Европейската комисия (ЕК) леко понижи в понеделник прогнозите си за брутния вътрешен продукт на Европейския съюз (ЕС) и еврозоната, но подобри очакванията си за инфлацията в двата региона. Това се вижда от Лятната икономическа прогноза на Комисията за икономиките на държавите членки на ЕС.
Според актуализираните перспективи икономиката на ЕС ще се разрасне с едва 0,8% през тази година спрямо 1% в пролетните прогнози, и с 1,4% през 2024 г. спрямо 1,7% по-рано.
Ръстът е ревизиран и за еврозоната – до 0,8% за 2023 г. (от 1,1%) и до 1,3% през 2024 г. (от 1,6%).
Очакванията са инфлацията да продължи да се забавя през прогнозирания хоризонт. Хармонизираният индекс на потребителските цени (HICP) в ЕС ще достигне 6,5% през 2023 г. (спрямо 6,7% в предишния доклад) и 3,2% през 2024 г. (спрямо 3,1% по-рано). Що се отнася до еврозоната, прогнозите са инфлацията да бъде 5,6% през 2023 г. (от 5,8%) и 2,9% през 2024 г. (от 2,8%).
Източник: ЕК
По-слаб импулс при растежа
Според доклада последните данни потвърждават, че икономическата активност в ЕС е била потисната през първата половина на 2023 г. на фона на огромните сътресения, които съюзът претърпя. Слабото вътрешно търсене, по-специално потреблението, показва, че високите и все още нарастващи потребителски цени за повечето стоки и услуги се отразяват по-сериозно от очакванията в Пролетната прогноза.
Това се случва въпреки намаляващите цени на енергията и изключително силния пазар на труда.
В същото време рязкото забавяне при банковото кредитиране показва, че затягането на паричната политика си проправя път в икономиката.
Световната икономика се представя малко по-добре от очакваното през първата половина на годината въпреки слабите резултати на Китай. Въпреки това перспективите за световния растеж и търговия остават като цяло непроменени в сравнение с пролетта, което означава, че икономиката на ЕС не може да разчита на силна подкрепа от външно търсене.
Като цяло се очаква по-слабият импулс на растеж в ЕС да продължи до 2024 г., а въздействието на строгата парична политика ще продължи да ограничава икономическата активност. През следващата година обаче се предвижда леко възстановяване на растежа, тъй като инфлацията продължава да се забавя, пазарът на труда остава стабилен и реалните доходи постепенно се възстановяват.
Инфлацията ще продължи да се забавя
Инфлацията продължи да се забавя през първата половина на 2023 г. в резултат на спада на цените на енергията и смекчаването на инфлационния натиск от храни и промишлени стоки. В еврозоната нивото ѝ достигна 5,3% през юли, което е точно на половината от върха от 10,6%, регистриран през октомври 2022 г., и остана без промян през август.
Очаква се цените на енергията да продължат да намаляват до края на 2023 г., но със забавящи се темпове. Предвижда се те отново леко да се увеличат през 2024 г., водени от по-високите цени на петрола.
Инфлацията при услугите досега е по-устойчива от очакваното преди, но се очаква да продължи да се забавя, тъй като търсенето намалява под въздействието на затягането на паричната политика и затихващия тласък след COVID. Цените на храните и неенергийните промишлени стоки ще продължат да допринасят за облекчаване на инфлацията.
Прогнози по държави
В лятната си прогноза ЕК не предоставя актуализирани прогнози за всички страни членки на съюза, а само за най-големите икономики, които обаче като се влошават.
Според доклада икономиката на Германия ще се свие с 0,4% през 2023 г. и ще се разшири с едва с 1,1% през следващата година. Това е рязка разлика спрямо Пролетната прогноза, в която бяха заложени ръст от съответно 0,2% и 1,4%.
Общата инфлация ще стигне 6,4% през 2023 г., което все пак е под прогнозата за 6,8% в предишния доклад, и 2,8% през 2024 г. (от 2,7%).
За разлика от Германия обаче, прогнозите за икономиката на Франция леко са повишени. Според доклада БВП на страната ще се увеличи с 1% през 2023 г. (от 0,7% в предишните прогнози) и с 1,2% през 2024 г. (1,4%). Що се отнася до инфлацията, тук нещата също леко се влошават – до 5,6% през 2023 г. (5,5%) и 2,7% през 2024 г. (2,5%).
Икономиката на Италия също ще се разшири с по-малко от очакваното преди – с 0,9% през 2023 г. (1,2%) и 0,8% през 2024 г. (1,1%). Прогнозите за инфлацията обаче са по-добри – 5,9% през 2023 г. (6,1%) и 2,9% през 2024 г. (2,9%).
Коментари на Джентилони
Еврокомисарят за икономиката Паоло Джентилони междувременно подчерта, че макар европейската икономика да отслабва, докато ръстът при потребителските цени остава силен, регионът не страда от т.нар. стагфлация.
„Твърде рано е да се каже, че сме в рамка на стагфлация“, изтъква Джентилони пред Bloomberg. „Прогнозата за 2023 г. е растеж от 0,8%. Това нещо дълготрайно ли е? Нашата оценка е, че вероятно ще имаме възстановяване през следващата година”, добавя той.
Еврокомисарят подчерта, че все още не е спечелена битката с инфлацията, призовавайки за фокус върху разходите и инвестициите.
„Близо сме до пика при лихвените проценти, но решенията, разбира се, ще бъдат взети от ЕЦБ (Европейската централна банка), а не от Европейската комисия“, добави още Джентилони.
Рискове и несигурност
Продължаващата война на Русия срещу Украйна и по-широкото геополитическо напрежение продължават да крият рискове и остават източник на несигурност, се казва в доклада на ЕК. Освен това затягането на паричната политика може да натежи върху икономическата активност по-силно от очакваното, но може и да доведе до по-бързо забавяне на инфлацията, което би ускорило възстановяването на реалните доходи. Ценовият натиск обаче може да се окаже по-устойчив.
Нарастващите климатични рискове, както стана ясно от екстремните климатични условия и безпрецедентните горски пожари и наводнения през лятото, също натежават върху перспективите.
преди 1 година В еврозоната, поведението да не се осъществява финансово противодействие за преодоляване на щети от употреби на евра причинява сегашната инфлация.Когато причината е премахната, инфлация няма.В еврозоната, до два часа след прилагане на финансово противодействие за преодоляване на щети от употреби на евра спира развитието на сегашната инфлация. отговор Сигнализирай за неуместен коментар