфликтите за това кой какъв дял от икономическия пай ще получи ще продължат да растат. Много възрастни и по-богати хора ще наблюдават с недоволство как богатството им се прехвърля към по-младите и по-бедните.

Но тези конфликти няма да са толкова остри, ако културното мислене отдаде приоритет на социалната солидарност. В крайна сметка много хора смятат, че животът им е по-пълноценен, ако дават на обществото. Освен това правителствата може да успеят да насърчат богати граждани да прехвърлят богатство чрез данъчни инициативи, не само данъци.

Докато по-възрастните хора вероятно няма да са склонни да променят ценностите си, културната промяна все пак може да се състои, когато по-младите поколения възприемат различни идеи. Те вече го правят, особено т. нар. поколение Z, родено между 1996 и 2010 г.

Членовете на това поколение като цяло са идеалистични, показа изследване на консултантската компания McKinsey. Те вярват в своя принос за спиране на климатичните промени, искат по-голямо равенство в обществото и по-целенасочена работа.

В САЩ членовете на поколението Z е по-вероятно да страдат от психическо заболяване, отколкото други възрастови групи, а връстниците им в Европа се борят със самоналожена стигма. Финансовите кризи, климатичното безпокойство, пандемията от Covid-19 и безредиците в света засилват песимизма.

Макар това да е тревожно, то също така показва, че общество, което цени по-зелената икономика, социалната солидарност и смислената работа ще накара младите хора, а и някои по-възрастни, да се чувстват по-пълноценни. По този начин животът може да процъфтява в ера на бавен растеж.