Когато историците започнат да пишат за трайните последици от руската инвазия в Украйна, те трябва да прелистят годишните отчети на европейските компании, пише международната бизнес редакторка на Financial Times Пеги Холингър.
FT съобщи наскоро, че най-големите корпорации в Европа досега са понесли директен удар от над 100 млрд. евро върху печалбите в резултат на прекратяване или ограничаване на дейността си в Русия. Всъщност това е само малка част от истинската цена.
От 609 годишни доклади и финансови отчети, които от FT са проучили, 176 компании са понесли еднократни разходи. Но и в отчетите на останалите 433, които не съобщават за такива разходи, почти всички споменават тежкия удар върху печалбите, или от скока на цените на енергията и суровините, или от прекъсвания на веригата за доставки, последвали нахлуването на Русия миналата година.
Мнозина също споменават значително увеличение на кибератаките. Други посочват, че потребителите загърбват екологично устойчивите продукти, за да спестят пари във време на рекордна инфлация.
Някои са доста изчерпателни в описанията си. Холандската верига супермаркети Ahold Delhaize говори за „нарастващи разходи по веригата на стойността, забавяне във веригата за доставки и недостиг на работна ръка“. Тези развития са засегнали „оценките на баланса, резултатите и паричния поток. Увеличаването на лихвените проценти се отразява основно върху лизинговите и пенсионните задължения на компанията, а растящите цени увеличават натиска върху маржовете на печалбата.“ С други думи едва ли нещо от бизнеса е останало незасегнато.
Остойностяването на действителната цена на тези непреки въздействия е почти невъзможно. Но няколко компании - особено тези с малко или никакво присъствие в Русия - се опитаха да обяснят колко мащабни са щетите.
Saint-Gobain, групата за строителни материали, заяви, че е претърпяла годишен ръст от около 3 млрд. евро на разходите за енергия и суровини в резултат на конфликта.
Telia, шведската телекомуникационна компания, заяви, че енергийните ѝ разходи са се повишили с 800 млн. шведски крони (74,5 млн. долара) през 2022 г. Ryanair изчисли, че ще загуби до 2 млн. пътници през 2023 г. в резултат на отмяната на всички полети до и от Украйна.
А швейцарската тръбопроводна компания Georg Fischer отбеляза, че войната е причинила повишаване на цените на енергията със 100% през 2022 г.; увеличение от само 25% в сметката ѝ за енергия би довело до допълнителни разходи от около 17 млн. швейцарски франка (19,4 млн. долара), което представлява „критично финансово въздействие“.
Нито една от тези компании не е декларирала еднократни разходи или обезценки в годишните си отчети. Но е ясно, че въздействието върху много европейски бизнеси от агресията на Русия ще бъде по-дълбоко и по-дълготрайно от цената за напускането на този сравнително малък пазар. Русия отговаряше за само 3 процента от глобалния оборот на публичните чуждестранни компании, присъстващи в страната преди войната, според данни на Киевското училище по икономика.
Но независимо дали даден бизнес е присъствал в Русия, мнозина сега се подготвят за дългосрочна нестабилност и несигурност. Русия отговаряше за около една трета от приходите на Technip Energies, френският доставчик на енергийни услуги. Въпреки че групата успя да замени голяма част от загубените приходи, като се фокусира върху нови географски области, главният финансов директор Бруно Виберт казва, че мениджмънтът ѝ сега трябва да бъде много по-гъвкав и пъргав. Събитията в Русия също така повдигнаха въпроси относно рисковете на други пазари, като например Китай.
„Има повече непредвидимост и нестабилност“, казва той. „В близко бъдеще трябва да се справим с много сложни движещи сили.“
Междувременно тези с известни марки осъзнават, че остават изложени по други начини. „За повечето компании стойността на бранда е по-голяма от стойността на всякакви активи в Русия“, посочва Наби Абдулаев, партньор в консултантската компания Control Risks.
И така, какво се случва, ако техните продукти са свързвани с високопоставени руски политици? Дори и да са спрели доставките на този пазар, добре известни марки все още си проправят път към руските магазини чрез вносители от трети страни. „Ако медиите разберат, че Путин използва дадена западна марка, щетата върху пазарната стойност на тази компания може да бъде повече от руските ѝ активи“, изтъква Абдулаев.
Европейските компании вече претърпяха голям удар по печалбите си в резултат на инвазията на Русия - и това не е краят на историята. Но за да бъде спрян Путин, тази цена трябва да бъде платена. Успешните бизнеси знаят как да се адаптират. Може би най-дълготрайната последица от войната за европейския бизнес ще бъде да го направи по-ефективен и по-конкурентен.