Бизнесът извън София – големите възможности на по-малките региони

„Има места, на които инвестиционното мислене се формира от бизнеса в един регион и голяма част от икономическата инвестиционна карта на България се определя от силните играчи на местно ниво“, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) по време на представянето на авторското изследване на института „Икономическите центрове в България – 2023 г.“

Не можем да кажем, че има „икономическа пустиня“ в по-малките градове, тъй като голяма част от тях оформят периферията на икономическите центрове и допринасят за регионалното икономическо развитие с дейността си, допълни той.

Изследването се фокусира именно върху икономическите центрове по регионите в България. Икономистите открояват 16 големи икономически центъра на територията на 132 общини, в които живее близо три четвърти от населението и се концентрира над 80% от икономическата активност в страната. То систематизира и някои от основните характеристики на всеки от центровете, от които зависи икономическото развитие на един регион и които потенциално биха могли да предизвикат интереса на различни инвеститори – български и чуждестранни.

В изследването си от ИПИ обособяват ядро и периферия във всеки един от центровете, като критериите тук се фокусират върху това дали един град е сред водещите 10% общини по стойност на продукцията, по заетост и по ежедневна трудова миграция. Ако това е така, той се превръща в едно от 16-те ядра, а останалите общини, чиито граждани редовно пътуват към него по работа, стават част от периферията му.

По произведена продукция лидер остава столицата София. В този център обаче се оформя и ново вторично ядро – Ботевград, освен Перник (целият регион е назован „София-Перник-Ботевград“). Потенциалът за растеж е огромен, а резултатите през последните 10-години го потвърждават. От ИПИ отчитат 104% ръст на произведената продукция за десетилетието, огромни инвестиции и висока положителна миграция.

Следващите 5 големи икономически центрове се оформят около най-големите градове – Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Бургас.

Някои от основните тенденции при тях, представени от икономиста Адриан Николов, са най-силният ръст на добавената стойност през последните 10 години в Пловдив ( „Пловдив-Марица-Раковски“) и, съответно, най-слабият такъв в Бургас („Бургас-Несебър“) .

Варна се откроява с най-висок дял на висшистите и балансирана икономика и инвестиции.

При Стара Загора („Стара Загора, Казанлък, Раднево, Гълъбово“) се наблюдава силна миграция към енергийните центрове, а тенденциите в Русе („Русе-Търговище-Разград“) през последните 10 години показват 70% ръст на произведената продукция и въпреки това негативна образователна структура.

Останалите 10 икономически центрове са с по-ограничен мащаб и имат по-малка тежест на регионалната карта.

Карта на икономическите региони в страната. Източник: ИПИ

Според изследователите взаимодействията между икономическите региони както в самите тях (между ядро и периферия), така и едни с други (партньорства между региони в непосредствена близост) могат да имат усилващ икономически ефект, който да промени допълнително икономическата карта.

Принос за тази трансформация имат и отделните бизнеси на тези територии, затова в събитието взеха участие представителите на компании в различни сфери. Те споделиха как си представят агломерациите от бизнес гледна точка и каква е причината на определени места да има по-добро развитие.

„Има изключително много неща, които трябва да се решат на едно по-обществено ниво – такива са координацията между различните общини, насърчаването на идеята за индустриално развитие и това, че има други модели и начини, по които нещата се случват“, коментира Владислав Кънчев от „Тракия икономическа зона“ (TEZ) на въпрос на модератора на дискусията Лъчезар Богданов от ИПИ, като се фокусира върху втория по големина икономически регион „Пловдив-Марица-Раковски“.

Според него доброто партньорство между общините е допринесло за развитието на бизнеса в региона, а проблемите в него могат да бъдат решени с помощта на всички единици – общини и области, но и от инвеститорите и предприемачите в региона. Той твърди, че един от основните проблеми на страната ни е, че все още „сме непознати на част от международните инвеститори“.

Едно от нещата, на които трябва да се обърне внимание в развитието на един регион, е градоустройството. „На много места територията не е готова да посрещне големи инвеститори. Градоустройството е евтина инвестиция на фона на инвестициите в пътища и ВиК например. Ако се отдели повече внимание на него в следващите няколко години това ще даде тласък на цялото икономическо развитие на страната ни“, коментира той.

Прилагането на градоустройствените политики и добрата кооперация между общините е причината за успеха на бизнеса в региона.

Фокусът на дискусията се насочи и към това какво избират големите инвеститори – развити региони или такива, които имат потенциал, а по този повод Любомир Станиславов от „Аутомотив Клъстер България“ (ACB) коментира, че те очакват да заварят готова и развита инфраструктура и решени градоустройствени проблеми.

„Инвеститорите очакват да видят и наличие на достатъчно квалифицирана работна ръка и това е нещото, което е големият проблем за почти всички инвеститори в България“, коментира още той, като допълни, че сътрудничеството с местните и централните власти е изключително важна. „Когато говорим за големи инвеститори, от значение е и пакетът държавни помощи, който ще бъде предоставен, тъй като големите инвеститори идват с нагласата, че ще получат значителни помощи, каквито всички останали държави предлагат, и ние трябва да бъдем конкурентноспособни на тях“, заяви той.

Темата за ИТ индустрията също беше включена в диалога, като един от най-важните въпроси беше какво може страната ни да предложи на някои от водещите глобални компании. „В основата на всеки бизнес стоят два въпроса – логистичен и демографски“, посочи Иван Русев от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).

Според него за чуждестранните инвеститори е важно дали определен регион предлага подходящите условия за един бизнес, какъвто би била една офис сграда за достатъчно служители например, и дали има достатъчно квалифицирани работници, посочи специалистът.

Предвид неговия опит формулата на успеха за регионалния бизнес включва „визионерството“ на регионите, които знаят какво искат да развиват, и постоянство в отношенията между общините в един регион. Това е начинът инвеститорите да предпочетат друг икономически център вместо традиционния избор, а именно столицата.

„Част от този процес на децентрализация в общините може да има отношение към инвестициите в един регион и неговото развитие, а регионите имат все по-голям потенциал сами да дефинират картата на икономическите центрове в България“, обобщи в края на дискусията Петър Ганев. Развитието на всички центрове е определящо за развитието на икономиката на страната ни като цяло, заключи той.