Китай напредва с интернационализацията на юана

2023-та е интересна година за юана, пише за Financial Times Алисия Гарсия-Ереро, главен икономист за Азиатско-Тихоокеанския регион на Natixis и старши изследовател в института Брюгел.

От една страна, той очевидно разочарова инвеститорите, които очакваха валутата да поскъпне, след като китайската икономика излезе от политиката за нулев ковид в края на 2022 г. Вместо това, след кратко повишение, юанът се обезцени с около 8,5% спрямо американската валута, като достигна дъно на ниво от около 7,30 юана за долар. Тенденцията отразява трайната слабост на китайската икономика и големите изходящи капиталови потоци. По-наскоро юанът поскъпна, но това е в съответствие с други валути, тъй като Федералният резерв на САЩ премина към по-малко ястребов тон по отношение на лихвените проценти.

Същият този слаб юан обаче постигна нещо доста впечатляващо през 2023 г.: бързо нарастване на международното му използване. Откакто Китай започна да настоява за интернационализация на своята валута през 2004 г., делът ѝ в глобалните плащания до голяма степен оставаше в застой. Но тази година този дял се повиши от 1,9% през януари до 3,6% през октомври.

Делът остава нищожен в сравнение с долара (47,3 на сто) и еврото (23,4 на сто). Но растежът може да сочи към промяна. А Китайската народна банка (КНБ) отчете рязко увеличение на деноминираните в юани транзакции по текущата сметка. Близо 30 на сто от търговията със стоки и услуги във и извън страната е била извършена в родната валута.

Когато разглеждаме основните двигатели за тази промяна, няколко момента се открояват. Първо, Китай изглежда все по-склонен да урежда търговията си в юани. Причините зад това изглежда надхвърлят намаляването на разходите за хеджиране, които винаги са съществували, като геополитическите опасения са важен двигател.

Намаляването на зависимостта от щатския долар или други валути на Г-7 стана по-важно за Китай предвид засилването на западните санкции срещу Русия, след като тя нахлу в Украйна през 2022 г., и напрежението със САЩ относно Тайван. Тези санкции изглежда са били и катализатор за други страни да приемат юана за търговски разплащания. Фактът, че Китай имаше своя собствена международна платежна система (Cips), готова да бъде използвана, когато западните санкции удариха Русия, несъмнено помогна. Някои международни плащания в юани, уреждани чрез Cips, не използват водещата платежна системата Swift, което ги прави много трудни за проследяване. Това също така означава, че делът на юана в глобалните трансгранични транзакции може би е подценен.

Освен създаването на Cips китайските власти въведоха други важни инструменти в подкрепа на интернационализацията на юана, като например двустранни валутни суапове между КНБ и повече от 30 централни банки. Тези суапови линии преди стояха бездействащи в приемащите централни банки, но сега започват да се активират предвид нарастващите финансови нужди на някои развиващи се икономики. Забележителен пример е Аржентина, която вече е изтеглила еквивалента на 1 милиард долара в юани от своята суап линия, за да покрие плащания на дългове към МВФ. Китайските власти също така ускориха усилията си за увеличаване на ликвидността на юана в чужбина, като създадоха клирингови центрове за валутата.

Макар че всички тези институционални мерки със сигурност могат да увеличат външната ликвидност на юана, тя ще остане ограничена, тъй като валутата не е конвертируема. С други думи, компаниите трудно ще използват юаните, които са спечелили от износа си за Китай, за нещо друго освен за покупка на стоки с китайската валута или изплащане на дълг с нея. С други думи, като приемат плащания - или финансиране - в юани, държавите ефективно увеличават зависимостта си от Китай.

Също така, китайските банки използват юана при отпускане на заеми в чужбина. Това се увеличи до 28 процента от общото им трансгранично кредитиране през октомври 2023 г. от 17 процента в края на 2021 г. Много по-високите разходи за финансиране в долари, отколкото в юани, улесняват приемащите страни да изберат финансиране в китайска валута. Големите изходящи капиталови потоци от Китай също допринасят за нежеланието на страната да отпуска заеми в долари.

В същото време обаче юанът не прави същите крачки като инвестиционна валута. Делът на чуждестранните инвестиции на вътрешните пазари на Китай се свива от 18 месеца. Това важи особено за чуждите инвеститори в облигации. Техният дял е намалял от пик от 3,5 процента до 2,5 процента през юни 2023 г.

Тези противоположни процеси може да се обяснят със специфичните характеристики на Китай. От една страна, икономическото му влияние се превръща в лост за налагане на неговата валута, но същото време липсата на конвертируемост затруднява много инвеститорите, които искат да закупят активи в юани, завършва Гарсия-Ереро.