Дълговата тежест насочва икономическото бъдеще на САЩ и Европа

САЩ отново се сблъскват с риска от частично спиране на дейностите на държавната администрация, което се случва, когато Конгресът отхвърли предложенията за разходи на правителството, за които е необходимо съгласието му. Не това обаче е основната заплаха за американската икономика, пише италианското издание "Интернационале". Затварянето поне за момента бе избегнато със споразумение в последния момент между републиканците и демократите, което се отнася за 25 на сто от държавните разходи, като се има предвид, че то няма да засегне широка категория задължителни разходи като пенсиите и здравеопазването, пише Галя Горнишка в материал за БТА.

По-голямо внимание с оглед перспективите пред американската икономика обаче трябва да се обърне на това, което се случва с 10-годишните държавни облигации, чиято ставка нарасна до 4,7 на сто, което е най-високото равнище от 2007 г. Повишението е в ход от пролетта. Няма еднозначна причина, която да обяснява този повратен момент. Една от основните все пак би могла да бъде, че тази възходяща тенденция започна, когато инвеститорите се убедиха, че повишението на лихвите от Федералния резерв, за да удържи инфлацията, ще продължи дълго време.

Преди 16 години съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ бе 35 на сто, докато днес е 98 на сто. Към това се прибавя и дефицит, равняващ се на 7 на сто от БВП. "Повишаването на лихвите свидетелства, че разходите по дълга оказват почти тройно по-голяма тежест върху държавния бюджет и означава също обезценяване на многобройните държавни ценни книжа, които банките държат", отбелязва в. "Файненшъл таймс". Подобна закономерност наподобява тази, която провокира миналата пролет кризата с ликвидността, която се оказа фатална за Silicon Valley Bank.

През идните години финансовите разходи на Белия дом могат да нараснат допълнително. Според последните оценки федералното правителство ще похарчи през 2023 г. с 2,5 на сто повече от БВП за лихви по държавния дълг, което е двойно повече, отколкото преди 10 години. През 2030 г. може да се достигне до 3,2 на сто от БВП, повече, отколкото Вашингтон отделя за отбрана.

Идеалното решение, за да се избегне натоварването на бюджета, би било установяването на по-добър контрол върху разходите. Но демократите, които управляват в момента, не изглеждат благоразположени да спрат инвестиционните си проекти, според британския финансов седмичник. Няма да го направят и републиканците, които макар и да критикуват опонентите си, настоявайки за по-строги икономии, е малко вероятно например да не подновяват данъчните облекчения, приети от бившия американски президент Доналд Тръмп през 2017 г., които изтичат след две години. Ако американската политика продължава да не обръща достатъчно внимание на дефицита и лихвите, то рано или късно на Вашингтон ще му се наложи да избира между строго и продължително затягане на мерките за икономии или да застави УФР да намали лихвите, отчита "Икономист".  При подобен сценарий частичното спиране на дейността би било незначителен проблем.

По този повод при една от поредните кризи с евентуалното временно спиране на работния процес в някои федерални институции инвеститорът Уорън Бъфет заяви лаконично: "До сега не съм видял този момент, когато ще има смисъл да залагам срещу САЩ в дългосрочен план". В действителност наистина е трудно да се предположи, че Белият дом няма да може да изплати дълговете си в долари, освен ако Конгресът не му попречи да го направи.

Европа

Подобно твърдение обаче не се отнася за Европа и по-специално за най-задлъжнелите ѝ страни, сред които изпъква Италия, отбелязва "Интернационале". И на Стария континент лихвите по 10-годишните облигации се покачват обезпокоително. Италианските облигации са на прага от 5 на сто, което е равнището от 2011 г., когато страната се сблъсква с дългова криза, която доведе до оставката на правителството на Силвио Берлускони и назначаването на служебното правителство на Марио Монти.

Правителството завърши работата по коригирането на икономическо-финансовия документ, който е в основата на следващия проектобюджет, в който се предвижда влошаване на дефицита, както за 2023 г. (от 4,5 на сто до 5,3 на сто от БВП) , така и за идната година (от 3,7 на сто до 4,3 на сто) и съотношение между държавния дълг и БВП на стабилно равнище от около 140 на сто.

Франция също е в трудна ситуация (лихвените проценти по десетгодишните държавни облигации са на равнище от 3,5 на сто, което е най-високото от 2011 г.), особено след като Сметната палата разкритикува правителството в Париж, че не е съкратило достатъчно държавните разходи. Така Париж рискува да наруши бюджетните правила на ЕС през 2024 г., когато отново ще влезе в сила пактът за стабилност и растеж, който бе спрян през 2020 г. заради пандемията.

Ситуацията в Италия изглежда по-сложна с оглед на поведението на политическата класа в страната, която от години обещава огромни разходи по предизборни причини, разчитайки на възможността да продължи да задлъжнява безпроблемно и с ниски лихви.

Има хора в правителството, които са убедени в намесата на Европейската централна банка (ЕЦБ), ако лихвите се повишат прекомерно. През 2022 г. институцията обяви, че в такъв случай е готова да купи дълга на една страна, за да запази икономическите й основи.

Рим обаче игнорира или забравя, че ЕЦБ няма да подкрепи безотговорни бюджетни политики, тъй като при евентуална намеса ще зависи от съблюдаването на конкретни мерки за възстановяване на икономиката. Едно нещо е сигурно, подчертава "Икономист", реалността ще представи сметката на италианските политици. Остава да разберем какви драми ще породи тази сметка.