Китай може и да не стане най-голямата икономика в света

Икономистите и анализаторите от Wall Street бяха разочаровани от икономическото представяне на Китай, надявайки се, че това може да накара правителството да предприеме стимули, подобни на тези през 2008 г., пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

Това, на свой ред, би съживило вътрешния растеж и би възстановило Китай като ключов двигател на глобалната икономическа експанзия. По-вероятният сценарий обаче е продължаване на слабия растеж. Основният въпрос сега е колко бързо правителството ще изостави мерките за стимулиране за сметка на по-бързо фундаментално преразглеждане на своята стратегия за растеж.

Неблагоприятното икономическо представяне на Китай досега през 2023 г. може да се отдаде на два основни фактора: слабо възстановяване след облекчаването на строгите ограничения на политиката за нулев Covid и по-устойчиви и структурни предизвикателства пред растежа. Второто е резултат от икономическа стратегия, която исторически е разчитала прекалено много на недвижимите имоти, високия дълг на местните власти, неефективните държавни предприятия, производството от по-нисък клас и вътрешните потребителски интернет платформи.

Този проблем се изостря от няколко фактора, включително прекомерно регулиране, продължаващо геополитическо напрежение и по-нисък приток на преки чуждестранни инвестиции. Има също опасения за потенциален дефлационен капан в японски стил, особено на фона на намаляващите потребителски и производствени цени. Някои чуждестранни инвеститори дори се питат дали „Китай е подходящ за инвестиране“.

Китайските власти обявиха в последно време серия от малки монетарни, фискални и регулаторни мерки за стимулиране на икономиката и пазарите. Досега тези мерки правилно се възприемат като откъслечни и неубедителни. И все пак мнозина все още вярват, че те в крайна сметка ще образуват въздействаща критична маса. Има обаче проблеми с този възглед.

Китай е изправен не само пред предизвикателства за растежа, но и пред значителни финансови проблеми, включително ниши с висока задлъжнялост, които лесно могат да се трансформират в системни рискове. Това ограничава обхвата на старомодните стимули. По-специално, повишената чувствителност, свързана със закъсалия имотен сектор, кара домакинствата да бъдат по-предпазливи по отношение на разходите, което допълнително намалява двигателите на растежа. Притесненията относно младежката безработица продължават да съществуват, като решението на правителството да спре публикуването на данни за нея не помага.

Перспективите пред външната търговия и инвестициите са също толкова проблематични. Налице е нарастващо осъзнаване, че икономическото и финансово отделяне между Китай и САЩ вероятно ще продължи. Това може да намали приноса на износа за растежа, да осуети вноса на важни индустриални суровини, да подкопае преките чуждестранни инвестиции и да направи портфейлните инвеститори още по-плахи.

Под въпрос е и желанието на властите. Внимателният анализ на техните изявления навежда на опасения, че силното разчитане на традиционните мерки за стимулиране би застрашило способността на Китай да избяга от обичайния капан на развитието – засядане в средни доходи. Този капан вече възпрепятства много развиващи се страни в стремежа им да се присъединят към редиците на развитите икономики. Мащабните стимули също така биха увеличили риска от корупция.

Вероятно властите ще продължат да се намесват чрез малки мерки за стимулиране, докато се стремят да комуникират по-добре намеренията си да ускорят прехода към нови сектори на растеж (като промишленост с по-висока добавена стойност, зелена енергия, здравеопазване, изкуствен интелект, суперкомпютри и естествени науки). Този преработен модел на растеж отнема време и включва съзидателно разрушение, особено в краткосрочен план. Освен това властите ще трябва да обмислят по-агресивни мерки за преструктуриране на дълга, които първоначално също ще отнемат от растежа.

Време е пазарите да осъзнаят, че Китай не се връща към стария си икономически и финансов наръчник и че завръщането му като мощен двигател на световния икономически растеж е малко вероятно в близко бъдеще. Икономическото му представяне вероятно ще остане слабо за остатъка от 2023 г. и през първата половина на 2024 г.

Поглеждайки отвъд този период, перспективите също далеч не са оптимистични. Трудният процес на преориентиране на китайската икономика в условията на продължаващо геополитическо напрежение и сложността на изграждането на алтернативен международен ред поставя значителни препятствия. Властите също така ще трябва да преодолеят сегашната си значителна склонност към централизация и вместо това да позволят (но не и да управляват на микро ниво) появата на мощни двигатели на растежа от частния сектор. И все пак това, което мнозина може би продължават да ви казват, вече не е даденост, че Китай ще стане най-голямата икономика в света, завършва Ел-Ериан.