Домакинството на Индия на срещата на Г-20 доведе до една от най-значимите промени в глобалното управление от десетилетие: представителство на 1,4 милиарда души във водещия световен икономически координационен орган, пише за Financial Times Вера Сонгве, сътрудник на Инициативата за индийски растеж към Brookings Institution.
Неотдавнашната среща в Ню Делхи посредничи за постоянно членство в организацията на Африканския съюз, с потенциал да генерира изблик на растеж за континента през следващото десетилетие.
Въпреки прогнозите за край на глобализацията световната търговия остана устойчива на фона на последователни шокове - главно пандемията от Covid-19 и инвазията на Русия в Украйна.
Подкрепена от покачващите се цени на суровините, световната търговия нарасна с 26 процента през 2022 г. спрямо данните отпреди пандемията през 2019 г. Макар че 2023 г. може да бъде по-умерена, тъй като централните банки се борят с инфлацията и китайската икономика се забавя, международната търговия ще остане устойчива, дори и да бъде засегната от геополитиката.
Тук има възможност както за Африка, така и за Индия. Въпреки общото население от 2,8 милиарда души двата региона имат сравнително малък дял от световната търговия: съответно 3 и 2,8 процента. (За сравнение, Китай има 14 процента, САЩ - 8 процента, а Германия - 7).
Между 2001 г. и 2017 г. търговията между Индия и Африка се е увеличила от 7,2 млрд. на почти 60 млрд. долара. Но това е само началото. Що се отнася до търговския състав, отношенията между двете икономики почти не са се променили за едно десетилетие. Индия внася предимно горива и химикали от Африка, а изнася фармацевтични продукти, основно в пет страни.
Но растежът през следващите 25 години ще бъде зелен и дигитален. А Индия и Африка, с техните нарастващи доходи и демографски тенденции, биха могли да бъдат значителни пазари.
По-важното е, че те биха могли да доставят на света както междинни, така и крайни продукти при електрическите автомобили, екологичните жилища, зелените торове, възобновяемата енергия и цифровата инфраструктура. Това е прогнозна глобална възможност на стойност повече от 20 трлн. долара до 2040 г.
За да се възползват максимално от това, Индия и Африка трябва да приложат план от четири точки, за да удвоят дела си от световната търговия до 2030 г.
Първо, те трябва да работят върху споразумение за свободна търговия, което да се възползва от промяната на глобалните търговски отношения. Африканските страни и Индия имат дълга история на търговия. Те също принадлежат към много от същите глобални платформи, като Британската общност и други организации.
Техен приоритет трябва да бъде разработването на съвместна търговска стратегия, фокусирана върху стратегически сектори. В някои ще има съзидателна конкуренция; в други сътрудничеството ще доведе до по-оптимални резултати.
Второ, трябва да се създадат и финансират специализирани институции, които подкрепят търговията и инвестициите между Африка и Индия, като експортно-импортни банки, презастрахователни схеми и други. Да се идентифицират пречките за инвестициите и партньорствата от двете страни и да се работи за отстраняването им.
Трето, да се впрегнат цифровите технологии. Индия направи големи крачки в дигиталното включване. Нейната система за биометрична идентификация Aadhaar трябва да служи като модел за една по-дигитално приобщаваща Африка, където милиони в страни по целия континент нямат официална самоличност. Такива технологии биха допринесли за по-ефективни държавни разходи, финансово включване и растеж.
И накрая, Африка и Индия трябва да предефинират партньорството си в областта на енергетиката и зелената икономика. Над 80 процента от енергийните нужди на Индия се задоволяват от три вида горива: въглища, петрол и твърда биомаса, което прави страната третият по големина световен емитент на CO₂.
С изобилието си от възобновяеми и преходни енергийни източници, като газ и водород, които са естествени и екологични, Африка може да подкрепи прехода на Индия към зелена икономика по достъпен и предвидим начин. Това ще увеличи конкурентоспособността на двата региона и ще им позволи да се разширят на други пазари, включително САЩ и ЕС.
Инфраструктурната сделка, предназначена да противодейства на китайската инициатива „Един пояс, един път“, за която посредничи индийският премиер Нарендра Моди на Г-20, може да изгради пътища, железопътни линии, бази данни и енергийни тръбопроводи, необходими за превръщането на това афро-индийско партньорство в реалност. По-интегрираните търговски взаимоотношения ще осигурят повишен растеж и просперитет и на двете страни в него.