Турция преориентира външната си политика към Запада под натиска на икономическата криза

След като отдалечи Турция от западните съюзници, президентът Реджеп Ердоган променя тактиката с ходове, които се харесват на САЩ и гневят Русия – смята се, че този обрат отчасти цели да спре забавянето на икономиката на страната и да повиши чуждестранните инвестиции, пише Ройтерс.

Преосмислянето на външната политика е част от по-широко пренасочване, предприето от Ердоган шест седмици след преизбирането му – той също така промени курса на икономиката, като се отказа от неортодоксалните финансови политики, обвинявани за ширещата се инфлация в Турция и срива на валутата.

Връзките на Ердоган с руския президент Владимир Путин натежават върху отношенията на Турция с традиционните ѝ западни съюзници от години наред с други фактори, включително притеснения заради все по-автократичното му управление.

Но одобряването от Ердоган в понеделник на кандидатурата на Швеция за членство в НАТО – ход, от който той се въздържаше месеци наред, беше прието положително от западни лидери, които се стремят да укрепят Алианса след нашествието на Русия в Украйна.

Затоплянето на тона е в контраст с реакцията на Москва миналата седмица, когато Анкара позволи на президента Володимир Зеленски да върне у дома петима украински командири, които бяха държани в Турция съгласно условията на споразумение за размяна на пленници.

Критикувайки хода като нарушение на постигнатата с посредничеството на Турция сделка, Москва заяви, че Анкара е обещала да задържи командирите в Турция и се оплака, че не е била информирана.

Анализатори смятат, че ходовете на Ердоган, включително обявената му подкрепа за присъединяване на Украйна към НАТО, не са съвпадение.

„През последните години се смяташе, че турско-руските отношения са стигнали твърде далеч. Това показва ясно ребалансиране“, коментира Галип Далай от института Chatham House.

Един от основните мотиви е стремежът на Турция да се измъкне от спада на икономиката си и да съживи чуждестранните инвестиции, допълва Далай и отбелязва, че обтегнатите отношения със Запада са подкопали икономиката и притока на инвестиции. Макар че Турция започна да привлича инвестиции от Персийския залив, необходими са още, казва анализаторът.

„Турция не иска турско-руските отношения да пострадат тежко, но това неизбежно ще окаже въздействие върху тези отношения. След изборите Ердоган усеща, че има повече поле за маневри“, коментира Далай.

Ден след като Анкара даде зелена светлина на Швеция да се присъедини към НАТО, Вашингтон заяви, че ще продължи процеса по прехвърляне на изтребители F-16 на Турция след консултации с Конгреса. Турция заяви през октомври 2021 г., че иска да купи изтребителите и близо 80 комплекта за модернизация на бойните ѝ самолети.

Както турски представители, така и администрацията на Байдън отхвърлиха твърденията, че одобрението от Анкара на присъединяването на Швеция към НАТО е било  свързано с продажбата на F-16 в месеците на преговори за преодоляване на турското противопоставяне.

Високопоставен турски представител заяви пред Ройтерс, че Турция няма да навреди на отношенията си с Русия, като в същото време ще подобри отношенията си със Запада и допълни, че Западът трябва да подкрепи Турция в нейните финансови нужди.

Връзките на Ердоган с Путин имаха важен принос в дипломацията около войната в Украйна, като му помогнаха да посредничи по сделка за безопасен износ на зърно от черноморските пристанища на Украйна.

Но сделката, която Москва заплаши да напусне заради нарушеното по думите ѝ обещание от Запада да премахне препятствията пред износа на руско зърно и изкуствени торове, ще изтече на 17 юли.

В понеделник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че за момента няма планове Путин да се срещне с Ердоган, за да обсъдят подновяване на сделката и че не е ясно кога Путин може да посети Турция.

Анкара е важна за Москва, тъй като Ердоган отказа да се присъедини към западните санкции срещу Русия заради нашествието в Украйна. Полетите и търговията продължават и Турция е един от малкото купувачи на руски газ.

Москва също е важна за Анкара като търговски партньор и голям източник на приходи от туризъм и също така строи първата ядрена централа в Турция.

Преди оспорваните президентски избори в Турция през май Москва също така позволи на Анкара да отложи плащането на до 4 млрд. долара за внесения газ за първи път тази година, смекчавайки натиска върху намаляващите валутни резерви на страната.

Кремъл заяви, че възнамерява да развие отношения с Турция „въпреки всички разногласия“.

„Турция може да бъде ориентирана към Запада, ние знааем, че в историята на Република Турция е имало периоди на силна ориентация към Запада, имало е периоди и на не толкова интензивна ориентация“, каза Песков.

„Но също така знаем, че… никой не иска да види Турция в Европа, имам предвид европейците. И тук нашите турски партньори не трябва да си слагат розови очила“, допълни той.

Кандидатурата на Турция за присъединяване към ЕС е замразена от години, след като преговорите за членство започнаха през 2005 г. През 2009 г. Кипър блокира шест от 35 глави, които Турция трябва да затвори в рамките на преговорите за присъединяване към ЕС.

Анализатори смятат, че в допълнение с безвизово пътуване за турски граждани Ердоган иска търговски споразумения с ЕС, дори ако членството остане далечна перспектива, обвързана с напредъка в областта на демокрацията и други проблеми.

Много европейски правителства не са особено ентусиазирани от съживяването на този процес.

„Турция иска ЕС да играе роля във възстановяването на икономиката. „Да съживим отношенията Турция-ЕС“ е индиректен начин да кажат това“, коментира Еврен Балта, преподавател по международни отношения в университета Йозейгин.