Америка сега е една от най-безотговорните от фискална гледна точка нации

Наративът за „американската изключителност“ продължава да се лансира, стимулиран от силата на щатските икономика и пазари в сравнение с други развити страни – и от препъващия се Китай. Но този уверен разговор пренебрегва степента, в която растежът на САЩ сега зависи от дефицитите и дълга, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Откъм дефицити и дълг САЩ започнаха да изглеждат „изключителни“ по лош начин. Някога типичен, сега техният бюджетен дефицит е най-големият в развития свят. По време на пандемията той се утрои до над 10 на сто от брутния вътрешен продукт, повече от два пъти пика в други развити икономики. През следващите години се очаква дефицитът на САЩ средно да бъде близо 6 процента от БВП - доста над историческата си норма и цели шест пъти над средното в други развити икономики.

Как САЩ навлязоха толкова дълбоко на червено? Повечето страни прекратиха разходните си програми, предприети с цел облекчаване на икономическата болка от пандемичните локдауни. Но всичките 6,7 трилиона долара нови разходи на администрацията на Байдън дойдоха след края на 2020 г. Повечето от тях нямаха нищо общо с пандемията.

Джо Байдън използва усещането за криза, за да лансира един нов курс в стил Франклин Делано Рузвелт от времената на Голямата депресия през 30-те години на 20 век, изграждайки инфраструктура и индустрия, привидно за да се конкурира с Китай и да се бори с изменението на климата. Никое друго правителство не планира да харчи толкова много, оставяйки САЩ съвсем сами по пътя към по-големи дефицити. Феновете на Байдъномиката гледат на това като на умна инвестиция. Но те пренебрегват огромния мащаб на новите разходи и неговите потенциални последици за дълга, инфлацията и растежа на страната в дългосрочен план.

САЩ поддържат дефицити почти всяка година от 60-те години насам, без да изпаднат в сериозна финансова криза. Така че общоприетото мнение е, че дефицитите нямат значение. Много икономисти твърдят, че дефицитите се изплащат, ако икономическият растеж, генериран от новите публични разходи, надвишава лихвените плащания на правителството. Това обаче беше по-лесно постижимо, когато лихвените проценти бяха близо до нулата. Сега, когато лихвите се покачват, то е почти невъзможно.

Публичният дълг е на исторически върхове - повече от 100 процента от БВП в развития свят – но той се стабилизира в Европа, докато расте безмилостно в САЩ. Със съпътстващото бързо покачване на лихвените проценти, плащанията по държавния дълг се увеличават - и това става много по-бързо в САЩ.

В рамките на 10 години лихвените плащания на правителството на САЩ ще надвишат разходите за отбрана и социални програми като Medicaid. Банката за международни разплащания (БМР) казва, че развитите икономики трябва рязко да намалят дефицитите в тази среда с високи лихвени проценти или в крайна сметка ще се окажат с повече нов дълг, отколкото нов растеж. Екипът на Байдън очевидно смята, че този съвет не се отнася за водещата икономическа суперсила в света.

До 2025 г. трилионите, изливани от тази администрация, ще повишат държавните разходи до 39 процента от БВП, повечето от които няма да бъдат покрити от нови приходи. В други големи развити икономики разходите са на път да намалеят рязко като дял от БВП, докато приходите се задържат сравнително стабилни.

Под натиска на Конгреса през юни Байдън подписа Закона за фискалната отговорност, създавайки впечатление за ограничение на разходите. Въпреки това, което изглежда като големи съкращения в размер на 1,3 трилиона долара за 10 години, бюджетният дефицит на САЩ все още се прогнозира да се движи близо до 6 процента от БВП през следващото десетилетие.

Въпреки че инфлацията напоследък се понижи, тя все още е над 2 процента (3% през юни на годишна база – бел. прев.) и защитниците на Байдън обвиняват за нейното завръщане всичко друго, но не и разходните му планове, включително продължаващия ефект от смущенията в глобалната верига на доставки. Въпреки че инфлацията се повиши в целия свят, това се случи най-рязко в държавите, които харчеха най-много по време на пандемията. Малцина харчат повече от САЩ. Скорошно проучване на Федералния резерв отдава две трети от неотдавнашния скок на инфлацията в Америка на прекомерното търсене, а половината от това увеличение на търсенето - на дефицитните разходи.

Но положителният възглед за американската изключителност все още доминира. Мнозина подкрепят призивите на Байдън за по-голямо правителство, отхвърляйки страховете от криза, предизвикана от бюджетния дефицит, като фалшива тревога и подготовка за заплаха, която никога не идва. Те се присмиват на идеята, че чужденците може някога да се уморят да финансират разходните навици на САЩ или да купуват на американските пазари. Недостатъците на Америка бледнеят, а технологиите ѝ блестят в сравнение с конкурентите в Европа и Азия.

Така че защо някой трябва да се интересува от задълбочаващите се дълг и дефицити на Америка? Защото сега тя е една от най-безотговорните фискално нации. Нейният бюджетен дефицит стана най-големият в развития свят, а публичният ѝ дълг вече е третият - след този на Япония и Италия. Умишленото игнориране на тази нова реалност е изключително рискована грешка.