Бюджетната криза разтърсва доверието на индустрията в Германия

Засилващата се бюджетна криза в Германия нанася удар на най-голямата икономика в Европа там, където боли най-много – на репутацията ѝ на надежден партньор за индустрията, част от която сега се опасява, че Берлин може да не изпълни обещанията си да финансира зелени и други проекти, пише Ройтерс.

Освен че отвори дупка за 60 млрд. евро в разходните планове на правителството за 2024 г., решението на Конституционния съвет повдига по-широки въпроси за помощта за големи индустриални проекти, за които се предполагаше, че трябва да бъдат подкрепени с държавни пари.

Сред тях бяха планове на ArcelorMittal, най-голямата компанията за производство на стомана в света, да вложи 2,5 млрд. евро в декарбонизирането на германските си стоманени заводи, усилията зависят от сега несигурната подкрепа от правителството.

„Разочаровани сме и преди всичко сме притеснени, тъй като все още нямаме решения за финансиране, а с това и перспектива за индустриалното ни производство в Германия“, коментира Рейнер Блашчек, който ръководи германското подразделение на ArcelorMittal.

Той нерече невъзможността на правителството да намери бързо решение на бюджетната безизходица проява на „груба небрежност“, показвайки възможните последици за Германия, която вече изпитва затруднения да задържи мястото си на водеща индустриална локация.

Във видео съобщение в петък канцлерът Олаф Шолц заяви, че правителството преработва бързо бюджета за 2024 г. и че всички необходими решения ще бъдат взети тази година.

Германският конкурент на ArcelorMittal, SHS Stahl-Holding-Saar,също не е получил официален ангажимент от Берлин да подкрепи инвестиционната програма на компанията на стойност 3,5 млрд. евро за рязко намаляване на въглеродните емисии от пещите ѝ.

Главният изпълнителен директор Щефан Раубер заяви, че решение трябва да бъде намерено до дни, не седмици, и допълни, че има нужда от решение до края на годината, за да се осъществи програмата.

„Това, което виждаме тук, е опустошително за Германия като бизнес локация в света. И колкото по-дълго продължи, толкова по-лошо ще става“, допълни той.

Освен шестте милиарда евро инвестиции в стомана, други сектори, които може да бъдат засегнати от съдебното решение, включват 4 млрд. евро в сферата на микроелектрониката и 20 млрд. евро за производството на батерийни клетки, сочи документ на министерството на икономиката, видян от Ройтерс.

То също така обхваща т. нар. споразумения за защита на климата, които се очаква да помогнат на индустрията да се защити от колебания на цените на енергията.

Германия отдавна е критикувана заради недостатъчни инвестиции в ключова икономическа инфраструктура – МВФ отново призова тази година Берлин да създаде по-голямо фискално пространство за инвестиции в бъдещето на страната.

Според критици заложената в Конституцията дългова спирачка, която определя много строги граници колко нов дълг може да изтегли страната, е донякъде произволен политически инструмент, който ограничава пространството за тези инвестиции.

Решението на съда да блокира промяната на предназначението на неусвоени средства от пандемията за зелени инвестиции породи съмнения за съдбата на други извънбюджетни финансови инструменти и помрачава плановете за бъдещи разходи през 2024 г. и след това.

Коментарите от индустрията отразяват широки притеснения, че то ще ограничи възможността на Германия да изпълни ангажиментите си за финансиране на големи проекти за експанзия, включително такива на Intel, тайванската TSMC и на Infineon.

Още по-лошото е, че бюджетните сътресения създават нови проблеми, когато Германия вече се бори за инвестиции с локации в Азия и САЩ и е изправена пред опасността големи индустриални играчи да преместят обекти в чужбина.

Законът за намаляване на инфлацията в САЩ предоставя на компаниите ясна регулаторна рамка, включително в зараждащото се поле на водорода, който е от ключово значение за усилията на Германия да направи индустрията си въглеродно неутрална.

„Ако има впечатление…, че е несигурно да се измине този път с германски компании.., тогава промишлените производители ще погледнат към Закона за намаляване на инфлацията и други проекти в САЩ, просто защото сигурността на инвестициите е там“, коментира Бернхард Осбург, главен изпълнителен директор на Thyssenkrupp Steel Europe.

Макар че има притеснения какво означава дупката в бюджета за проекти в краткосрочен план, нарастват опасенията, че те може да отслабят способността на Германия да подкрепи по-дългосрочна трансформация на индустриите си.

Някои се притесняват, че плановете за понижаване на цените на енергията за индустрията, ключови усилия за конкурентоспсобността на гиганти в химическата промишленост като BASF и Wacker Chemie, също може да бъдат осуетени.

„Значими индустрии в Германия като химическото или стоманеното производство се нуждаят от икономически изгодни цени на енергията“, коментира Оливер Блуме, главен изпълнителен директор на водещата автомобилна компания в Европа Volkswagen, пред Frankfurter Allgemeine Zeitung.

„В момента не сме конкурентоспособни в световен мащаб“, допълни той.