Печалби за милиарди на западни компании остават блокирани в Русия

Западните компании, които са останали да работят в Русия след инвазията в Украйна, генерират печалби за милиарди долари, но Кремъл е блокирал достъпа им до парите, опитвайки се да засили натиска върху „враждебните“ държави, пише Financial Times.

Групи от подобни страни формират 18 млрд. долара от общо 20 млрд. долара печалби в Русия, отчетени от международните компании само за 2022 г., и 199 млрд. долара от общо 217 млрд. долара брутни приходи в Русия, показват данни на Kyiv School of Economics (KSE).

„Данните може да са нараснали значително оттогава насам, макар че е невъзможно да оценим колко точно, тъй като международните компании, работещи в Русия, разкриват годишните си резултати само веднъж в годината“, казва заместник-директорът по развитието в KSE Андрий Оноприенко, който е събрал данните.

Местните печалби на компании от BP до Citigroup са блокирани в Русия след налагането миналата година на забрана за изплащане на дивиденти за бизнеси от „враждебни“ държави, включително САЩ, Великобритания и всички страни членки на Европейския съюз. Макар че подобни трансакции могат да бъдат одобрени при извънредни обстоятелства, малко подобни разрешения са били издадени.

„Десетки милиарди в доларово изражение са блокирани в Русия“, казва главният изпълнителен директор на голяма компания, базирана в държава, която не е смятана за враждебна. „И няма начин да ги измъкнат“.

Размерът на приходите и печалбата отразява не само продължаващото голямо значение на западните компании за руската икономика, но и дилемата пред тях какво да правят с дейността си в изолираната държава.

Много чуждестранни бизнеси се опитват да продадат руските си дъщерни дружества, но всяка сделка изисква одобрението на Москва и е обект на огромни ценови отстъпки. През последните дни British American Tobacco и шведският производител на камиони Volvo обявиха споразумения да прехвърлят активите си в страната на местни собственици.

Сред компаниите от „враждебен“ произход, които все още са активни в Русия, австрийската банка Raiffeisen отчете най-голямата печалба за 2022 г. в страната в размер на 2 млрд. долара, показват данните на KSE.

Американските групи Philip Morris и PepsiCo са генерирали печалба от съответно 775 млн. долара и 718 млн. долара. Шведският производител на камиони Scania отчете печалба в Русия от 621 млн. долара през 2022 г., с което се превръща в най-печелившата сред компаниите, които след това са напуснали страната.

Макар че Raiffeisen – най-голямата западна банка с дейност в Русия, заяви, че „няма достъп“ до печалбата си в страната, тя не е отписала стойността ѝ от бизнеса си.

От Philip Morris са отказали коментар, а PepsiCo и Scania не са отговорили на исканията за такъв.

Базирани в САЩ компании са генерирали най-голямата обща печалба – 4,9 млрд. долара, показва данните на KSE, следвани от германски, австрийски и швейцарски компании съответно с печалби от 2,4 млрд., 1,9 млрд. и 1 млрд. долара.

KSE събира данните си от източници като руския търговски регистър, новини в медиите и корпоративни изявления.

Недостъпните средства увеличават разходите, пред които са изправени международните компании след нападението на Русия срещу Украйна. Миналия месец FT съобщи, че европейските компании са отчели отписвания и загуби на стойност поне 100 млрд. евро от дейността си в Русия от началото на войната насам.

Някои компании все пак успяват да намерят начин да заобиколят ограниченията. Руското дъщерно дружество на американската група за храни Mars миналата година плати 56,1% от дивидентите на компанията майка, приспадайки ги от задълженията си, показва годишният ѝ финансов отчет за 2022 г.

Руското подразделение на Japan Tobacco International – единствената голяма група за тютюневи изделия, която не е заявила, че търси начин да напусне страната – миналата година плати 180 млн. долара на единствения си акционер JTI Germany, като 20% от тази сума са били разпределени след инвазията в Украйна, показва отчет на групата за 2022 г.

Компанията казва за FT, че е направила плащанията от печалбата си за 2021 г., а дивидент не е бил изплащан от руското търговско дружество спрямо резултатите за 2022 г.

Руските официални лица все още не са очертали „ясна стратегия за справяне със замразените активи“, казва Александра Прокопенко, гост-учен в Carnegie Russia Eurasia Center. „Въпреки това, като се има предвид силното желание на чуждестранните субекти да си възвърнат дивидентите, те вероятно ще проучат възможността да ги използват като лост за влияние – например, за да подтикнат западните власти да размразят руски активи“.

Руското министерство на финансите миналия месец облекчи правилата за дивидентите, но също така формализира рамка от „добри“ и „непослушни“ компании, както Кремъл нарича тези, които искат да се оттеглят от страната.

„Разрешението да се разпределят дивиденти отдавна се е превърнало в един вид насърчение за „добро поведение“, което включва ясно да се разбере, че искате да останете в Русия“, казва източник, участващ в сделки за напускане.

За компания с „враждебен“ произход репатрирането на дивиденти вече е „толкова сложно, колкото продажбата на бизнес“ в Русия, казва източникът. „Един от клиентите ми изгуби надежда да извлече каквито и да е дивиденти оттам и просто ги отписа“.

Дори някои компании от „приятелски“ страни изпитват трудности да приберат дивидентите си.

Русия спира индийски енергийни компании да репатрират около 400 млн. долара под формата на дивиденти, посочва високопоставеният петролен представител на Индия Ранджит Рат.

През март, преди стойността на рублата да започне резкия си спад, руският президент Владимир Путин предложи облекчаване на ограниченията върху дивидентите, като позволи на „надеждни приятели и партньори“ от „враждебен“ произход да изтеглят част от печалбите си, ако искат да инвестират и в страната.

Вместо това пет месеца по-късно бе предложено забраната да включва и тях. Това беше част от предложенията, изготвени набързо от финансовото министерство, за да се спре сривът на рублата.

Въпреки че Русия успя да окаже известна подкрепа на рублата, използвайки други инструменти, допълнителен спад може да предизвика преоценка на капиталовите ограничения.