IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Бойко Таков: Компаниите трябва да са по-самоинициативни и гъвкави

Не мисля, че рецесията ще окаже сериозно негативно въздействие върху нашата икономика, казва изпълнителният директор на ИАНМСП

14:55 | 30.08.23 г.
Автор - снимка
Създател

Бойко Таков е част от журито в конкурса Founders Today, в който ще бъдат избрани шест перспективни бизнеса, които ще получат медийни пакети за реклама и комуникация в Инвестор Медиа Груп, ексклузивна менторска сесия с утвърден български предприемач, a един от всички участници ще получи възможността да се включи в следващата акселераторска програма на The Founder Institute.

Ако и ти имаш стартъп, кандидатствай ТУК до 31 август.

Предприемаческата конференция Founders Today, която Investor.bg организира и на която ще бъдат представени победителите, ще се проведе на 28 септември от 14:00 часа в зала „Витоша“ на "Интер Експо Център".

- Г-н Таков, какви са най-големите предизвикателства пред малкия и среден бизнес в България в момента?

Всъщност те са много сходни почти навсякъде по света. Ако говорим за българските малки и средни предприятия (МСП), то бих могъл да изведа на по-преден план предизвикателства като липсата на квалифицирана работна ръка, инфлацията и нарушените вериги на доставки, зеления преход и дигиталната трансформация, нивото на киберсигурност, липсата на критична маса от иновации. Ситуацията се усложнява допълнително и по отношение достъпа до ресурс по различни програми към Европейската комисия (ЕК), като виждаме твърде малко български компании да се възползват от тези значителни възможности. Тук трябва да се работи както по изграждането на вътрешен капацитет на МСП, така и по насочването им към специализирани консултантски услуги.

Предизвикателство е и позиционирането на българските компании на чуждите пазари, което, от своя страна, е единственият им път за растеж, респективно и на икономиката ни. В Агенцията, работейки в това направление от много години, имаме наблюдения и бих казал, че нашите МСП са конкурентноспособни на чуждите и имат своето място на пазарите, като, разбира се, това е непрестанен процес на доказване и усъвършенстване. Изигравайки немалка роля в тази посока, няма как да не отбележа задоволството ни, че в последните години износът расте и имаме рекордни години на експорт на български стоки и услуги.

- Какво подготвя агенцията, която управлявате, в подкрепа на бизнес средата за предприемачите?

Съвсем наскоро стартирахме новата си програма за интернационализация, чрез която ще подкрепяме МСП да излязат на международните пазари, да намерят нови партньори, подготвяме много анализи по сектори и продуктови групи за различни пазари. Разбира се, ще продължим с обученията, които традиционно организираме, не само на теми, свързани с интернационализацията, но и с другите важни за МСП въпроси, като индустрия 4.0, кръгова икономика, интелектуална собственост и права, киберсигурност и др.

Стартираме проект по Норвежкия механизъм с колегите от Innovation Norway, чрез който ще укрепим капацитета на Агенцията в направленията иновации и интернационализация. В развитие е и проект със Световната банка за дигитализация на български МСП, като той ще завърши с пилотна програма за апробация на изработената концепция. Успешната реализация на този проект ще позволи неговото мащабиране на национално ниво. Подготвяме и голям проект по Трансграничното сътрудничество България-Сърбия, чрез който ще насърчим много МСП от двете държави, и то на различни нива и според нуждите и етапа им на развитие. Продължителността на това начинание ще е 24 месеца и ще се разгърне в много направления, което ще позволи не само развитието на МСП, но и на двустранните ни икономически отношения с Република Сърбия.

Ще продължим и с конференциите и събитията, които организираме, като ще наблегнем на такива в цялата страна, с цел да не се концентрират само в София. Очакваме и български МСП да кандидатстват по програма Евростарс, която Агенцията управлява от българска страна и която е насочена към развитието на иновациите и трансграничното сътрудничество. Имаме и други идеи и инициативи в начален етап, за които ще информираме своевременно бизнес средите.

Бойко Таков

Д-р Бойко Таков е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия от ноември 2018 г.

Притежава повече от 12-годишен трудов стаж в управлението на бизнеса. Има богат опит в държавните институции, като в продължение на 4 години заема експертна длъжност в държавната администрация.   

От 2008 г. до 2012 г. е изпълнителен директор и член на съвета на директорите в българското представителство на водеща южнокорейска енергийна компания. През годините заема управленски и мениджърски позиции в едни от най-развитите сфери на бизнеса, а управлението на инвестиции, проекти и финанси са само част от опита му в областта на земеделието, енергетиката и инфраструктурата.

Защитава магистърската си степен по „Маркетинг и икономика“ в Университета за национално и световно стопанство. Образователната и научна степен „доктор“ по специалността “Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт” му е присъдена в Техническия университет в София.

Понастоящем д-р Таков активно упражнява преподавателска дейност като асистент в Университета за национално и световно стопанство. От 2021 г. е член на борда на Международната мрежа за малки и средни предприятия (INSME), със седалище в град Рим, Италия. През 2021 г., с решение на Министерски съвет, е определен и за Ръководител на Национална контактна точка за отговорно бизнес поведение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

- Как малките и средни предприятия се справят с технологичните нововъведения и доколко успяват да проявяват гъвкавост?

