Ще стане ли Китай богата държава в една нова епоха на много по-бавен икономически растеж?

Китай навлиза в епоха на много по-бавен икономически растеж, което поражда плашеща перспектива: страната може никога да не забогатее, пише Ройтерс.

Независимо дали втората по големина икономика в света ще напредва с 3-4% годишно, или ще флиртува, както очакват някои икономисти, с "изгубени десетилетия" на стагнация, подобни на тези в Япония, тя изглежда ще разочарова своите лидери, младежта си и голяма част от света.

Политиците се надяваха да намалят разликата в развитието на Китай и САЩ. Младите китайци постъпват в университети, за да се обучават за професии в напреднали отрасли на икономиката. Африка и Южна Америка разчитат на това, че Китай ще купува техни стоки.

"Малко вероятно е китайската икономика да задмине тази на САЩ в рамките на следващите едно-две десетилетия", казва Дезмънд Лахман, старши научен сътрудник в American Enterprise Institute.

Той очаква растежът да се забави до 3%, което "ще се усеща като икономическа рецесия", когато безработицата сред младите хора вече е над 20%. "Това не е добре и за останалата част от световната икономика", добавя той.

Когато Япония започна да изпада в стагнация през 90-те години на миналия век, вече бе надхвърлила средния БВП на глава от населението сред икономиките с високи доходи и се доближаваше до равнището на САЩ. Китай обаче е само малко над границата на средните доходи.

Растежът от 6,3% през второто тримесечие не беше достатъчен, като се има предвид ниската база, причинена от миналогодишните ограничения на COVID-19. Това оказва натиск върху китайските лидери, които се очаква да се срещнат този месец, за да обсъдят краткосрочни стимули и дългосрочни корекции. Данните за периода април-юни предвиждат растеж за 2023 г. от около 5%, като след това темповете ще се забавят.

Но през последното десетилетие годишният растеж на Китай е средно около 7%, а през 2000 г. - над 10%.

Подтикнати от тази загуба на инерция, икономистите вече не обясняват слабото потребление на домакинствата и инвестициите в частния сектор с последиците от пандемията, а обвиняват за това структурни проблеми.

Сред тях са спукването на балона в сектора на недвижимите имоти, който представлява една четвърт от производството, един от най-дълбоките дисбаланси между инвестициите и потреблението, планината от дългове на местните власти и строгата власт на комунистическата партия над обществото, включително и над частните предприятия.

Освен това работната сила и потребителите в Китай намаляват, докато броят на пенсионерите се увеличава.

"Демографският проблем, трудното приземяване на сектора на недвижимите имоти, дълговото натоварване на местните власти, песимизмът на частния сектор, както и напрежението между Китай и САЩ не ни позволяват да гледаме оптимистично на средносрочния и дългосрочния растеж", казва Уан Дзюн, главен икономист в Huatai Asset Management.

Националната комисия за развитие и реформи (NDRC) на Китай не е отговорила на въпросите на Ройтерс относно перспективите за растеж, структурните слабости и плановете за реформи.

Възможни изходи

В статия от 4 юли в официалното списание Qiushi ръководителят на NDRC Джън Шандзие рядко споменава капана на средните доходи, като заявява, че Китай трябва да "ускори изграждането на модерна индустриална система", за да го избегне.

Джън има предвид борбата на развиващите се страни да преминат от средно към високо равнище на доходи поради нарастващите разходи и намаляващата конкурентоспособност.

Икономистите посочват бума на електромобилите в Китай като доказателство за напредък, но голяма част от индустриалния му комплекс не се модернизира със същата скорост. Продажбите на автомобили в чужбина съставляват едва 1,7% от износа.

"Много наблюдатели ще погледнат някои от компаниите и ще кажат: уау, Китай може да измисли всички тези фантастични продукти, така че бъдещето би трябвало да е светло. Моят въпрос е: имаме ли достатъчно такива компании?", казва Ричард Ку, главен икономист в Nomura Research Institute.

Политиците искат потреблението на домакинствата да стимулира растежа, но не намекват за конкретни стъпки.

Хуан Ортс, икономист по въпросите на Китай във Fathom Consulting, заяви, че стимулирането на потребителското търсене може да пренасочи ресурси от подкрепата за износителите на продукция, което отчасти обяснява колебанието по отношение на подобни реформи.

"Не смятаме, че властите ще се ангажират с този път", каза Ортс, описвайки го като "изход" от икономическия застой.

По-скоро Китай предприема стъпки в обратната посока.

Стремежът на президента Си Дзинпин към "общ просперитет" и борба с неравенството насърчава намаляването на заплатите във финансовия и други сектори. Влошаването на финансите на градовете предизвиква намаляване на заплатите на държавните служители, което подхранва дефлационната спирала.

Джао, мениджър в пекинска банка, смята, че никога няма да забогатее, тъй като заплатата ѝ остава непроменена след няколко повишения. Вместо да работи усилено, тя казва, че планира да се пенсионира на 40-годишна възраст в по-малък и по-евтин град.

"Пропуснах златната епоха на банките", казва Джао при условие за частична анонимност, тъй като не е упълномощена да говори пред медиите.

Много икономисти призовават за по-добро обществено здравеопазване, по-високи пенсии, както и обезщетения за безработица и за други елементи на мрежата за социална сигурност, които да дадат увереност на потребителите да спестяват по-малко.

Този месец съветникът на централната банка Цай Фан призова за стимулиране на потреблението, включително за промени в китайските разрешителни за пребиваване, или хуку, които отказват обществени услуги на милиони мигранти от селските райони в градовете, където работят.

Джу Нин, заместник-декан на Шанхайския институт по финанси, казва, че подобряването на социалното благосъстояние може да направи растежа от 3-4% по-устойчив.

Последен шанс

Според Ку проблемите на Китай са по-сложни, отколкото тези на Япония преди едно поколение, което дава път за грешки на политиците, ако се възползват от "последния шанс" да достигнат стандарта на живот в развитите страни.

По негова преценка в Китай има "рецесия на баланса", като потребителите и предприятията изплащат дългове, вместо да вземат заеми и да инвестират.

Според него така започват финансовите депресии и единственият лек за тях са "бързи, значителни и устойчиви" фискални стимули, които според него не са възможни предвид проблемите с дълга на Китай.

Освен това той казва, че стимулите трябва да бъдат продуктивни и да се допълват от промени, които да позволят на частния сектор да излезе от сянката на държавата, включително чрез по-добри отношения със страните, от които идват чуждестранните инвестиции.

Но Китай ще трябва да промени курса си.

Инвестициите в инфраструктурата през последните години са довели до по-голям дълг, отколкото до растеж.

Докато големите икономики се опитват да намалят зависимостта си от Китай, Пекин продължава да води търговски битки "око за око", последната от които е за метали, използвани в полупроводниците.

"Всеки път, когато САЩ обявят някаква антикитайска политика, китайското правителство предлага реципрочна такава. Но американците не са в капана на средните доходи. Китай е", казва Ку.

"Ако китайците не постигнат китайските си мечти, може би ще имате 1,4 млрд. не много щастливи хора там, което може да бъде доста дестабилизиращо".