По-добра ли е корпоративната структура със съизпълнителни директори?

Докато натискът върху шефа на Goldman Sachs (и диджей на непълно работно време) Дейвид Соломон продължава да се трупа, мелницата за слухове на Уолстрийт бълва нови теории за неговия потенциален заместник, пише редакторът на Financial Times Патрик Дженкинс.

Според един доклад от юни, който не е потвърден другаде, план за съизпълнителни директори се обсъжда „на най-високо ниво“, като фаворити за двойното лидерство са Джим Еспозито (шеф за банкирането и пазарите) и Марк Нахман (шеф за управлението на активи и богатите клиенти).

Идеята може да не се реализира, но тя отекна в Европа наскоро, след като по-малка банка и мениджър на активи обяви точно такова съвместяване на висшия директорски пост. Vontobel, уважаваната швейцарска група, назначи Кристел Ренду де Линт и Георг Шубигер за съизпълнителни директори. Двойката идва от двата основни бизнеса на групата - инвестиции и управление на богатството - и ще състави балансиран екип за гладко прилагане на предварително установена дългосрочна стратегия. Това поне е теорията.

Прецедентите едва ли са звездни. First Republic, една от триото американски регионални банки, които фалираха по-рано тази година, експериментира чрез структура със съизпълнителни директори. Първия ѝ опит се провали преди година, след като Хафизе Гайе Еркан (сега управител на централната банка на Турция) подаде оставка след само шест месеца работа.

Идеята за съизпълнителен директор в този случай беше тактика за осъществяване на приемственост, като се предаде постепенно щафетата от основателя на банката Джеймс Хърбърт на следващото поколение. Заместникът на Еркан, Майк Рофлър, беше назначен за временен съизпълнителен директор, преди да стане единствен главен изпълнителен директор на банката, а Хърбърт премина към позицията на изпълнителен председател. Продължаващото припокриване на изпълнителната власт обаче може да е допринесло за липсата на сигурно лидерство, когато First Republic беше хваната неподготвена от масови тегления на депозити от паникьосани вложители, което в крайна сметка предизвика спасяване от JPMorgan Chase.

Когато Аншу Джейн и Юрген Фитчен бяха назначени за съизпълнителни директори на Deutsche Bank през 2011 г., това беше по друга логична причина: желание да се съчетаят двата двигателя на групата - огромна англо-американска инвестиционна банка, за чието изграждане Джейн помогна, и вътрешни германски операция, за която той (бидейки от англо-индийски произход) имаше слабо разбиране. Вътрешните борби и съпротивата срещу промените, предизвикани от финансовата криза от 2008 г., допринесоха за лошото представяне. До 2015 г. и двамата мъже подадоха оставки, оставяйки Deutsche в лошо състояние, което продължи години наред.

Наред с финансите, технологичната индустрия е тази, която най-ентусиазирано възприе модела на съизпълнителни директори. За известен период това беше върхът на технологичната мода. Netflix, Salesforce, Oracle, SAP и BlackBerry (тогава известна като Research In Motion) го изпробваха. С изключение на Netflix те се отказаха от експеримента – макар в случая на Blackberry едва след като съ-изпълнителните директори почти унищожиха компанията, като не успяха да реагират на бързо развиващия се пазар на смартфони.

И все пак, въпреки силата на подобни доказателства за лош опит, средностатистическата компания, управлявана от съизпълнителни директори, се представя значително по-добре, според проучване, публикувано от Harvard Business Review. Авторите откриват, че има близо 100 листнати на борсата в САЩ компании (от общо 2200), които са били управлявани съвместно в даден момент от последните 25 години до 2020 г. Те са генерирали средна годишна възвръщаемост на акционерите от 9,5 процента, в сравнение с 6,9 процента за широкия пазар.

Структурата работи най-добре в технологичния сектор, показва изследването, или когато има ясно разделение на труда. Съизпълнителните директори „могат да формират партньорство тип ляв/десен мозък“. Допълнителни умения също могат да се разгърнат в резултат на баланса между половете, като някои компании използват структурата, за да подобрят многообразието в мениджмънта. Такъв е случаят във Vontobel, където Ренду де Линт и Шубигер се допълват като кариера и управленски стил.

Когато Goldman се управляваше като нерегистрирана на борсата компания, тя често се ръководеше - успешно - от съшефове (практика, която все още е норма в отделите ѝ). В обръщение към Harvard Business School преди две десетилетия един бивш възпитаник беше ясен за предимствата на тази традиция. „Двама души ще излязат с по-добро решение, отколкото един човек, който действа сам“, каза Джон Уайтхед, който беше съръководител на Goldman до 1984 г. През десетилетията след това конкуриращите се интереси на различните отдели, особено инвестиционното банкиране и търговията с ценни книжа, беше трудно да се съчетаят в лицето на един лидер. Когато Дейвид Соломон окачи костюма на банкер и се заеме с диджейството на пълен работен ден, структурата със съизпълнителни директори, осъществена правилно, може наистина да си струва да се обмисли отново, завършва Дженкинс.