Може ли войната в Близкия изток да предотврати ново повишаване на лихвите в ЕЦБ?

Войната между Израел и „Хамас“ създава ново предизвикателство за икономиката на Европа - от нарушаване на енергийния пазар до приток на бежанци, предупреди председателят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас. 

Сътресенията в Близкия изток промениха баланса в полза на въздържането от ново затягане на паричната политика, каза той в интервю за Financial Times.

„Това е въпрос на здрав разум“, каза Стурнарас седмица преди да е домакин на заседанието на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) в Атина. Очаква се централните банкери да оставят непроменени лихвите в еврозоната за първи път от 15 месеца насам.

„Ако имаме нов източник на несигурност в Близкия изток, при което е напълно неизвестно какво ще се случи, ние сме в неведение, по-добре е да запазим всичките си варианти отворени и да проявим предпазливост в задържането на устойчивостта на европейската икономика“, изтъкна Стурнарас.

Конфликтът между Израел и „Хамас“ допринесе за умерен ръст на цените на петрола и газа. Това предизвика притеснения от нова вълна на инфлация. Но Стурнарас счита, че ЕЦБ трябва да избягва всякакви „първосигнални реакции“.

„Предвид факта, че еврозоната продължава да бъде голям нетен вносител на енергия, има вероятност от стагфлационни последици, ако това се превърне в проблем“, отбеляза Стурнарас и допълни, че „хуманитарна криза“ в Газа може също да доведе до ръст на пристигащите в Европа бежанци.

„Трябва да бъдем подготвени; ако има масово напускане на хора, знаем по презумпция, че Европа и европейският юг ще бъдат първата спирка, така че това ще бъде сериозен икономически и социален проблем“, заяви Стурнарас.

Икономиката на еврозоната вече е в „критичен етап, при който ако продължим да повишаваме лихвите, поемаме риск нещо да се обърка. Имаме голям напредък в забавянето на инфлацията, активността в еврозоната е почти в стагнация и виждаме намаляване на банковото кредитиране“, посочи гръцкият централен банкер.

ЕЦБ повиши бенчмарковата си депозитна лихва от рекордното дъно от -0,5% до историческия връх от 4%, за да се справи с най-голямото ускоряване на инфлацията от едно поколение насам.

На въпрос кога според него ЕЦБ ще започне да понижава лихвите Стурнарас отговори: „Ако инфлацията в средата на следващата година… се забави до близо 3%, това може би е моментът да започнем да мислим за понижаване на лихвите“.

Инфлацията в еврозоната остава над два пъти по-висока от целта от 2% на ЕЦБ, но понижаване на цените на енергоносителите помогна за забавянето ѝ до почти двегодишно дъно от 4,3 на сто през септември. Основната инфлация, която изключва енергията и храните, за да даде по-ясна картина за натиска върху цените, също е на най-ниското си ниво от над година от 4,5%.

Дори някои от членове на Управителния съвет на ЕЦБ с „по-ястребови“ позиции започват да се съгласяват, че лихвите са достатъчно високи. Клаас Кнот, ръководител на Нидерландската централна банка, заяви на пресконференция неотдавна, че е доволен от сегашната политика - „напът сме да се преборим с инфлацията“, заяви той. Ръководителят на Хърватската централна банка Борис Вуйчич заяви, че „това, което наблюдаваме сега, е меко кацане“.

Някои „ястреби“ пренасочиха вниманието си към призиви ЕЦБ да ускори свиването на големия си портфейл с облигации, като спре реинвестициите в програмата си за спешни покупки (PEPP) на стойност 1,7 трлн. евро по-рано от планираното в края на следващата година.

Стурнарас е на мнение, че идеята има „плюсове и минуси“ и изрази очаквания тя да бъде обсъдена следващата седмица. Но според него PEPP е „първата линия на отбрана“ на ЕЦБ срещу различия в разходите за обслужване на заемите между страните членки на еврозоната. „На този етап, предвид всичко, което се случва в света, не е ли по-добре да запазим гъвкавостта си?“, запита той.

Гръцкият централен банкер изрази също притеснението си от разпродажбите през последно време на облигационните пазари, които тласнаха нагоре доходността по държавните облигации. „Притеснявам се, когато виждам страни с дефицити над 6-7% от брутния вътрешен продукт (БВП), това ми напомня на гръцката криза“, каза Стурнарас. Бюджетният дефицит на Италия беше 8% от БВП миналата година и Рим очаква да намалее до 5,3% през тази година.

Първото заседание на Управителния съвет на ЕЦБ в Атина от 2008 г. насам показва как Гърция измина пътя от „ахилесовата пета на Европа", която се нуждаеше от спасителна помощ по време на дълговата си криза преди десет години, към една от най-добре представящите се икономики в региона.

Тази година страната си върна инвестиционния кредитен рейтинг.

Но Стурнарас, който беше финансов министър на Гърция по време на дълговата криза, заяви, че страната трябва да повиши първичния си излишък, изключващ разходите по дълга, от 1,1% тази година до над 2% догодина. Постигането на тази цел може да се окаже трудно предвид състоянието на европейската икономика.

Дългът на Гърция е най-големият сред страните членки на ЕС, равняващ се на 171% от брутния вътрешен продукт миналата година. Но се очаква той да намалее до 152% догодина благодарение на първичния бюджетен излишък и подкрепата от инфлацията за номиналния растеж. Атина е също изолирана от растящите разходи за обслужване на заемите, тъй като съгласно спасителната ѝ програма ниските лихви са фиксирани до 2032 г.

Но растежът на страната е застрашен от свиването на населението. „Много организации като МВФ смятат, че в дългосрочен план растежът на Гърция ще намалее с 1-1,5 процентни пункта заради спад на населението“, каза Стурнарас. Той призова правителството да повиши производителността, като намали забавянията в съдебната система, ускори дигитализирането на държавния сектор и подобри качеството на училищата, обществения транспорт и болниците.

Ръководителите в Атина разчитат на средства за над 55 млрд. евро от ЕС през идните шест години, за да подкрепят държавните инвестиции. „Гръцкото правителство трябва да продължи с дневния ред на реформите и фискалната консолидация“, изтъкна Стурнарас.