Русия все още разполага с мерки за поддържане на милитаризираната си икономика

Според руската официална статистическа агенция производството на превозни средства, ремаркета и полуремаркета е било с над 50 процента по-високо през юни, отколкото през същия месец на 2022 г. Междувременно централната банка съобщи, че през първото тримесечие на тази година недостигът на работници в индустриалните предприятия е бил най-острият от 1998 г., откогато се води статистика за това. Централната банка оценява годишния темп на инфлация през последните три месеца на 7,6%, доста над нейната цел от 4% годишно.

Естествено, трябва да се отнасяме към официалните икономически данни в Русия на президента Владимир Путин с голяма предпазливост, пише европейският редактор на Financial Times Тони Барбър. Но картината, обрисувана от тези три показателя, вероятно не е далеч от истината. Осемнадесет месеца след пълномащабната си инвазия в Украйна Русия показва много класически симптоми на военновременна икономика, като инфлация, недостиг на работна ръка, нарастващи държавни разходи и дефицитно финансиране.

За Киев и неговите западни поддръжници въпросът е дали натискът върху руската икономика ще стане толкова силен, че в някакъв момент в бъдещето той би могъл да осуети завоевателната война на Кремъл в Украйна. Западните санкции несъмнено засилват този натиск, особено чрез намаляване на приходите на Русия от износ на петрол и газ. Но Москва все още разполага с мерки за поддържане на милитаризираната си икономика, пише Барбър.

Би било възможно, например, да се увеличат тегленията от Фонда за национално благосъстояние на Русия, един вид резерв за черни дни от ликвидни активи, включително злато и китайски юани. Властите също така биха могли да разширят емитирането на облигации на вътрешния пазар.

Други варианти, които биха могли да адресират проблемите с бягството на капитали и поевтиняващата рубла, включват налагането на капиталов контрол и изискване към износителите да конвертират приходите си от чуждестранна валута в рубли. Не на последно място, правителството може да увеличи данъците или да намали невоенните държавни разходи, или да направи и двете.

Последните две мерки изглеждат непривлекателни за Кремъл, който се опитва да поддържа илюзията у гражданите, че животът може да продължи горе-долу по обичайния си начин въпреки войната. Тази илюзия до известна степен беше разбита от събития като неуспешния бунт на загиналия наскоро военачалник Евгений Пригожин, частичната мобилизация на цивилни и самия факт, че войната продължава толкова дълго.

От икономическа гледна точка обаче Кремъл иска да сведе до минимум или да избегне стъпките, които рискуват да понижат жизнения стандарт и да отчуждят обществеността преди президентските избори догодина. Въпреки че те ще бъде по-скоро строго организиран политически ритуал, отколкото истинска надпревара, властите все пак искат да осигурят смазваща победа на Путин. Колкото по-висока е избирателната активност, толкова по-здраво обикновените руснаци са заключени в прегръдката на режима - така поне мислят властите.

Времето е най-важният фактор за Кремъл. Неговите очевидни изчисления са, че руската икономика трябва да издържи, докато се преобърнат политическите възгледи в западните страни, преди всичко в САЩ. До американските избори догодина остават по-малко от 15 месеца и Москва със сигурност се надява те да произведат президент и Конгрес, които да са по-малко ентусиазирани да плащат за отбраната на Украйна.

Ако махнем или намалим военната и бюджетна подкрепа на САЩ и съюзниците им за Украйна, перспективите за нейната съпротива срещу агресията на Русия наистина ще изглеждат мрачни. Дори и с тази подкрепа брутният вътрешен продукт на Украйна спадна с 10,5% през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на 2022 г.

Милиони украинци напуснаха страната. Голяма част от юга и изтока е под руска окупация. Москва силно наруши износа на украински индустриални и селскостопански стоки, а физическото унищожаване на градове, инфраструктура и други активи причини щети за стотици милиарди долари. Каквито и трудности да изпитва руската икономика, те не могат да се сравнят по мащаб с тези на Украйна.

Икономическите трудности на Москва не са толкова сериозни, колкото в някои предишни руски войни. Хиперинфлацията през Първата световна война беше един от факторите зад вътрешните вълнения, които предизвикаха краха на царизма през Февруарската революция от 1917 г. През Втората световна война нацистката инвазия нанесе зашеметяващи икономически и човешки загуби на Съветския съюз, превръщайки войната в екзистенциална борба за оцеляване.

За украинците настоящата война е подобна борба за оцеляване като независима държава и като нация със своя отделна, неруска идентичност. За руснаците войната изобщо не е за национално оцеляване. Един ден може да става дума за оцеляването на режима на Путин, но, съдейки от чисто икономическа гледна точка, този ден все още е далеч, заключава Барбър.