Ат. Атанасов: За да изпълним критериите за еврозоната, се нуждаем от антиинфлационни мерки

Към момента инфлацията в България все още е по-висока спрямо средната за еврозоната. За да се изпълнят инфлационните критерии на еврозоната, страната ни се нуждае от бързи и ефективни антинфлационни мерки, чрез които да се направи опит инфлацията в страната ни  да намалява по-бързо от тази на държавите от еврозоната. Това мнение изрази пред БТА председателят на Националния статистически институт доц. д-р Атанас Атанасов.

Той напомни, че критерият за размера на средногодишната инфлация за присъединяването ни в еврозоната предвижда размерът на инфлацията да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на трите държави членки с най-добри показатели за годината, предшестваща приемането ни в еврозоната.

„Забавянето на инфлацията в България ще продължи до края на тази и през следващата година“, очаква Атанасов, като се позова на прогнозите на БНБ и Европейската комисия. Той  припомни, че през август 2022 г. годишната инфлация беше 17,7%, година по-късно – тя вече е 7,7% с разлика от десет процентни пункта, а данните за септември показват, че годишната инфлация намалява до 6,3%. Председателят на НСИ посочи, че подобно забавяне в повишението на цените се наблюдава в еврозоната и в ЕС.

Председателят на НСИ подчерта, че в момента прогнозите се правят в несигурна среда, включително заради динамиката на цената на горивата, размера на минималната заплата от следващата година, неяснотата как ще продължи войната в Украйна, политическата обстановка в България.

„Постоянните изследвания на НСИ за бизнес климата очертават настроенията на бизнеса и почти всички мениджъри от всеки сектор посочват като основен проблем несигурната икономическа среда. Поради това те трудно могат да планират бизнеса си и трудно може да се прогнозира накъде би тръгнала икономиката", посочи Атанасов, като допълни: „По тази причина каквито и да са прогнозите, е малко вероятно те да се сбъднат.“

Забавяне на германската икономика

Атанасов смята, че България ще усети ефекта от забавянето на германската икономиката, но доста по-меко. „Една от причините е свързана с това, че безработицата в страната ни все още е ниска, а безработица под 4% трудно бихме постигнали в България“, отбеляза той. Но предупреди, че „картината обаче може да се промени“ в зависимост от решенията, които се вземат във връзка с протестиращите миньори, като това би могло да доведе до реален ръст на безработицата.

За "мъртвите души" и изборите

„Няма „мъртви души", категоричен е председателят на НСИ в отговор на актуалната по време на всички досегашни избори тема за разликата между двете национални бази данни  – на НСИ и ГРАО, която през 2001 г. достигна близо 1,3 млн. души. „Всъщност „мъртви души" няма, разликата между населението, което изследва НСИ, и населението, обхванато от ГРАО, е методологическа“, коментира той.

Атанасов обясни, че НСИ се интересува от гражданите, които са на територията на страната – българи или чужденци, а ГРАО - от това колко са хората с българско гражданство, без значение дали са в страната или в чужбина. По думите му, някои от тях са с двойно гражданство, други са само с българско, но са извън територията на страната, но те имат право до гласуват. Той уточни, че разликата между българските граждани, включително тези в чужбина (според регистъра на ГРАО), и населението в страната, което НСИ изчислява по последни данни, е около 1,8 млн. души.

Ревизиране на композитните показатели

Председателят на НСИ съобщи, че ревизирането на композитните показатели, които имат в знаменателя си броя на населението, като брутен вътрешен продукт на човек от населението, данните за смъртността и раждаемостта, във връзка с актуалната картина между двете преброявания на населението, трябва да завърши до края на годината. Очакванията са тези показатели да бъдат със завишени стойности, а като цяло, подобна ревизия е стандартна за целия ЕС. Ревизираните данни се отчитат в стойностите на брутния национален доход..

Новата потребителска кошница

Атанасов обясни, че до края на годината НСИ ще уточни равнището на потреблението на домакинствата и в началото на следващата ще излезе с евентуални промени в списъка от стоки и услуги от голямата и малката потребителска кошница за 2024 г. Той напомни, че за тази година в кошницата са включени 853 стоки и услуги, потребявани от домакинствата, като изтъкна, че предходната година НСИ е извадил от наблюдение стоки, чиито продажби са нищожни - например компактдисковете.

Единните входни точки

Председателят на НСИ съобщи, че в момента се работи по присъединяването на Агенцията по вписванията към вече съществуващата единна входна точка на НСИ и НАП, а целта е респондентите да бъдат разтоварени от необходимостта по два или дори по три пъти да предават информация за съответните изследвания на статистическия институт. Очаква се включването на Агенцията по вписванията в общата входна точка да стане факт до октомври следващата година, обясни Атанас Атанасов и припомни, че това е заложено в програмата на правителството.

Модерната статистика

Председателят на НСИ потвърди, че съвременната статистика използва повече административни източници, както и информация от частните държатели на данни като електроразпределителните дружества и мобилните оператори, които са предоставили справки при разширяването на статистиката за туристическите пътувания.

„Други форми на събиране на информация за нуждите на статистиката са чрез сканиране на интернет пространството. Така могат да бъдат идентифицирани различни цени на стоки, които могат да се получават директно от търговските вериги при спазване на конфиденциалност на информацията, посочи новите методи за информация Атанасов. „Това би позволило на НСИ да започне да изчислява регионалната инфлация, а смятането на общата инфлация да стане на базата на много повече стоки и услуги. По такъв модерен метод биха могли да се съберат данни и за цените на нощувки в хотели, например чрез платформата Booking, което би обогатило изследването за туристическите пътувания“, допълни той.

По думите му подобни пилотни тествания вече са правени в Словения, Полша, скандинавските страни. Но уточни, че все още не е решено на европейско равнище достъпът до подобна информация да се разреши само за статистически цели, без да се публикуват лични данни.

Очакванията са ресорен еврорегламент да има в рамките на този Европарламент.

Актуализираната демографска прогноза

Председателят на НСИ потвърди, че актуализирана демографска прогноза за развитието на населението по пол и области в перспектива до 2085 г. се очаква да е готова в началото на следващата година. „Тя отново ще е с три сценария, сред които песимистичен и оптимистичен. В момента страната има подобна прогноза, но тя е базирана на предпоследното преброяване и е с хоризонт до 2080 г.“, уточни той.