В тези динамични десетилетия на световно икономическо развитие, технологичният напредък е абсолютно задължителен за МСП и от него зависи пряко тяхната конкурентоспособност. Тук съществена роля имат оперативните програми към Министерство на иновациите и растежа, които дават достъп до финансов ресурс, в голямата си степен под формата на грантове, които предоставят възможност на компаниите да се модернизират технологично. Независимо от тези възможности, всяка компания трябва напълно да осъзнава, че без да въвежда нови технологии, без да развива иновационна дейност, няма как устойчиво да върви напред, нито да заеме достойно място на външните пазари. Разбира се, въвеждането на нови технологии изисква надграждане и на човешкия капацитет на компаниите, тяхната допълнителна квалификация и преквалификация. Относно тяхната гъвкавост, бих казал, че когато има целеви ресурси по програмите, виждаме такава, но би ми се искало да са по-самоинициативни и гъвкави през цялото време.

- Как инфлацията и прогнозите за рецесия се отразяват на малките и средни предприятия в България?

Инфлацията оказва пряко влияние на всяка компания основно в материалите и ресурсите, които влага в своята продукция, като това се калкулира впоследствие към крайния потребител, но въпреки това то води до една непредсказуемост и финансови загуби в някакъв момент и етап. Още повече виждаме, че процентът на инфлация не е еднакъв във всички страни, което допълнително дава натиск там, където той е по-голям, както е и в нашия случай. Също така, икономиката ни е пряко свързана с ЕС и най-големите ни търговски партньори са именно страни членки, поради което за нас е важно те да са в добра икономическа кондиция.

Относно рецесията, определено виждаме, че част от икономиките в еврозоната имат забавяне, макар и не до някаква драматична степен и е възможно в следващите месеци ситуацията да продължи да се развива в тази посока, но прогнозите са оптимистични за следващата година, както и в по-дългосрочен план. Заслужава си да отбележим, че намаляващата инфлация и нарастващите възнаграждения подкрепиха и оказаха положителен ефект върху потреблението, но паралелно по-високите лихвени проценти и несигурността относно по-нататъшните повишения на лихвите забавят инвестициите.

Към момента данните за България на НСИ сочат, че коефициентът на безработица е 4,6%, което е с 0,1 процентни пункта пункта повишение спрямо същия период за миналата година. Има спад в индекса на промишленото производство за месец юни с 9,3% спрямо съответния месец на 2022 г. От друга страна, експресните данни на статистическия институт показват, че БВП отчита ръст от 1,8% през второто тримесечие на 2023 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година. Като цяло, не мисля, че рецесията ще окаже сериозно негативно въздействие върху нашата икономика и очаквам този период да е кратък за еврозоната.

- Как се справят българските малки и средни предприятия с интернационализацията в настоящите икономически условия?

Българските МСП традиционно се справят добре с интернационализацията, те са отговорни за 50% от експорта ни и, както споменах, тяхното място на международните пазари е изключително важно за растежа на БВП. Близо 75% от износа ни е насочен към държави членки на ЕС, като традиционно през последните повече от 10 години най-големите ни търговски партньори са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция. Поглеждайки извън еврозоната, най-големият вносител на български стоки е Турция, като през 2021 г. нейният дял в българския износ за трети страни е 21,01% или 6,14% от общия износ на страната. Тенденцията на развитие в партньорските отношения между нашите две страни е възходяща и очакванията са обемът на износа за Турция да достигне 1/4 от общия стоков износ на държавата за трети страни.

Трябва да отбележим, че в редица сектори имаме вече сериозни позиции на пазарите, като производство на велосипеди, имаме добре развит автомобилен сектор и вече всеки автомобил, произведен в Европа, има компоненти, произведени тук. Традиционно ИКТ сектора ни прогресира, независимо от всички кризи, които ни връхлитат, машиностроенето ни е добре развито, текстилният сектор, мебелният и др., като компании от тези сектори имат много добри позиции на международната сцена. Не може да пропуснем и хранително-вкусовата промишленост, суровините и др.

- Как очаквате въвеждането на дружество с променлив капитал (ДПК) да се отрази на регистрацията и развитието на малките и средни предприятия в България? Какви са предимствата и недостатъците?

Новата правна форма в законодателството ни, а именно дружество с променлив капитал, е очаквана стъпка, особено в предприемаческите среди и идеята е тази стъпка да даде нов импулс в екосистемата. Най-общо казано, предимствата му се коренят в гъвкавостта, която то предлага, особено в промените на капитала на компанията, което при стартиращите и бързо развиващи се фирми е изключително важно. С този нов тип дружество се улесняват и редица други процедури, които сега по-скоро изглеждат като ненужно административно утежняване. Много важен момент, който се очаква, е именно тази гъвкавост и в разпределението на дяловете да доведе до повече инвеститори, както и да даде адекватна и бърза опция за служителите на компаниите да бъдат част от бъдещето й.

Нека отчетем, че това е иновация само за нашия пазар, такъв тип дружества съществуват в много развити икономики и именно оттам е заимствана идеята. В нашия случай е важно, че ДПК ще работи, докато компанията е микро или малко дружество, съгласно закона, като при растеж нагоре ще трябва да се пререгистрират в познатите до момента правни форми. За недостатъци ще може да говорим в конкретика след заработването на този вид дружества, а това, макар и с приетите промени в законодателството, ще е възможно след една година, какъвто срок е поставен на Агенция по вписванията да направи съответните промени в електронната система на търговския регистър.

- Защо подкрепяте събитието Founders Today?

Като Агенция, която подпомага развитието на предприемачеството, ние припознаваме всяка инициатива, която може да бъде полезна за средата. От тази перспектива се радваме да подкрепим това начинание, което съм сигурен, че ще даде добавена стойност на компаниите участници.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 18:11 | 30.08.23 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Икономика и макроданни виж още
Финанси виж още