Средният облагаем доход на новите висшисти надхвърля 2200 лв.

Делът на регистрираните безработни в България, завършили висше образование в страната през предходните пет години, се задържа близо до миналогодишните малко над 2% при нива от 3,5% през 2021 г. Това сочат данни от тазгодишното издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, представени от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков. 

Средният облагаем доход на завършилите нараства, достигайки над 2200 лева през 2023 г. при 1839 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 г.

Другите показатели за реализацията на пазара на труда на завършилите се повишават до рекордни за последното десетилетие стойности. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до 14% през 2023 г. от близо 17% през миналата година и от над 25% през 2014 г. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до над 59% през 2023 г. от 54% през миналата година и 46% през 2014 г.

„Сериозно намалява броят на безработните висшисти. Расте процентът на реализация в рамките на професии, които изискват висше образование. Нараства и доходът на завършилите студенти, като за някои професионални направления е между 4000 и 6000 лв“, посочи Галин Цоков. „Това означава, че висшето образование в България дава добавена стойност по отношение на професионалното развитие на българските студенти“, допълни той.

Данните показват, че най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Стоматология“, „Военно дело“ и „Математика“, а най-висока  – сред завършилите „Социални дейности“ (3,4%).

Най-високи са заплатите за специалистите, завършили Информатика и компютърни науки“ и „Военно дело“, при които средният облагаем доход е над 4000 лв. След тях са висшистите по „Металургия“, „Математика“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Комуникационна и компютърна техника“ и „Национална сигурност“ (между 3 000 и 4 000 лв.).

На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – 6469 лв. (при 5592 лв. регистриран през миналата година), следвани от завършилите същото направление в Нов български университет – 5767 лв. (при 4333 лв. през миналата година).

Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в първи курс студенти в страната като цяло е 5,08, което е най-високото измерено ниво от 2013 г. По конкретни висши училища с най-висок успех от средното образование са приетите първокурсници в направление „Информатика и компютърни науки“ на Софийския университет (5,75), следвани от тези, приети в направленията „Обществени комуникации и информационни науки“ на Американския университет и в „Медицина“ на Медицинския университет – София (5,72).

Най-много студенти през 2023 г. са се обучавали в направленията „Икономика“ (24 906), „Педагогика“ (16 900) и „Медицина“ (12 660). Най-малко студенти учат „Теория на изкуствата“ - 48. 

Най-много са обучаващите се студенти в СУ „Св. Климент Охридски“ – 19 167. След него се нареждат Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 16 226 и УНСС с 14 358 студенти.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се удвоява – от около 4% през 2013 г. до над 8% от студентите през 2023 г., като най-много са обучаващите се в направление „Медицина“ (57% от действащите студенти), „Стоматология“ (46%) и „Ветеринарна медицина“ (31%).

В страната има 128 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции. В подобни програми през 2023 г. са се обучавали 2,8% от действащите студенти в страната.

Нарастват броят и влиянието на научните публикации на българските висши училища, регистрирани в глобалните библиографски бази данни. Броят на научните публикации от български университети в Web of Science през петгодишния период 2018-2022 г. е над 24 хил. и надхвърля с около 3500 броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 20 500. Броят на публикациите в Scopus през периода 2018-2022 г. е малко над 27 хил. и надхвърля с над 6 хил. броя на публикациите през предходния изследван петгодишен период (2017-2021 г.), когато те са били приблизително 21 хил.