Американският президент Джо Байдън се стреми да си осигури международна подкрепа за разширяване на възможностите за кредитиране на Световната банка в момент, когато Вашингтон е подложен на засилен натиск да финансира борбата срещу климатичните промени и да предложи жизнена алтернатива на китайското икономическо влияние, пише Financial Times.
Президентът и високопоставени представители на администрацията му поставят усилията за засилване на финансовата мощ на мултинационалния кредитор на първо място в дневния ред на срещата на върха на лидерите от Г-20, която ще се проведе в Делхи този уикенд.
Американският план ще разшири възможностите на Световната банка за кредитиране на страни със средни и ниски доходи с 25 млрд. долара, съобщиха представители на американската администрация. Цифрата може да нарасне значително, до над 100 млрд. долара, ако други страни поемат сходни ангажименти, каквато е целта на Вашингтон. Усилията за постигането ѝ ще започнат на срещата на Г-20 и ще продължат през идните седмици.
„Работим, за да гарантираме, че останалите партньори ще ни последват“, коментира съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан пред репортери тази седмица.
Макар че подкрепата на останалите страни и на Конгреса в САЩ далеч не е гарантирана, нуждата администрацията на Байдън да парира усилията на Пекин за разширяване на икономическите си съюзи в света става все по-неотложна.
Срещата на върха на БРИКС в Южна Африка и разбирането в някои държави, че светът помага диспропорционално на Украйна за сметка на други нуждаещи се страни, тласкат по-нагоре в дневния ред на САЩ въпроса за финансовата помощ за развитие.
В същото време нововъзникващите икономики не успяват да се справят с растящите лихви, високите цени на енергията и увеличаващите се разходи, свързани с климатичните промени. Това ги кара да търсят финансиране при по-добри условия.
Съливан настоя, че планът за увеличаване на средствата в хазната на Световната банка не е насочен „против Китай“. Но той също така заяви, че е „много важно“ страните да имат алтернативи на инициативата „Един пояс, един път“ на Китай, която предоставя кредитиране при непрозрачни условия.
Белият дом заяви, че страни като Колумбия, Перу, Йордания, Индия, Индонезия, Мароко, Нигерия, Кения и Виетнам може да се възползват от увеличените възможности за кредитиране на Световната банка. „Смятаме, че трябва да има варианти за кредитиране при спазване на високи стандарти и без принуда за страните с ниски и средни доходи“, изтъкна Съливан.
Индийското председателство на Г-20 подкрепи плана. „Това, което направи Индия, е да покаже притесненията и приоритетите на глобалния юг и да се опита да ги придвижи извън стандартните подходи за решаване на реалните проблеми“, коментира В. Ананта Нагесваран, главен икономически съветник на премиера Моди. „За мултинационалните банки за развитие например не бива да пренебрегваме 300-килограмовия слон в стаята – възможностите за финансиране на тези институции“, допълва той.
Част от мисията на Индия в преговорите за финансиране е „да засили мултинационалните банки за развитие, като отговори на основните проблеми, вместо да бяга от тях“, каза още Нагесваран.
Планът ще бъде отразен в заключителното комюнике, показва проектодокумент, видян от FT. В документа, който ще бъде публикуван в неделя, е отбелязано, че групата „работи за създаването на по-добри и по-ефективни мултинационални банки за развитие с повишени възможности за кредитиране, подобрена реакция и достъпност и по-добри модели за действие“.
Но не е сигурно дали и колко конкретни обещания ще успее да постигне администрацията на Байдън наред със своите собствени на срещата на Г-20 или на предстоящите годишни срещи на Световната банка и МВФ в Мароко идния месец.
Европейски представители заявиха, че макар да има широка подкрепа сред страните членки на ЕС за увеличаване на финансирането на Световната банка, няма консенсус за сумата, времевата рамка и дали то трябва да върви в унисон с отдавна обсъжданото реформиране на управлението на банката.
За ЕС реформирането е по-неотложният приоритет. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел се готви да използва Общото събрание на ООН по-късно този месец, за да настоява за повсеместна подкрепа за коригиране на начина на управление на мултинационалните банки за развитие.
Корекцията ще засили гласа на страните от глобалния юг в институции, които в исторически план са доминирани от представители на САЩ и ЕС, коментират двама запознати с плановете източници.
„Основният въпрос е този за международното финансово управление“, казва високопоставен представител на ЕС, който говори за „слабости“ около доверието на развиващите се страни в съществуващите рамки.
„Планът е за по-голямо включване. Съществува искрено и легитимно впечатление в голяма част от света, че те не са част от тези решения“, отбелязва представителят, участвал в подготовката на Г-20. „Има проблем с Бретън-Уудските институции и необходимост от реформирането им“, допълва той.
Но се очаква САЩ, като най-голям акционер в МВФ и Световната банка, което на практика им дава право на вето по големите решения, да бъдат много предпазливи относно реформите, които биха засилили правата за гласуване и влиянието на Китай.
Наред със стремежа за повече възможности на Световната банка за кредитиране Байдън поиска от Конгреса и да подсили преференциалното финансиране на МВФ в помощ на страни с ниски доходи, така че фондът да може да разшири кредитирането си с 21 млрд. долара.
Очаква се също Байдън да поиска от страните от Г-20 да предоставят „значително облекчаване на дълга“ на изпитващи затруднения икономики, считано от сега до срещите на МВФ и Световната банка. Стремежът ще изисква сътрудничеството на Китай, който е най-големият двустранен кредитор на много изпитващи затруднения държави.
Китайският президент Си Дзинпин няма да присъства на срещата на Г-20, като вместо това ще изпрати заместника си и ръководител на икономическата политика на Пекин Ли Цян.
Ван Ивей, преподавател в Renmin University, казва, че има съмнения какво може да постигне тазгодишната конференция, тъй като вниманието на много от присъстващите е обсебено от вътрешни проблеми. „Дори да беше отишъл, Си нямаше да вземе твърде много важни решения. Интересът на много лидери ще бъде насочен навътре, към собствените им предизборни кампании“, допълва Ван.
Реформирана Световна банка пак може да не е достатъчна, за да успеят САЩ да променят баланса на икономическите сили в развиващия се свят.
„Китай е много едра риба“, казва Карън Матиасен, бивш служител в американското финансова министерство, а сега проджект директор в Центъра за глобално развитие. „Търсенето на финансиране е много по-голямо от това, което мултинационалните банки за развитие могат да предоставят“, допълва тя.