Войната в Украйна и зеленият преход задържат държавната помощ в ЕС близо до рекорд

Европейската комисия е одобрила държавни помощи за 733 млрд. евро от март 2022 г. за бизнеса, засегнат от войната в Украйна, и за зеления преход. Тази сума отстъпва през последните години само на одобрените субсидии по време на пандемията от COVID-19, пише Financial Times.

Германия съставлява почти половината от общата държавна помощ в ЕС, одобрена съгласно временна кризисна програма, която беше въведена през 2022 г., за да предпази икономиките от войната в Украйна и да подкрепи зелените инвестиции, сочат данни на Комисията, до които от FT са получили достъп. Общо 90 млрд. евро от одобрените средства са били отпуснати през 2022 г.

Субсидиите са по-ниски от рекордната държавна подкрепа за почти 900 млрд. евро, част от сумата от над 3 трлн. евро за COVID разходи, одобрена през 2021 г. Но дипломати от ЕС в по-малки страни критикуват тенденцията за трайно разхлабване на правилата за държавна подкрепа при извънредни ситуации, което според тях е от полза за по-големите икономики, които могат да си позволят да предложат такава подкрепа на бизнеса си.

„Не сме доволни от това, защото виждаме, че разликата в условията за правене на бизнес между страните членки отново се разширява“, коментира високопоставен дипломат. „Държавна помощ се предоставя при изключителни обстоятелства, но това извинение става все по-лесно за използване“, допълва той.

Друг дипломат коментира, че Комисията прибягва до извънредни мерки твърде лесно. „Те си измислят всички тези извинения, за да продължават да разхлабват правилата“, отбелязва дипломатът.

Увеличаването на държавната помощ се случва преди преглед на единния пазар на ЕС от бившия италиански премиер Енрико Лета, който трябва да бъде завършен през март догодина.

Макар че не иска да избързва със заключенията в доклада си, Лета коментира пред FT, че е „притеснен от нарастването на държавната помощ, което виждаме в момента, защото държавната помощ води до фрагментация на единния пазар“.

Разходите на ЕС за държавна помощ се увеличават през последните години от 98,2 млрд. евро през 2015 г. на 334,54 млрд. евро през 2021 г.

Комисията има правомощието да възстановява неправомерно изразходвана помощ, ако счете, че тя не съответства на единния пазар. През 2022 г. имаше един такъв случай спрямо 19 през 2015 г.

Еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер разхлаби за първи път правилата за държавна помощ през 2020 г., за да помогне на сектори като авиокомпании и хотелска индустрия, пострадали от блокадите по време на пандемията. Допълнителна т. нар. временна кризисна мярка беше одобрена през март 2022 г., за да позволи на страните членки да помогнат на компании, засегнати от войната в Украйна, и компенсира пострадалите от по-високите разходи за енергия.

Оттогава Вестагер разшири и удължи политиката до края на 2025 г., за да подкрепи инвестициите в зелен преход, одобрявайки 270 национални мерки до момента съгласно програмата. Франция е вторият по големина потребител на програмата с 23% от одобрените проекти, следвана от Италия с 8%.

Други директиви на ЕС в подкрепа на производството на полупроводници, боеприпаси и важни суровини също ще улеснят повече директни инвестиции от страните членки в индустриите им.

„Всеки инструмент сам по себе си има основания да бъде по-гъвкав, но след натрупване кумулативният ефект вероятно ще бъде твърде голям“, отбелязва дипломат.

Други дипломати казват, че единният пазар отдавна не успява да донесе същата възвръщаемост на инвестициите за по-малките страни членки спрямо по-големите. „Пазарът беше проектиран от нидерландците, германците, французите и останалите и не облагодетелства тези по периферията“, казва дипломат от източна страна членка.

Източноевропейските страни също са увеличили разходите си за държавна помощ съгласно кризисните мерки. Миналата седмица Комисията одобри унгарски инвестиции за 2,36 млрд. евро като част от зеления преход.

Говорител на Комисията заяви, че контролът върху държавната помощ определя правила, приложими за всички страни членки, защитава кохезията в рамките на ЕС и гарантира, че парите на данъкоплатците ще бъдат харчени разумно и че държавни пари няма да се използват за частни разходи.

„Правилата за държавна помощ в ЕС, които напоследък преминават през процес на модернизация, гарантират, че предоставена помощ от страна членка или чрез държавни ресурси не изкривява конкуренцията и търговията в ЕС, като облагодетелства някои компании или производството на някои стоки, гарантирайки еднакви правила на играта на единния пазар“, допълни говорителят.

Разходите нарастват в момент, когато ЕС се стреми да се освободи от зависимостта си от конкуренти, включително Китай. Лета, който е президент на института „Жак Делор“ в Париж, съсредоточен върху европейските въпроси, предупреди, че ЕС може да не постигне „стратегическа автономия“, като заобикаля единния пазар.

Вместо това той призова за по-силен единен пазар и допълни, че докладът му ще обсъжда „допълване най-сетне“ на съюза на капиталовите пазари, за да имат компаниите по-добър достъп до финансиране в блока.

„Явно е, че няма да определим европейска стратегия с политиката на държавна помощ. Държавната помощ е свързана с необходимост и неотложност, тя не е стратегия. Стратегията трябва да бъде постигната на европейско ниво“, счита Лета.