Европейският модел на растеж се нуждае от промяна и Марио Драги е човекът да го направи

Трябва да се отбележи, че най-голямата новина по време на речта на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюз през миналата седмица не бе започването на разследване срещу субсидиите за китайските електрически автомобили. Това бе назначаването на Марио Драги за изготвяне на доклад за конкурентността на 27-членния блок.

Ако някой друг бе избран да го направи, човек би помислил, че резултатът ще е текст, изпълнен с призиви за инвестиции в изследвания, прилагане на по-ефективни технологии и интегриране на капиталовите пазари на ЕС – т.е. нещо, чиято съдба е да събира прах на някой рафт някъде. Но фактът, че е избран именно Драги навежда на мисълта, че тук има и нещо друго, пише в коментар за Bloomberg Лионел Лоран.

Времето, когато това бе обявено, както и статутът на бившия централен банкер – известен с обещанието си да направи „каквото трябва“, за да спаси еврото – говори за сериозното желание да бъде намесено лице от „тежката категория“, за да се отдалечи въпроса от поляризираната френско-германска битка за посоката на Европа. Може би я има и надеждата, че завръщането на свръхтехнократа Драги ще заглуши някой по-популистки гласове преди парламентарните избори за ЕС догодина.

Потенциалът на тази новина обаче се намира в това какъв дневен ред за икономически растеж ще може да прокара Драги, докато ЕС се бори със стагфлация и международно търговско напрежение. Старата сцена на Драги – Европейската централна банка, си спечели множество оправдани критики заради най-бързия цикъл на лихвени повишения в историята на еврото и то в момент на отслабващо търсене.

Германската икономика се очаква да се свие с 0,3% тази година, а темпът на растеж на еврозоната от 0,6% ще изостане от този на САЩ и Япония. Мерки като тази за разследване на китайските субсидии за електрически коли показват готовност за показване на геополитически мускули и защита на местната индустрия, но не дават отговор на други по-фундаментални въпроси. Цяла Европа трябва да си върне конкурентност в ключови индустрии и страните трябва да се разделят с практиката да гледат само в своята си градинка, казва представителят на италиански производител на автомобили Роберто Вавасори.

Драги може да е убедителен глас за по-интегриран ЕС, който инвестира в растеж, инфраструктура и продуктивност, а не такъв, който е организиран около параметрите на националните бюджети. В реч за неправителствената организация NBER през юли той заяви, че ЕС има „огромни инвестиционни нужди“, включително за зеления преход, който ще изисква над 700 млрд. евро на година за изпълнение на климатичните цели, но няма инструментите, за да ги изпълни.

В последващ коментар за Economist той заяви, че по-голямата фискална интеграция е единствената защита срещу серията външни сътресения (Brexit, Covid, война): „Изковаването на по-тесен съюз в крайна сметка ще се окаже единственият начин за осигуряване на сигурността и просперитета, които европейските граждани искат“.

Това ще изисква приемането на някои истини за експортния модел на германската икономика в частност. Назначаването на Драги в отбора по конкурентоспособност може да се окаже началото на откъсването на Европа от конкуренцията в чужбина и фокусирането ѝ върху местното търсене, посочва икономистът на Financiere de la Cite Николас Гьотцман, а това бе силен двигател за американския растеж.

Германия отново бе наречена „болния човек на Европа“, след като в продължение на години даваше на съседите си заповеди по време на дълговата криза през второто десетилетие на новия век. Тогава „конкурентоспособност“ бе термин, свързван с принуждаването на задлъжнели страни да намаляват разходите за труд и да овладяват бюджетната си щедрост по германски модел.

Днес именно германският модел изглежда неконкурентоспособен. Промишленият двигател, задвижван от евтин руски газ и износ за Китай, е притиснат от едни от най-високите енергийни цени в Европа. Доклад на германската търговска и индустриална камара от по-рано тази година установи, че над половината от компаниите усещат отрицателни или силно отрицателни ефекти върху конкурентоспособността си в резултат на енергийния преход, а растящ брой производители обмислят да се преместят в чужбина.

Търговските зависимости, в чиято основа е Германия, отслабиха ЕС, смята Драги: „Разчитането на САЩ за сигурност, на Китай за износ и на Русия за енергия днес стана или недостатъчно, или несигурно или неприемливо“.

Европейският икономически дебат се променя. Доклад в съавторство на Сандер Тордоир, икономист от Center for European Reform, формулира по-ран през годината защо Германия се нуждае от нов модел на растеж – включително по-големи разходи за инфраструктура, по-високи заплати и попълване на пропуските в дигитализацията. Работата на драги в крайна сметка може да предпише сходно лечение и за целия европейски блок. Когато френското издание Le Monde попита Фабио Панета от ЕЦБ дали войната в Украйна е ударила „трайно“ европейската конкурентоспособност, централният банкер отговори: „Моделът на растеж на Европа през последните 20 до 30 години губи мощност“. Той бе прав.

Ако има по-голям шанс да се постави по-устойчивият растеж отново по-нагоре в дневния ред на ЕС, Драги е човекът да го направи. Но ще има да свърши много работа.