Европейците стават по-бедни. Covid и войната в Украйна не са единствените причини за това

Икономиката на еврозоната нарасна с около 6% през последните 15 години в доларово изражение спрямо 82% за САЩ, сочат данни на Международния валутен фонд (МВФ). По този начин средните страни членки на ЕС са станали по-бедни на човек от населението в сравнение с всеки един щат в САЩ с изключение на Айдахо и Мисисипи, показва доклад от този месец на Европейския център за международна политическа икономика в Брюксел. Ако настоящите тенденции се запазят, до 2035 г. пропастта между БВП на човек от населението в САЩ и ЕС ще бъде точно толкова голяма, колкото между Япония и Еквадор днес, допълват авторите на доклада.

На средиземноморския остров Майорка бизнесът лобира за повече полети до САЩ с цел увеличаване на броя на щедро харчещите американски туристи, казва Мария Фронтера, председател на комисията по туризъм към Търговската камара на Майорка. Американците са харчили средно около 260 евро на ден в хотели спрямо под 180 евро за европейците.

„Тази година виждаме голяма промяна в поведението на европейците заради икономическото положение, с което трябва да се справяме“, коментира Фронтера, която неотдавна пътувала до Маями, за да разбере как по-добре да се грижи за американските клиенти.

Слабият растеж и растящите лихви подлагат на натиск щедрите социални държави в Европа, които предоставят популярни здравни услуги и пенсии. Европейските правителства установяват, че или вече не могат да си позволят старите рецепти за разрешаване на проблема, или че те са спрели да действат. Три четвърти от субсидии, данъчни облекчения и други форми на помощи на стойност 1 трлн. евро са отишли към бизнеса и потребителите за компенсиране на по-високите разходи за енергия. Според икономисти това само по себе си също подхранва инфлацията в разрез с целта на субсидиите.

Държавните разходи намаляват, след като световната финансова криза нанесе удар на финансираните от държавата здравни системи в Европа, особено на Националната здравна служба на Великобритания.

31-годишният Вивек Триведи, анестезиолог, който живее в Манчестър, Англия, печели около 51 хил. паунда (67 хил. долара) на година за 48-часова работна седмица. Инфлацията, която във Великобритания е около 10% или по-висока от почти една година насам, изяжда месечния му бюджет, казва той. Триведи пазарува хранителни стоки в дискаунт магазини и харчи по-малко за хранене навън. Някои негови колеги са спрели напълно отоплението си през последните месеци, притеснени, че няма да могат да си позволят рязко нарасналите разходи.

Главният икономист на Английската централна банка (АЦБ) Хю Пил предупреди британските граждани през април, че трябва да приемат, че са по-бедни и да спрат да настояват за по-високи заплати. „Да, всички сме по-зле“, каза той и допълни, че стремежът за компенсиране на растящите цени с по-високи заплати само ще подхрани още повече инфлацията.

Заради необходимостта европейските правителства да повишат разходите за отбрана и предвид растящите лихви по заемите икономисти очакват данъците да бъдат повишени, а това ще засили натиска върху потребителите. Данъците в Европа вече са високи в сравнение с тези в други богати страни и се равняват на около 40%-45% от БВП спрямо 27% в САЩ. Работещите американци прибират почти три четвърти от заплатата си след включване на данъците върху доходите и социалните осигуровки, докато французите и германците задържат само половината.

Обедняването на Европа засилва редиците на профсъюзите, които прибавят десетки хиляди членове на Стария континент в разрез със спада през последните десетилетия.

Но по-високата степен на сдружаване може да не напълни джобовете на членовете. Причината е, че много от тях прокарват предпочитания на служителите за повече свободно време вместо по-високо заплащане дори в свят на задълбочаващ се недостиг на квалифицирани кадри.

IG Metall, най-големият профсъюз в Германия, призовава за четиридневна работна седмица при запазване на настоящите нива на заплащане вместо увеличаване на заплащането на металургичните работници в страната преди преговорите по колективния трудов договор този ноември. Според официални представители по-кратката работна седмица ще подобри здравето и качеството на живот на служителите и в същото време ще направи индустрията по-привлекателна за по-млади служители.

Почти половината трудещи се в здравната индустрия в Германия избират да работят около 30 часа седмично вместо на пълен работен ден, което показва тежките условия на труд, казва Франк Вернеке, председател на синдиката United Services, който през последните месеци е прибавил около 110 хил. нови членове, най-голямото увеличение от 22 години насам.

Кристиан Калио, разработчик на игри от Северна Финландия, неотдавна решил да намали работната си седмица с една пета до 30 часа в замяна на намаляване на заплатата с 10%. Сега той печели около 2500 евро на месец. „Кой не би искал да работи по-малко?“, пита Калио. Около една трета от колегите му постъпили по същия начин, въпреки че ръководителите работят на пълен ден, казва шефът на Калио Яко Килмаоя.

Сега Калио работи от 10 до 16,30 ч. Той използва допълнителното си свободно време за хобита - да приготвя вкусна храна и да кара колело. „Не виждам реалност, в която бих се върнал към нормално работно време“, споделя той.

В завода на Stellantis в Мелфи, Южна Италия, служителите имат по-кратък работен ден от години, напоследък заради затруднения в доставките на суровини и високите енергийни разходи, казва Марко Ломио, синдикалист в Италианския съюз на металургичните работници. Работните часове неотдавна били намалени с 30%, а заплатите също намалели пропорционално.

„Между висока инфлация и растящи разходи за енергия на служителите е трудно да поемем всички семейни разходи“, признава Ломио.