Икономика на светло: Сивият сектор се свива, но са необходими реформи

Композитният индекс „Икономика на светло“ през 2022 г. отбелязва най-високата си стойност, изчислена до момента – 78,58 пункта. Това стана ясно по време на 13-ото представяне на данните от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Данните показват, че е налице трайна тенденция за изсветляване на икономиката, като за последните 13 години тя е достигнала ниво от стойност 63,35 пункта от 100 до 78,58 пункта от 100 през 2022 г. Композитният индекс следи изменението на сивата икономика и по този начин дава оценка на ефективността на мерките за изсветляване на бизнеса и маркира проблемните области.

„Виждаме отчетлива корелация между изменението на композитния индекс и изменението на БВП на страната. Когато икономиката расте, и то със силни темпове, наблюдаваме по-силна тенденция на изсветляване на икономиката“, каза Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, по време на представянето на резултатите.

Динамика на индекса

През 2022 г. българската икономика продължава да расте с добър темп и това е фактор, който изсветлява икономиката, какъвто е и „горещият“ пазар на труда – повишено търсене при предлагането на труд, което води и до ръст на възнагражденията, и до изсветляване на възнагражденията, каза още Иванов.

По думите му делът на сивата икономика още е висок на фона на останалите страни в Европейския съюз, но тенденцията за изсветляване е повишена и се доближаваме до средните нива в съюза.

Пандемията от COVID-19 е довела до стагниране в изсветляването на българската икономика, сочат данни от изследването на АИКБ. През 2020 г. се наблюдава посивяване на икономиката с 1 процентен пункт, а през следващата година има ръст на БВП и изсветляване на икономиката. Нивата от 2022 г. достигат и надвишават тези от 2019 г. – последната предпандемична година.

От 2010 г. насам има две години, в които индексът за светла икономика бележи спад – 2014 г. заради фалита на Корпоративна търговска банка и 2020 г. заради пандемията.

От АИКБ отчитат, че в средносрочен и дългосрочен план са необходими множество реформи, например спешна нужда има от реформа в съдебната система, особено в частта намаляване на корупцията. Необходими са още реформи в пенсионната система, в здравеопазването, вътрешна сигурност и отбрана, държавната администрация, както и реформи за повишаване на ефективността на публичните разходи.

Според Асоциацията административните тежести за бизнеса също са основен фактор, който мотивира сиви практики.

„За да получи един работник 2000 лв. нетно, предприятието трябва да плати още 53% отгоре, т.е. това е 1060 лв. Общо разходът за този труд е 3060 лв., а работникът взима 2000 лв. Това е бизнесът на светло. Една от най-често срещнатите практики е договор за 1000 лв. и още 1000 лв. да се дават в брой“, обясни Васил Велев, председател на АИКБ. Той посочи и че има по-невидима причина за отчитането на индекса „Икономика на светло“ и тя е свързана с условията на труд, защото предприятията, които упражняват сиви практики, не спазват законодателството за условията на труд и социалната защита на работниците.

„Няма едно лекарство срещу сивата икономика. Необходим е комплекс от мерки. Това е като демографската криза – не може с една мярка да се реши проблемът“, каза Велев.

Той обърна внимание, че темата за намаляване на административните тежести на бизнеса вече не е част от предизборните програми на политиците, а именно те са една от причините за увеличаване на сивия сектор. Велев отбеляза още, че с несъразмерното вдигане на минималната работна заплата не се намалява тежестта на сивия сектор, защото тези, които използват сиви практики, започват да назначават служители на половин щат и се скриват още повече в сивия сектор. „Смятаме, че трябва да се договаря МРЗ по различните икономически дейности“, каза Велев.

Според председателя на АИКБ изравняването минималната пенсия с тази на хората със среден осигурителен принос също стимулира сивите практики, защото тези, които са укривали осигуровки или са с ниска квалификация, получават също толкова, колкото хората, плащали осигуровки.

Фактори за данните през 2022 г.

За последната отчетена година има основно външни фактори, които водят до посивяване на икономиката – неотшумелите докрай икономически последици от COVID-19, ръст на цените на енергоносителите, началото на войната в Украйна.

„През 2022 г. вследствие на първите три причини се появи и ускоряване на инфлационните процеси в България, което влоши икономическата ситуация в страната. Това са икономическите причини за увеличаване на размера на сивата икономика, но има и политически такива“, каза Добрин Иванов, като отчете провеждането на парламентарни избори пет пъти в периода 2021-2022 г. и смяната на служебни и редовни правителства. Той посочи, че заради липсата на Народно събрание са липсвали и конкретни мерки за изсветляване на икономиката, като е намалял и контролът.

Данните за заетостта говорят за понижено усещане за изсветляване на заетостта, като трудовите правоотношения са сред най-масовите проявления на сивата икономика в България, отчитат от АИКБ. Те засягат най-много хора и създават най-голямо усещане за сива икономика.

Подиндексът „Заетост на светло“ за миналата година е 81,69 пункта, а през 2021 г. той е бил малко по-висок: 82,08 пункта. Въпреки че тази година не е правен специален анализ по браншове, с най-висок дял на сивата икономика остават секторите на ресторантьорството, хотелиерството, туризма, строителството и земеделието – секторите с по-ниска производителност и добавена стойност. В тези сектори обаче също се наблюдава обща тенденция на изсветляване. 

Продължава се практиката от миналите години на сключване на трудов договор на фиктивно възнаграждение и доплащане до договореното възнаграждение в плик.