Как се справят германските компании с риска от Китай?

Томас Нюрнбергер се подготвя за по-тежки времена. През последните седем години 55-годишният бизнесмен управлява китайското подразделение на производителя на вентилатори и двигатели ebm-papst и бизнесът се е развивал добре, пише Ройтерс.

Но заради назряващото напрежение между Берлин и Пекин ebm-papst е една от многото средни германски компании, които започват да търсят решение на зависимостта си от Китай, притеснени, че възможни западни санкции или бъдещ конфликт заради Тайван могат да нарушат търговията.

Миналата година ebm-papst започна програмата „Отделяне от Китай“, за да гарантира, че китайското ѝ подразделение, което има около 1900 служители, може да работи, ако бъде откъснато от останалата част от компанията. Сега тя планира нов завод в Индия на цена до 30 млн. евро, за да снабдява клиенти в останалата част от Азия и да помага за намаляването на притока на стоки към и от Китай.

„Винаги сме се съобразявали да не слагаме всичките си яйца в една кошница“, коментира Нюрнбергер, който е и директор по продажбите на ebm-papst.

Коалиционното правителство на германския канцлер Олаф Шолц обяви през юли стратегия за намаляване на риска в икономическите отношения на Германия с Китай, като нарече Пекин „партньор, конкурент и системен опонент“. Документът от 61 страници призова германските компании да намалят зависимостта си от Китай – най-значимия търговски партньор на страната, но без да поставя задължителни цели и изисквания.

Някои от най-големите германски компании продължават да разчитат силно на Китай, предизвиквайки съмнения доколко сериозни са намеренията на Германия за „намаляване на риска“.

Ройтерс е интервюирала над десет ръководители и бизнес лидери на средни компании, които съставляват почти една трета от корпоративните продажби в Германия. Те са заявили, че компаниите им са започнали да намаляват зависимостта си от Китай по различни начини.

Някои по-големи фирми като ebm-papst следват стратегия за локализиране, при която всеки бизнес регион става самодостатъчен от гледна точка на източници и производство.

Ebm-papst все още счита Китай за ключов пазар – тя може да одобри скоро още една инвестиция на стойност 25 млн. евро за разширяване на присъствието си там, съобщи Нюрнбергер.

Волкер Треер, ръководител на отдела за външна търговия към Германската търговска и индустриална камара, отбелязва, че средните компании нямат ресурси, за да отговорят в реално време на геополитически сътресения, затова трябва да се подготвят внимателно предварително.

Munk, германска семейна компания за производство на стълби, скелета и спасително оборудване, започнала да намалява зависимостта си от Китай, след като проблем с веригите за доставка спрял производството ѝ преди пет години. От 2021 г. тя е напълно независима от Китай, като вместо това получава компонентите си от Европа.

Според управляващия директор Фердинанд Мунк стремежът на правителството е твърде закъснял: „Не можем да разчитаме на правителството. То винаги е пет години назад“, казва той.

Германското министерство на икономиката съобщи, че иска да подкрепи компаниите да диверсифицират пазарите си.

„Целта е да се задълбочат двустранните отношения на Германия със страни като Индия, Виетнам, Южна Корея и Индонезия“, допълни министерството в комюнике.

Повече предпазливост

Китай стана най-големият търговски партньор на Германия през 2016 г., а двустранната търговия се оценява на близо 300 млрд. евро. Страната е основен пазар за някои от най-големите германски компании, включително автомобилните производители Volkswagen и Mercedes-Benz, както и за химическата компания BASF.

Но откакто встъпи в длъжност в края на 2021 г. социалдемократът Олаф Шолц възприе по-твърда линия към Китай, като се дистанцира от отварянето към Пекин на предшественичката си Ангела Меркел.

Притесненията от все по-агресивното поведение на Китай към Тайван и в Южнокитайско море и от все по-голямото затягане на контрола върху местната икономика растат и в други западни столици.

Китайското външно министерство съобщи в комюнике, че Берлин и Пекин трябва да насърчават двустранната търговия, която е от полза и за двете страни. „Политизирането на икономически и търговски теми само ще навреди на останалите и няма да е от полза за нас, а също така няма да допринесе за растежа на световната икономика“, допълни то.

През първото полугодие на тази година германските инвестиции в Китай са нараснали като дял от общите инвестиции, достигайки 10,3 млрд. евро, сочат официални данни, анализирани от IW Institute. Някои компании са инвестирали повече, за да защитят китайските си дейности.

