Европа е между чука и наковалнята в надпреварата САЩ-Китай

На събитие на Световната търговска организация през септември бившият британски премиер Гордън Браун изрази опасения, които тихо започнаха да отекват в кабинетите на властта из Европа, пише Ройтерс.

„Европа не иска да се окаже притисната между Америка и Китай, било то като китайска колония, или американска колония“, каза той по повод сценарий, в който конкуренцията между Китай и САЩ може да доведе до свят на две враждебни силови оси.

„Дори ако Европа винаги би избрала Америка, от която зависи сигурността ѝ, тя също така знае, че жизнената ѝ сила, много повече отколкото за САЩ, е търговията“, добави Браун, който, след като напусна британската политика, зае висши роли в ООН, отговаряйки за глобални въпроси.

Разпадането на правилата и връзките, свързващи световната икономика – т.нар. „геоикономическа фрагментация“, изглеждаше неправдоподобно допреди няколко години. Сега това е водеща тема на годишната среща на икономическите лидери на Международния валутен фонд (МВФ) в мароканската столица Маракеш следващата седмица.

Никъде тази тема не е по-неотложна, отколкото за Европа, чието богатство винаги е зависело от търговията – от хищническата си колониална история до преоткриването си като самозван защитник на правилата на СТО.

Заедно 27-те страни членки на Европейския съюз представляват най-големият търговски блок в света, формирайки 16% от световния внос и износ. Това ги прави и силно зависими от стоки от други места, вариращи от критично важни суровини до кръвна плазма.

Митата и други търговски ограничения обаче се увеличават, докато правителствата се опитват да се противопоставят на популистки конкуренти, които уловиха гласовете на онези, изоставени от две десетилетия на бърза глобализация, включително влизането на Китай в глобалната търговска система.

Както САЩ, така и Европа втърдяват позицията си по отношение на Пекин, докато в същото време подчертават, че правилата на световната търговия трябва да бъдат прилагани справедливо. Вашингтон обаче, твърдят някои наблюдатели, вече тества докъде тези правила могат да бъдат разтегнати.

„Ясната вяра на Европа към поддържането на принципите на СТО в свят, където другите две големи сили не ги спазват, ограничава в някои случаи възможностите ѝ за сътрудничество със САЩ“, каза Брад Сетсър, ветеран в търговията, който е съветвал администрацията на Байдън, пред публика в Брюксел миналия месец.

Един признак за това бе напрежението в преговорите за „Клуб на зелената стомана“ между САЩ и Европа, с който да се издигнат търговски бариери, за да се блокира Китай. Основната тревога на ЕС е, че предложенията на САЩ може да нарушат правилата на СТО, дискриминирайки трети страни.

Зле подготвени

През 2020 г. повечето европейски правителства въздъхнаха облекчено, когато Джо Байдън замени Доналд Тръмп като президент на САЩ. Те обаче сега признават, че всеки американски консенсус за свободна търговия отдавна е изчезнал и че трябва да се адаптират – за предпочитане преди изборите в САЩ през 2024 г., които може да върнат Тръмп в Белия дом.

„Европейските компании трябва да са подготвени за екстремни сценарии, в които САЩ ги принудят да напуснат Китай“, предупреждава документ, представен на финансовите министри на ЕС миналия месец, озаглавен „Справяне с икономическата (не)сигурност на Европа“.

Макар че подобни агресивни санкции срещу Китай не са част от текущата американска политика, документът на ЕС, видян от Ройтерс, отбелязва, че блокът е „зле подготвен за свят на геополитическа конкуренция и надпревара на световните сили“, които може да предизвикат вторични ефекти.

Лидерите на Европа се срещат по-късно тази седмица в Испания, за да започнат с очертаването на план за икономическа сигурност, с който да се адресират уязвимостите на региона, като целта е да се постигне споразумение до края на годината.

Това няма да е лесно.

От една страна, държавите трябва да се договорят кои технологии трябва да са обект на по-силен контрол върху износа и скрининг на изходящи инвестиции, като в някои случаи претеглят интересите по сигурността спрямо националните търговски ползи.

От друга страна, може да се наложи европейските столици да натрупат милиарди евро нови пари, за да помогнат на местната индустрия да се развива в стратегически технологии, които все още не са потвърдени.

Те ще направят това със знанието, че всякакви мерки могат да си навлекат гнева на Пекин, като германските износители, фокусирани върху Китай, например, които ще загубят повече в такъв случай в сравнение с други.

Уан Хуейяо, президент на базирания в Пекин мозъчен тръст Center for China and Globalization, казва, че Европа трябва да вземе предвид дългогодишните културни отношения и търговските интереси, които има с Китай, при формулирането на своята политика.

„Разбира се, ЕС трябва да подходи към Китай по различен начин спрямо подхода на САЩ“, казва той, твърдейки, че различията по отношение на правата на човека и идеологията могат да бъдат преодолени.

В крайна сметка обаче може да се наложи реалната политика да контролира ръката на Европа.

Анализ на МВФ тази година заключава, че ако световната икономика се раздели на две оси – едната с център САЩ, а другата с център Китай, Европа ще се представи най-добре, ако остане отворена и към двете. Той обаче отбелязва още, че „Европа може да се изправи пред тежки разходи, ако подобен политически подход значително повиши възможността от бариери между нея и САЩ“.

Петра Зигмунд, германски представител, който е съавтор на стратегията на Берлин към Китай, отбелязва, че Европа и Вашингтон невинаги гледат еднакво към Китай, но каза на събитие наскоро, че администрацията на Байдън показва „голяма готовност да реши проблема“.

„И наистина се надяваме... че след изборите в САЩ това ще продължи“, добавя той.