Икономическият песимизъм относно Китай може би още не е достигнал своя връх

Китай се отклони от „пътя на чудото“ преди години и сега мнозина осъзнават това. Застаряващото население, високите нива на дълга и месещото се правителство превръщат страната в западаща сила като Япония през 90-те години, когато нейната икономика рязко се забави, но избегна пълна криза. Тъй като консенсусът липсва - преди година той беше за възобновяване на бума в Китай и неизбежна рецесия в САЩ - струва си да се запитаме какво пропуска сценарият за „японизация“ на Китай, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Този сценарий може да е погрешен по два много различни начина, поне в краткосрочен план. Един правдоподобен сценарий следва ранните години на забавяне на Япония. След като нейният балон при имотите се спука през 1990 г., силните правителствени стимули доведоха до мощно възстановяване на пазарите и икономиката. Акциите в Токио скочиха с 80% между средата на 1992 г. и средата на 1993 г., а растежът на БВП се ускори от почти нула до 3 процента. Това беше първата от поредица фалшиви зори, които просто подчертаха дългосрочното забавяне. Но е възможно Китай също да е готов за временно завръщане, един или два пъти.

Другият правдоподобен сценарий е, че Китай е там, където бяха САЩ в края на лятото на 2008 г. - когато пазарът на имоти се клатеше, но повечето анализатори не предвиждаха непосредствена криза. Разбира се, проблемите дойдоха стремглаво същия септември, принуждавайки правителството да направи всичко възможно, за да предотврати още по-дълбока рецесия. При този сценарий следващата голяма стъпка за Китай е пълномащабна финансова криза.

Спусъкът за възстановяването на Япония през 1993 г. беше значителен ръст в държавните стимули, които достигнаха 6% от БВП същата година. Спусъкът за потенциално възстановяване в Китай е по-малко очевиден, като се има предвид, че Пекин не е склонен да харчи много, видимо предпазлив да не натрупа още дългове. Но китайските власти през последните седмици започнаха да въвеждат постепенно мерки за стимулиране, от по-лесни правила за ипотечно кредитиране до данъчни отстъпки за определени купувачи на жилища. И може да има още.

Аргументът за икономическо възстановяване се основава отчасти на технологичната мощ на Китай. Въпреки репресиите на Пекин срещу големите технологични фирми Китай все още има „понякога зашеметяваща“ преднина пред САЩ в 37 от 44 технологични области, от изкуствен интелект (AI) до роботика, според проучване на Australian Strategic Policy Institute по-рано тази година. Репресиите срещу политически чувствителни технологии като социалните мрежи не се отразиха на новите експортни субсидии за милиарди към по-малко чувствителни сектори, като електрически превозни средства (EV) и слънчева енергия.

Тази година Китай изпревари Япония като водещ световен износител на електромобили - сектор, който е и сред най-ярките на китайските фондови пазари. Въпреки тежкото второ тримесечие пазарите имаха ниши на устойчивост, с нарастване на приходите в потребителски сектори като автомобили и свободно време; дори там, където корпоративните резултати не бяха страхотни, те поне вече не изоставаха от вече занижените очаквания. Но като се има предвид, че антикитайските настроения са толкова силни, идеологически наочници може би пречат на коментаторите да видят нещо положително.

Големият минус е пазарът на имоти. Повечето тенденции намекват за предстоящ срив, както в САЩ през лятото на 2008 г. Цените на земята и жилищата се свиват с годишен темп от около 5%. Инвестициите в недвижими имоти са намалели, а приходите на местните власти от продажба на земя са спаднали с 20% към края на май. „Механизмите за финансиране“, използвани от местните власти за покупка и продажба на земя, сега представляват почти половината от китайския държавен дълг, който се е удвоил за 10 години до близо 100% от БВП.

Пекин е частично блокиран от тези дългове. Освен това нарастващите лихвени проценти в САЩ ограничават степента, до която Китай може да използва разхлабена парична политика, за да подкрепи своите пазари на имоти, без да предизвиква изтичане на капитали и срив на юана. Паралелите между Китай днес и Япония през 90-те години са наистина поразителни - включвайки ролята на местните правителства в дълговия балон - и дългосрочно забавяне на Китай в японски стил изглежда вероятно.

Въпросът обаче е за близкото бъдеще. Дали говоренето за преминат връх в икономическата експанзия на Китай е знак, че песимизмът е достигнал максимума, или по-лошото предстои? Тъй като имотните балони, подхранвани от нарастващи дългове, обикновено завършват с по-резки икономически спадове от това, което Китай е преживявал досега, сценарият за криза е малко по-вероятен от такъв за мощно възстановяване. Независимо дали следващата стъпка на Китай ще е за по-добро, или по-лошо, ситуацията вероятно ще бъде доста по-драматична от стагниращия сценарий, който консенсусът очаква.