В същото време големи германски корпорации като BASF редовно изтъкват значението на китайския пазар, като посочват, че няма заместител на огромния му потенциал. Говорител на BASF отбеляза неотдавнашно изказване на главния изпълнителен директор Мартин Брудермюлер, който заяви, че по-голямата част от растежа до 2030 г. на химическия пазар ще дойде от Китай, не от Европа или Северна и Южна Америка.

„Това е мързелив аргумент, защото преди 20-30 години Китай не беше фактор на пазара“, коментира Макс Ценглейн, главен икономист на базирания в Берлин институт Mercator за китайски изследвания, водещ европейски институт за Китай.

„Намираме се в самото начало на тази диверсификация, от правителствата ще зависи да я управляват“, допълва той.

Като част от плана за намаляване на риска германското министерство на икономиката, което използва инструменти като гаранции за търговия и инвестиции, за да насърчава търговията, въведе тавани върху размера, който може да бъде даван на инвеститори в една страна.

Гаранции за инвестиции на стойност едва 51,9 млн. евро са били издадени за Китай от правителството през първите осем месеца на тази година, под една десета спрямо издадените гаранции за 745,9 млн. евро за цялата 2022 г.

Администрацията на Шолц подкрепя по-малко изложения в Китай, отколкото преди – само 30 през 2024 г. спрямо 44 през 2023 г.

Тези инструменти засягат повече малките и средни компании, отколкото големите корпорации, които имат по-добър достъп до частни застрахователни услуги и по-голям капацитет да анализират пазарни възможности, казва Юрген Матес от икономическия институт IW.

Има признаци, че някои фирми се диверсифицират. Германските инвестиции в Азия с изключване на Китай растат като дял от общите инвестиции.

Horn Group, производител на прецизни инструменти, която генерира около 5% от продажбите си в Китай, създаде компания за продажби в Тайланд по-рано тази година, която постепенно ще бъде разширена, съобщи управляващият директор Маркус Хорн.

Средните компании често са по-склонни да избягват рискове, отколкото големите корпорации, казват икономисти. Много от тях все още са семейни компании и техните собственици искат да запазят бизнеса за следващите поколения вместо да разчитат твърде много на краткосрочна печалба.

„Средните компании имат по-голяма необходимост от сигурност, която играе голяма роля в страна като Китай, където средата може да се промени за много кратко време“, коментира Матиас Бианки от Германската асоциация на средните предприятия, представляваща около 25 хил. фирми с над 500 хил. служители.

Алтернативни пазари

САЩ е една от страните, които германските компании възприемат като възможност за растеж благодарение на зелените субсидии, въведени при президента Джо Байдън. Същото важи и за Мексико благодарение на тенденцията за доближаване на производството близо до границите на най-голямата икономика в света (nearshoring), казва Волфганг Ведермарк от ключовата индустриална асоциация в Германия BDI.

Възможности за растеж предоставя и Азия без Китай. Вече се наблюдава първа вълна на диверсификация към Виетнам, локация близо до Китай, която предлага евтина работна ръка, тъй като някои компании следват т. нар. стратегия „Китай плюс едно“ за смекчаване на риска, казва Ян Рьонефелд от Германо-индонезийската търговска камара.

Виетнам имаше близки отношения с Източна Германия и все още има хора в страната, които говорят немски, казва Рьонефелд и допълва, че сега се наблюдава втора вълна на диверсификация в други страни от Южна Азия като Тайланд, Малайзия и Индонезия.

„Нито една компания няма да каже, че ще напусне Китай“, отбелязва Сандра Ебнер, старши икономист в Union Investment, втория по големина фонд мениджър в Германия. „Но това, което компаниите все повече правят, е да произвеждат в Китай за Китай и да се позиционират около Китай за останалата част от азиатския или световния пазар“, допълва тя.

Недермарк казва, че много компании са поискали да правят бизнес в миналото с Индия, за която се смята, че ще изпревари Китай като страната с най-голямо население в света тази година, но са установили, че е твърде сложно. Сега условията за правене на бизнес се подобряват, допълва той.

През юли германският министър на икономиката Роберт Хабек пътува до Индия с делегация от ръководители, за да обсъди възможности за германските компании. Търговията на Германия с Индия достигна рекорден връх от 30 млрд. евро миналата година, ръст със 73% спрямо нивата през 2015 г., въпреки че това все още е само една десета от обема на търговията между Германия и Китай, сочат данни на германската статистика.

Преките инвестиции в Индия на германски корпорации също са се увеличили до 1,52 млрд. евро през 2022 г. спрямо 1,13 млрд. евро през 2019 г., сочат данни на Бундесбанк.

Нюрнбергер казва, че бизнесът в Индия на ebm-papst все още отчасти разчита на доставки от Китай и Германия, нещо, което новият завод ще промени.