Инфлацията в САЩ поема по различен път и това не е добра новина за Европа

Европа е изправена пред по-упорит инфлационен проблем, отколкото САЩ, като инвеститори и анализатори отправят все повече предупреждения за риска от трансатлантическо разделение както по отношение на икономическите неволи, така и в отговорите на политиците, пише Financial Times.

След като нарасна до многодесетилетни върхове миналата година, инфлацията при потребителските цени в САЩ се забавя по-бързо и сега е на много по-ниско равнище. Годишното увеличение при заплатите за служителите във Великобритания и много страни от еврозоната изпреварва повишенията при американските им колеги през последните месеци.

И докато растежът в Европа отслабва, САЩ отчитат 2,1% годишно икономическо разширение. Тази стойност за второто тримесечие, в комбинация с признаци за отслабване на пазара на труда, увеличи надеждите за „меко приземяване“ в САЩ – овладяване на инфлацията без рецесия.

„Има реални признаци за разделение“ на САЩ и Европа, коментира Катрин Нейс, бивш мениджър на Английската централна банка (АЦБ) и настоящ главен икономист на американската PGIM Fixed Income. „Основната инфлация в САЩ трайно намалява от около средата на миналата година, но по-бавно се забавя в Европа и ръстът на заплатите намалява по-бързо в САЩ“, допълва тя.

Хю Пил, главният икономист на АЦБ, заяви по време на конференция в Южна Африка миналата седмица, че Европа е била изправена пред „различна комбинация от сътресения“, отбелязвайки, че те са били много по-трудни за справяне за хората, задаващи лихвите, отколкото тези в САЩ. Така цените на природния газ от европейската страна на Атлантическия океан нарастват до еквивалент на 600 долара за барел петрол.

„Размерът на това увеличение (при европейските енергийни цени) не е напълно признато в международния икономически дебат“, допълни Фил.

Основната инфлация намалява по-бързо в САЩ. Графика Financial Times

И докато както корпоративните, така и личните приходи бяха силно ударени в Европа, бизнесите и домакинствата се бориха по-упорито да устоят на загубите, отколкото тези в САЩ, което допълнително задълбочи инфлацията.

Политиците и икономистите в САЩ са по-оптимистично настроени и за траекторията на инфлацията. Повечето очакват ценовият натиск да продължи да се облекчава – поне през идните месеци – като търсенето става по-умерено, облекчават се забавянията при снабдяването и пазарът на труда продължава да се охлажда.

Нови данни от петък от американското Бюро за статистически данни за пазара на труда показаха, че средният ръст на почасовото възнаграждение е стабилен при годишен темп от 4,3% за август.

В същото време равнището на възнагражденията във Великобритания се е повишило с 8,2% през второто тримесечие. Почасовите разходи за труд в еврозоната се очаква да продължат да растат с до 5%, близо до абсолютен връх.

Главният икономист на Goldman Sachs за Европа Свен Яри заяви: „Очакваме по-силния ръст на възнагражденията да запази инфлацията в сектора на услугите по-ускорена в Европа, отколкото в САЩ“.

Инфлацията при възнагражденията е по-висока във Великобритания, отколкото в САЩ. Графика: Financial Times

Общата инфлация в еврозоната се задържа на 5,3% през август, като растящите цени на горивата и премахването на субсидиите за ток и газ в страни като Франция доведоха до нов ръст на инфлацията при енергоносителите.

Основната инфлация, която изключва цените на енергийните източници и храната, намалява леко в блока на единната валута. Но с темп от 5,3% тя се върна към нивото си в началото на годината и остана близо до рекорда, стигнат през март.

Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), предупреди в реч миналата седмица, че инфлацията в еврозоната е вероятно да намалее по-бавно, отколкото се увеличи. „Макар фирмите бързо да предават големите увеличения в разходите към потребителите, те може да се окажат по-предпазливи в предаването на пониженията на разходите“, каза тя.

Във Великобритания общата инфлация бе 6,8% през юли, а основната отчете 6,9%. В САЩ междувременно инфлацията при индекса на разходите за лично потребление е от 3,3%. „Основният“ измерител пък – който премахва промените при волатилни компоненти – е 4,2%.

Мнозина икономисти прогнозират, че забавянето на инфлацията ще позволи на Фед да спре с повишаването на лихвените проценти, докато прогнозират в същото време две нови повишения от АЦБ и още едно за ЕЦБ. Инвеститорите също така очакват Фед да започне намаляване на лихвите няколко тримесечия преди другите две централни банки.

„Това е доста голямо разделение между това, пред което е изправена Европа, и това, с което ние трябва да се справим“, коментира Питър Чир, ръководител на макростратегиите към Academy Securities в САЩ. „Няма да ме изненада, ако в рамките на година отново започнем да се притесняваме от дефлация, а не от инфлация“, каза още той.