Положителна или антисоциална мярка е замразяването на минималната работна заплата?

В проектобюджета се планира и замразяване на минималната работна заплата на 780 лв. "Не съм сигурен, че това е добра мярка, защото виждаме, че имаме година, в която инфлацията продължава да е двуцифрена, имаме и година, в която най-вероятно в края ще имаме увеличение на енергийните ресурси, тъй като сега за месец юни видяхме колебанията на европейската борса", коментира по този повод икономистът доц. Григор Сарийски пред Bulgaria ON AIR.

По думите му това ще рефлектира върху всички разходи на домакинствата, особено при увеличение на цените на горивата. Според него замразяването на минималната работна заплата точно на хората от тази обществена група, които разчитат на МРЗ, при ръст на цените на стоките е антисоциална мярка. „Не знам как ще се правят нито десни, нито леви мерки и цели. Не виждам нито едното, нито от другото с тази мярка“, посочи доц. Сарийски.

Икономистът Преслав Райков обаче е на обратното мнение и смята, че замразяването на минималната работна заплата е добра мярка.

"Не мисля, че е редно да я актуализираме през шест месеца, не е редно минималната работна заплата да гони инфлацията. Минималната заплата не е инструмент за богатство и никой не е станал богат, нито пък е прогресирал много с повишението от 5 до 10%. Не е резонно в средата на годината да искаме отново увеличение. Синдикатите винаги ще искат по-висока минимална работа заплата, дори да я направим 1500 лева, те ще искат да е 1800 лева", аргументира се той.

Райков смята, че доходите са догонили голямата инфлация: "Статистиките излязоха, така че не мисля, че има какво друго да коментираме, доходите в България догониха инфлацията, в определени сектори дори я изпревариха". Той е на мнение, че в определени сектори се генерира вътрешна инфлация, „която сами успяхме да си създадем“.

Доц. Сарийски заяви обаче, че „естествено, че няма как да станете богат от минималната работна заплата. Идеята не е да ви правят богати, а да оцелеете, защото със 700 лева може да си представите как ще оцелеете и как ще ги похарчите. Второ – ако някой си мисли, че е лесно да се живее с минимална работна заплата, нека опита“.

Според него трите процента дефицит е поредният напън България да бъде вкарана в еврозоната, за да докажем, че страната ни може да изпълни Маастрихтските критерии.

"Но ако погледнете по какъв начин е направен разчетът, ще видите, че прилича на судоку – със 7,2 милиарда трябваше да бъде съкратен дефицитът,с 3,6 милиарда намаляване на разходите, с 3,6 милиарда увеличаваме приходите. Тези 3,6 млрд. [лева] за разходите правят 1,8 [млрд. лева] на текущи разходи и 1,8 [млрд. лева] на капиталови разходи. Като погледнете, не виждате икономическа логика в бюджета и това е причината проектобюджетът да бъде толкова яростно критикуван от всеки. Целта е да излъжем Европейската комисия, че ние можем да влезем в трите процента, така че максимално бързо да ускорим пътя си към еврозоната. Но това е път, който е против волята на българските граждани", убеден е доц. Сарийски, като се позова на данни от социологията и потвърди, че това е причината де не се провежда и референдум.

Преслав Райков е категоричен, че определени сектори трябва да се реформират, за да може пари да се наливат "в нещо здраво". „Исканото увеличение от 10% от МВР не води до повишаване на това тези хора да се чувстват много по-добре, много по-мотивирани и всяка сутрин да излизат с определена доза мотивация да вършат работата си, което на нас като общество не ни върши работа. Наливаме пари в счупени системи, в прекалено раздути системи“, подчерта икономистът.

Доц. Сарийски засегна темата за сивата икономика и предупреди, че на места не се декларират и се крият доходи.

„Финансовият министър трябва да бъде насочен към банковото законодателство. Трябва да се въведе изискване всеки търговски обект да има ПОС терминал. А защо липсват? Защото банковите такси са неразумно високи. Трябва да се тръгне от това държавата и търговските банки, осигуряващи тази инфраструктура, да постигнат някакъв консенсус“, надява се Преслав Райков. Той препоръча да се измисли такъв финансов инструмент с ниска цена, който да не пречи на едно малко магазинче или на щанд на улицата да използва ПОС терминал заради високата цена на обслужването.

Ще има ли промени в параметрите на Бюджет 2023? Какви са рисковете да се провежда паралелно плащане с евро? Има ли риск при евентуално присъединяване към еврозоната в този момент?

Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.