Балансът на силите е изместен от труда към капитала

Две от най-големите тенденции в бизнеса през последните няколко години са рекордните стачни действия и увеличаването на антитръстовите дела. Само през тази година например Америка регистрира най-много пропуснати работни дни поради стачки от почти четвърт век, а също и най-агресивните антимонополни действия от десетилетия. И двете тенденции, които присъстват също в Европа и на други места, са реакция на десетилетия на корпоративна консолидация и рекордни печалби, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.

Докато някога изглеждаше, че ускоряващата се инфлация при заплатите и тенденцията от епохата на пандемията към намаляване на риска във веригата за доставки ще започнат да ерозират корпоративната мощ, последният доклад на ООН за търговията и развитието показва, че това все още не се е случило. Всъщност както консолидацията, така и печалбите се увеличиха драстично по време на пандемията от Covid, с обезпокоителни последици, включително повишаване на цените и хранителна несигурност.

Ако концентрацията е проблем в богатия свят, тя е още по-голяма в по-бедните държави. Високите нива на експортна концентрация сред най-големите 2000 фирми в световен мащаб се увеличиха по време на пандемията. Това важи особено силно в развиващите се страни, където данните показват, че горният 1 процент от експортните фирми са получили между 40 и 90% от общите приходи от износ на държавата. Медианният процент на концентрация на корпоративния износ в база данни от 30 развиващи се страни е колосалните 40%.

Авторите на доклада на ООН отбелязват, че това увеличение по време на пандемията поражда „загриженост относно контрола върху пазара и разпределението на печалбите от търговията“ в държави, които преди това разчитаха на разширяването на търговията, за да наемат повече хора на работа.

Повишаването на корпоративната концентрация също отразява продължаващия спад на дела на труда в световен мащаб, който е намалял от 57% през 2000 г. до 53% днес. Както се изразяват авторите: „Намаляващият дял на труда и растящите печалби на мултинационалните компании подчертават ключовата роля на големите корпорации, доминиращи международните дейности… и засилването на глобалното функционално неравенство в доходите“.

Това разделение има особено пагубни последици върху суровинните пазари. Въпреки намаляването на търсенето, цените на много суровини не са се върнали към нивата отпреди пандемията. По-конкретно горивата и селскостопанските стоки все още са скъпи, което води до продоволствена несигурност за милиони.

Финансиализацията играе ключова роля в това. „Нарастващото значение на финансовите дейности като част от бизнес модела на компаниите се превърна в усилвател на тяхната мощ“, изтъква Ричард Козул-Райт, директор на отдела за глобализация и стратегии за развитие в ООН, „създавайки много повече тесни места, които могат да се използват за увеличаване на печалбите."

Според авторите на доклада „нерегулираната дейност в сектора на суровините допринася за спекулативните повишения на цените и нестабилността на пазара“, което изостри световната хранителна криза. Те дори обвиняват хищническите корпоративни ценови практики за голяма част от високите цени на храните. „Спекулирането с финансови дейности сега води до печалби в сектора на глобалната търговия с храни“.

Всъщност възникна порочен кръг между по-високите разходи за енергия и производство на храни, намалените добиви от земеделските стопанства и по-високите цени на храните. Нарастващите цени на торовете означават, че фермерите ги използват по-малко, което означава по-ниски добиви и по-висока инфлация. Ефектът на снежната топка при цените се изостря от по-високите лихвени проценти, които повишават цената на всички вложени ресурси.

И все пак, на фона на растящите цени, големите компании за търговия със суровини се радват на рекордни печалби. През юли 2023 г. Oxfam изчисли, че 18 глобални корпорации за храни и напитки са реализирали извънредни печалби от 14 млрд. долара през предходните две години.

Каква част от това се дължи на хищнически ценови практики? Невъзможно е да се каже, но един доклад на Allianz изчислява, че 20% от инфлацията при храните се дължи на спекула. Проучване на Greenpeace пък установява, че 10-те водещи инерционни хедж фонда са спечелили 1,9 млрд. долара от залози върху цените на храните през първите три месеца на 2022 г., когато войната в Украйна започна.

ООН установява корелация, макар и не задължително причинно-следствена връзка, между корпоративното печалбарство, използването на финансови инструменти и волатилността на храните. Доказването на причинно-следствена връзка е трудно, отчасти защото хеджирането е част от бизнес модела на суровинните компании, но също и поради непрозрачността в сектора. Само 8 от 15-те най-големи компании за търговия с храни са регистрирани на борсата.

Все пак има силна връзка между историческите печалби на четирите най-големи търговци на храни – ADM, Bunge, Cargill и Louis Dreyfus – и периодите на нестабилност на цените. Най-малкото това предполага, че трябва да проучим внимателно как суровинните компании използват финансови инструменти, за да хеджират собствените си търговски позиции на фона на търговия, предназначена да яхне вълната от пазарна нестабилност, посочва авторката. Това беше нещо, което американските регулатори се опитаха да наложат със Закона Дод-Франк от 2010 г. след финансовата криза през 2008 г. За съжаление, усилията им бяха подкопани, до голяма степен благодарение на лобирането от страна на големите компании за храни.

Връзката между корпоративните печалби и глада е само най-фрапиращият пример за изместения баланс на силите от труда към капитала. Стачките по света и антитръстовите действия са отговор на това и несъмнено ще продължат, докато махалото не се люшне в обратната посока, което бавно, но сигурно се случва, когато икономическите системи се разбалансират. Очаквам да продължат и призивите за реформиране на глобалната търговска система, която сама по себе си е едновременно сложна и непрозрачна, завършва Форухар.