Спестяванията на американците намаляват, но и дълговете им също

Дори при повишени потребителски цени и високи разходи по заемите, американците продължават да харчат усилено, което затруднява опитите на Федералния резерв (Фед) да забави инфлацията. Сред причините за това явление, които представителите на централната банка посочват, са и т.нар. „излишни спестявания “, натрупани по време на пандемията – страничен резултат от фискалните облекчения, като стимулиращите чекове и пропуснатите разходи, във времето, когато икономиката беше в застой. Затова Фед има огромен интерес да разбере кога тези спестявания ще се изчерпат и потребителите ще са принудени да намалят разходите си, пише за Bloomberg Клаудия Сам.

Ново изследване на икономистите Хамза Абделрахман и Луиз Оливейра от Федералния резерв на Сан Франциско установява, че това се случва точно сега. Те проследяват нивата на спестяванията спрямо тенденцията преди пандемията и установяват, че те са достигнали своя връх от 2 трлн. долара през лятото на 2021 г., след което са намалели значително.

Грешка е обаче да се смята, че излишните спестявания са просто повече пари в банката, те означават и по-малко дългове. А хората с много дългове са по-чувствителни към промените на лихвите. Именно тях Фед трябва да наблюдава по-внимателно.

Налице са няколко признака, че домакинствата имат по-малко дългове в момента спрямо периода преди пандемията, включително някои кредити с много високи лихви. По данни на Бюрото за финансова защита на потребителите заемите до заплата са намалели с 65% през първата година на пандемията. Ръстът на балансите по кредитни карти също е отслабнал в началото на пандемията, твърдят от Федералния резерв в Ню Йорк. Това води до по-ниски разходи за обслужване на кредитите, осигурява повече пари за харчене и прави много потребители по-слабо чувствителни към лихвените увеличения.

Делът на просрочените задължения е друг признак, че потребителите управляват по-добре дълговете си дори при повишаване на лихвите. По време на пандемията просрочията по кредитните карти намаляха до най-ниското си ниво за 20 години. Това се отнася за всички потребителски кредити. Дори сега, когато целевият лихвен процент по федералните фондове на Фед и лихвите по потребителските кредити са значително по-високи, делът на просрочените задължения по кредитните карти тъкмо се върна на нивото си отпреди пандемията.

Проучванията, свързани със стимулиращите чекове, свързват пряко допълнителните доходи с изплащането на дълговете. В проучване, проведено сред домакинствата по отношение на чековете през 2021 г., 45% от респондентите са ги използвали за изплащане на дългове, а след това за спестявания (31%). Най-рядко са използвани за допълнително харчене 24%.

Важно е да се отбележи, че съвкупното увеличение на разходите остава значително, като се има предвид колко големи са били плащанията. Най-често погасяваните задължения са тези по кредитни карти, но сред тях се споменават и заеми за покупка на автомобили. Моделът на използването им е сходен и при стимулиращите чекове от март 2020 г. Ако се съберат трите етапа, в които се отпускаха стимулиращите чекове, четиричленно семейство, отговарящо на условията за получаването им, ще разполага с 11 400 долара, което би позволило значително намаляване на дълга.

Друго изследване на професора по икономика от Университета Дюк Лора Пилософ и нейните колеги автори установява, че домакинствата са използвали една трета от своите стимулиращи чекове за намаляване на задълженията си. Това се отнася особено за домакинствата с по-малко богатство спрямо доходите им. Това показва защо за хората с големи дългове е разумно да ги изплащат, вместо да харчат парите от стимулите или да ги вложат в банкова сметка - това им дава по-голяма финансова подкрепа, тъй като не се налага да плащат лихви.

Домакинствата, които са намалили дълга си с парите за стимулиране, не са увеличили разходите си. Вместо това те са имали възможност да увеличат разходите си постепенно, с по-малки вноски по дълга. Това е в съответствие с наблюдаваната стабилност на разходите. Чековете за стимулиране бяха издадени преди над две години, а почти всички програми за облекчаване на пандемията вече приключиха. Делът на кредитните карти спрямо доходите започват да се повишават, въпреки че все още остават под нивата отпреди пандемията.

Какво означава това за Фед? Ефектите от повишаването на лихвените проценти досега бяха притъпени отчасти, защото домакинствата с по-малко дългове разполагаха с резервни средства, за разлика от предишни рецесии, които им позволяваха да компенсират по-високите разходи по заемите. Хората, които вместо това са вложили излишните си спестявания в банката, също имат резерв, но лихвите имат по-малко значение за тях, отколкото за тези, които са изплатили дълга си. И в двата случая средствата са на изчерпване и трябва да доведат до свиване на разходите. Ако Фед не следи отделно дълга, може да подцени ефекта от изчерпването на излишните спестявания върху търсенето и да допусне грешка при паричната си политика.

Хората, които са изправени пред това да решат дали да намалят разходите си, или да задлъжнеят още повече, трябва да вземат предвид 20-процентния лихвен процент при дълга по кредитна карта. Повишаването на салдата по кредитите обратно до нивата отпреди пандемията би направило тези домакинства чувствителни към повишенията на Фед. Денят, в който „излишните спестявания“ ще се изчерпат, не е токова важен, колкото този, в който ще свършат „по-малкото дългове“.