Турската икономика се е охладила през третото тримесечие на фона на продължаващото затягане на паричната политика от централната банка след изборите през май, съобщава Bloomberg.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се е увеличил с 0,3% спрямо второто тримесечие на коригирана основа, което е осезаем спад спрямо преразгледаната оценка за 3,3% през предходния период. Медианната оценка в проучване на Bloomberg бе за 1%.
На годишна основа ръстът на БВП достига 5,9% през третото тримесечие спрямо ревизирани 3,9% за предходния период.
Изменение на БВП на Турция на годишна основа (колони) спрямо продажби на дребно на годишна основа (линия). Графика: Bloomberg LP
Рязкото обръщане на паричната политика има незабавен ефект върху икономиката, коментира Селва Демиралп, професор по икономика в истанбулския университет „Коч“, преди данните да бъдат публикувани. Друг „важен фактор, който потиска степента на растеж през третото тримесечие, е слабото търсене на турски износ заради забавянето в Европа“, коментира още тя.
Способността на Турция да стимулира растеж е важна, като се има предвид, че през март предстоят местни избори, което може да смекчи решимостта за по-строга парична политика.
„В ситуация, в която инфлацията и волатилността са големи, дезинфлационният процес може да започне с минимален компромис по отношение на растежа, докато инфлацията се забавя до определени нива“, заяви по-рано в сряда гуверньорът на централната банка Хафизе Гайе Еркан. „Към този момент целта трябва да е поддържане на дезинфлационния процес решително“, заяви още тя.
Месечните увеличения на лихвите доведоха размера на основната турска ставка до 40% през ноември, като само през третото тримесечие са били прибавени 15 пр. п. затягане.
Все пак продължителен икономически спад вероятно не е на дневен ред за Турция, като се има предвид, че централната банка първоначално възприе постепенен подход на затягане на паричната политика. Според модел, разработен от Демиралп и колеги, вероятността от рецесия в страната е под 20%.