Кой ще плати сметката за екстремните температури?

Рекордни температури в Китай. Евакуирани селца заради пожари в Швейцария. Опустошени зърнени култури в Испания. С нарастването на разходите, свързани с климатичните промени, сред правителствата се заражда дебат: кой трябва да плати?

Въпросът е бил центъра на вниманието в хода на проведените тази седмица преговори за климата между САЩ и Китай. Двете най-големи икономики в света се опитаха да намерят начини за съвместна работа по различни въпроси - от използването на възобновяема енергия до финансирането на борбата с климатичните промени - преди тазгодишната среща на върха на ООН за климата COP28 в Дубай.

Предвид бързия икономически растеж на Китай и увеличаващите се емисии, натискът върху Пекин да се присъедини към групата на страните, предоставящи това финансиране, нараства.

По време на разговорите в Пекин посланикът на САЩ по въпросите на климата Джон Кери заяви, че двете страни ще продължат да обсъждат финансирането на борбата с изменението на климата през следващите четири месеца преди конференцията COP28, която започва на 30 ноември.

"Трудно е да се твърди, че страни като Китай, Бразилия или Саудитска Арабия все още трябва да бъдат поставени на същото ниво като най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се държави", заяви пред Ройтерс дипломат от една от страните от Европейския съюз.

ЕС, който понастоящем предоставя най-много средства за борбата с изменението на климата, лобира за разширяване на кръга от държави дарителки, които го осигуряват.

Финансирането на борбата с климатичните промени се отнася до средствата, които богатите страни плащат, за да помогнат на по-бедните страни да намалят емисиите на CO2 и да се адаптират към един по-топъл и суров свят.

Досега няколкото десетки богати държави, които са задължени да извършват тези плащания, не са предоставили парите в обещаните размери. Списъкът на финансиращите държави е съставен по време на преговорите на ООН за климата през 1992 г., когато икономиката на Китай все още е по-малка от тази на Италия.

Сега някои страни призовават Китай да даде своя принос. Представители на САЩ, включително министърът на финансите Джанет Йелън, отбелязаха, че китайският принос би увеличил ефективността на фонда на ООН за климата.

Сред другите държави, подложени на подобен натиск, са Катар, Сингапур и Обединените арабски емирства - три от най-богатите държави в света по отношение на брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението.

Досега Китай се противопоставяше на призиви, които биха могли да го поставят в една група с богатите държави.

По време на срещата си с Джон Кери във вторник китайският премиер Ли Цян е подчертал, че развитите страни трябва да изпълнят неизпълнените си ангажименти за финансиране на борбата с климатичните промени и да поемат инициативата за намаляване на емисиите, съобщават от офиса на Ли. Той е предложил развиващите се страни да дадат своя принос "в рамките на своите възможности".

Тази съпротива подсказва, че усилията са изправени пред сериозни предизвикателства. Промяната на официалния списък на дарителите на ООН ще изисква международен консенсус.

"Страните като Китай и Саудитска Арабия твърде много се съпротивляват срещу официалното решение на въпроса", заяви представител на ЕС, пожелал анонимност.

Привържениците на тази промяна твърдят, че разширяването на обхвата трябва да стане преди новата - и вероятно много по-голяма - цел на ООН за финансиране на борбата с изменението на климата, която ще започне да се изпълнява след 2025 г. Страните все още трябва да договорят размера на тази цел и кой ще участва в нея.

"Всички държави, които са в състояние, трябва да допринесат за глобалното финансиране на борбата с изменението на климата", заяви посланик Па'олелей Лутеру, който председателства Алианса на малките островни държави.

По-големият въпрос, каза Лутеру, е кои от бедните и най-уязвими държави ще бъдат на опашката за получаване на средства.

Кой носи отговорност?

Механизмът на ООН за финансиране на борбата с изменението на климата се основава на принципа, че богатите страни носят по-голяма отговорност , тъй като те са допринесли за по-голямата част от емисиите на CO2, които нагряват планетата от индустриалната революция насам.

Рекордните емисии на CO2 на Съединените щати са по-големи от тези на която и да е друга държава, но днес Китай е най-големият замърсител на CO2 в света по отношение на замърсяването, произвеждано всяка година.

На COP28 страните ще се изправят пред въпроса за историческата отговорност, тъй като се стремят да стартират нов фонд за компенсиране на уязвимите държави за разходите, които вече са направени при природни бедствия, предизвикани от климата.

Миналата година ЕС се отказа от дългогодишната си съпротива срещу този фонд, но при условие, че по-голяма група държави ще внасят средства в него. Страните все още не са решили кой ще прави вноските.

Съединените щати са предпазливи по отношение на плащанията, които биха могли да се разглеждат като обезщетение за изменението на климата.

Някои държави, които не са задължени да правят вноски във фондовете на ООН за климата, все пак го направиха, включително Южна Корея и Катар. Други започнаха да насочват помощта по други канали.

През 2015 г. Китай стартира фонда за климатично сътрудничество Юг-Юг, за да помогне на най-слабо развитите страни да се справят с проблемите на климата, и досега е предоставил около 10 % от обещаните 3,1 млрд. долара, според аналитичния център E3G.

Това е малка част от стотиците милиарди, които Пекин изразходва за своята инициатива "Един пояс, един път", подкрепяща проекти, включително петролопроводи и пристанища.

Такива споразумения позволяват на държавите да допринасят без задължение, въпреки че ако това се прави извън фондовете на ООН, те могат да се сблъскат с по-малко строги критерии за публично отчитане - което затруднява проследяването на това къде отиват парите и колко са платени.

Байфорд Цан, старши съветник по политиките в E3G, заяви, че китайското предложение за по-голямо финансиране на борбата с изменението на климата би било "печелившо" за Пекин. "Това би спечелило на Китай дипломатическо влияние и би оказало натиск върху западните донори да повишат залозите си за финансиране на борбата с изменението на климата", каза той.

Някои уязвими страни, разочаровани от недостатъчното финансиране до момента, търсят нови източници на парични средства. Ръководената от Барбадос Инициатива Бриджтаун настоява за реорганизация на многостранните банки за развитие, така че те да могат да предлагат по-голяма подкрепа за проекти в областта на климата. Други държави се обединиха около международна такса за СО2 върху корабоплаването, за да наберат средства.