Русия повиши лихвата за първи път след извънредните мерки заради войната в Украйна

Русия повиши лихвите за първи път от въвеждането на извънредни мерки след нашествието в Украйна преди почти 17 месеца, като пристъпи към по-голямо увеличение от прогнозите на икономисти и сигнализира, че те може да продължат да растат, предава Bloomberg.

Централната банка повиши в петък бенчмарковата си лихва до 8,5% спрямо 7,5% преди това. Почти всички икономисти, участвали в допитване на Bloomberg, очакваха повишаване на лихвите, като прогнозите варираха между 25 и 75 базисни пункта. Goldman Sachs Group единствена очакваше, че те ще останат непроменени.

„Руската централна банка остава отворена за перспективата за ново повишаване на ключовата лихва на следващото си заседание, за да стабилизира инфлацията близо до 4% през 2024 г. и след това“, съобщи банката в комюнике, придружаващо решението. Рублата поскъпна с 0,2% спрямо долара след съобщението.

По-слабата рубла ускори затягането на паричната политика след месеци на предупреждения от централната банка, че предстоят по-високи лихви в отговор на инфлационните рискове от щедрите държавни разходи, санкциите и недостига на работна ръка, предизвикан от мобилизирането на мъже да воюват в Украйна.

Проваленият метеж през юни тласна рублата още повече в светлините на прожекторите, като засили натиска от влошаването на външната търговия, който я превърна в една от най-слабо представящите се валути спрямо долара тази година на развиващите се пазари.

Рублата отслабва до нива, видени за последно след нашествието. Графика: Bloomberg LP

Решението за повишаване на лихвите слага край на най-дългата пауза от над седем години на централната банка, която не беше коригирала лихвите след шестте кръга на смекчаване на паричната политика, приключили през септември. Тя повиши за последен път бенчмарковата лихва дни преди нашествието с извънредно увеличение от 20%, най-високото от почти две десетилетия, след като безпрецедентни международни санкции се отразиха тежко на руската икономика и активи.

„Повишаването на лихвите само по себе си едва ли ще предотврати ново поевтиняване на рублата предвид силното изтичане на капитали и намалялата подкрепа за валутата от излишъка по текущата сметка на страната“, коментира Александър Исаков, икономист за Русия в Bloomberg Economics.

Въоръженият бунт на наемниците от „Вагнер“, който за кратко застраши властта на президента Владимир Путин създава риск от допълнително изтичане на пари в момент, когато спадащите печалби от енергията и възстановяването на вноса изцеждат твърдата валута от икономиката.

Тази перспектива може да се превърне в пречка пред рублата в идните месеци. Руската валута вече е изгубила около 18% тази година, като над една трета от поевтиняването се случи след опита за поход към Москва на „Вагнер“.

Макар че председателят на Руската централна банка Елвира Набиулина нарече плаващия курс на рублата „благодат“ за икономиката, отстъплението на валутата оскъпява вноса, докато годишният ръст на цените наближава целта на централната банка от 4%.

Очакваната инфлация през идните 12 месеца – ключово притеснение за централната банка, надхвърли 11% през юли с най-резкия си ръст от почти една година.

Предвид несигурността около инфлацията и валутния курс инвеститорите напоследък избягват руски държавни облигации в очакване на завой в политиката.

Очаква се ценовият натиск да остане висок през по-голямата част от второто полугодие на тази година, създавайки прозорец за ново повишаване на лихвите на следващите три заседания на централната банка, казва София Донец, икономист в Renaissance Capital.

„Ускоряването на ръста на цените на фона на неочаквано голямото отслабване на рублата направи вдигането на лихвите неизбежно“, коментира Донец.