Ако се стигне до пауза в затягането на паричната политика, не е задължително тя да бъде продължителна, заяви след заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) нейният управител Кристин Лагард, цитирана от Bloomberg.
Служителите на ЕЦБ са фокусирани върху това как да постъпят, след като по-рано в четвъртък те повишиха основните лихви с четвърт процентен пункт, посочи Лагард.
След като ЕЦБ повиши лихвите за 9-и път от миналия юли, те достигнаха ниво от 3,75%, което отговаря на очакванията на икономистите. Служителите на ведомството отбелязаха, че безпрецедентния цикъл на затягане на паричната политика е към своя край, тъй като инфлацията се забавя.
„Фокусирани сме върху това какви ще бъдат бъдещите решения през септември и по време на заседанията след това“, заяви Лагард пред журналисти във Франкфурт след заседанието.
Според нея, ако ЕЦБ реши да направи пауза относно лихвите, „не е задължително да е за продължителен период“.
"Бъдещите решения на Управителния съвет ще осигурят достатъчно рестриктивно равнище на основните лихвени проценти на ЕЦБ толкова дълго, колкото е необходимо, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2%", се казва в изявлението на ЕЦБ към решението. Регулаторът "ще продължи да прилага основан на данните подход, когато определя подходящото ниво и продължителност на рестриктивността".
Въпреки че обикновено са необходими между 12 и 18 месеца, за да се усети ефектът от промените в паричната политика, нарастват доказателствата, че ефектът от едногодишния период на повишения на ЕЦБ достига вече до бизнеса и домакинствата.
Наред с най-резкия спад в търсенето на корпоративни кредити в еврозоната, най-голямата икономика на блока - Германия - се бори да излезе от рецесията. Междувременно секторът на услугите на континента започва да се колебае след упоритата слабост в производството.
„Краткосрочните икономически перспективи за еврозоната се влошиха до голяма степен поради по-слабото вътрешно търсене“, коментира още Лагард, добавяйки: „С течение на времето охлаждащата се инфлация, повишаващите се доходи и подобряването на доставките трябва да подпомогнат възстановяването“.
Тя описа перспективите за повишаване на потребителските цени като „твърде високи за твърде дълго време“.
Надеждата е, че по-бавното разширяване на икономиката ще смекчи достатъчно инфлацията и ще осигури т.нар. меко кацане. Но ценовият натиск остава упорит. Базисната инфлация, внимателно наблюдаван показател от ЕЦБ, който изключва волатилните цени на енергията и храните, се ускори миналия месец до 5,5%.