Европа все повече изостава от Америка

Войната в Украйна възроди трансатлантическия съюз. Но отношенията между САЩ и техните европейски съюзници стават все по-несиметрични, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Икономиката на САЩ сега е значително по-богата и по-динамична от тази на ЕС или Великобритания - и разликата нараства. Това ще има въздействие далеч отвъд жизнените стандарти. Зависимостта на Европа от САЩ за технологии, енергия, капитали и военна защита не спира да подкопава стремежите на ЕС към „стратегическа автономия“.

През 2008 г. икономиките на ЕС и САЩ бяха приблизително с еднакъв размер. Но след глобалната финансова криза икономическото им състояние драстично се разминава. Както отбелязват Джеръми Шапиро и Яна Пулиерин от Европейския съвет за външни отношения: „През 2008 г. икономиката на ЕС беше малко по-голяма от тази на Америка: 16,2 срещу 14,7 трилиона долара. Към 2022 г. икономиката на САЩ нарасна до 25 трилиона, докато ЕС и Обединеното кралство заедно достигнаха едва 19,8 трилиона. Сега американската икономика е почти с една трета по-голяма, а спрямо ЕС без Обединеното кралство - с над 50 процента.“

Обобщените цифри са шокиращи. В основата им стои една картина на Европа, която е изостанала – сектор по сектор.

Европейският технологичен пейзаж е доминиран от американски гиганти като Amazon, Microsoft и Apple. Седемте най-големи технологични фирми в света по пазарна капитализация са американски. В топ 20 има само две европейски компании - ASML и SAP. Докато Китай разви свои технологични гиганти, европейските шампиони в сектора често биват придобивани от американски. Skype беше купена от Microsoft през 2011 г.; DeepMind - от Google през 2014 г. Разработването на изкуствения интелект (AI) вероятно ще бъде доминирано от американски и китайски фирми.

В ЕС липсват водещите университети, които захранват потока от стартиращи технологични компании в САЩ. В класациите „Шанхай“ и „THE“ на най-добрите университети в света има само една институция на ЕС в топ 30. (Великобритания се представя по-добре - благодарение на Кеймбридж, Оксфорд и някои други.)

През 1990 г. Европа произвеждаше 44 процента от полупроводниците в света. Тази цифра сега е 9 процента; в сравнение с 12 процента за Америка. И ЕС, и САЩ бързат да изградят капацитет. Но докато в САЩ се очаква да бъдат пуснати в експлоатация 14 нови завода за полупроводници до 2025 г., Европа и Близкият изток ще добавят само 10 – в сравнение с 43 нови фабрики в Китай и Тайван.

Както САЩ, така и ЕС се стремят да променят тази ситуация с амбициозни индустриални политики, които осигуряват публично финансиране и стимули за производителите на чипове и електрически превозни средства. Но статутът на долара като световна резервна валута дава възможност на американците да финансират амбициите си, без да плашат пазарите. Както казва един европейски индустриалец: „Те могат просто да извадят кредитната карта.“ За разлика от тях, ЕС има много по-малък бюджет и едва наскоро започна да емитира общ дълг.

Частният капитал също е много по-достъпен в САЩ. Пол Ахлайтнър, председател на глобалния консултативен съвет на Deutsche Bank, казва, че сега Европа е „почти напълно зависима от капиталовите пазари в САЩ“. Според него Европа има много малко от големите пенсионни фондове, които дават дълбочина на американските капиталови пазари. „Ако искате да направите нещо значително – независимо дали е придобиване, или IPO (първично публично предлагане – бел. прев.) – винаги опирате до американските инвеститори”, допълва Ахлайтнър. ЕС говори много за създаването на „съюз на капиталовите пазари“, който да придаде на Европа част от мащаба на САЩ. Но напредъкът е слаб.

За разлика от Европа, САЩ също така имат изобилни и евтини вътрешни източници на енергия. Шистовата революция превърна Америка в най-големия производител на нефт и газ в света. Междувременно цените на енергията в Европа скочиха. Заради войната в Украйна и загубата на евтиния руски газ европейската индустрия плаща три или четири пъти повече за енергия от своите американски конкуренти. Унилите европейски корпоративни шефове казват, че това вече води до затваряне на фабрики в Европа.

Някои във Великобритания може да се изкушат да видят всичко това като доказателство, че като част от ЕС Великобритания е била „окована за труп“ и че Brexit е бил добър ход. Но извън европейския единен пазар Великобритания страда от усилена версия на проблемите с мащаба, които парализират самия ЕС. В резултат на това британската индустрия вече изостава.

Наистина ли няма области, в които Европа да е световен лидер? Някои посочват с гордост факта, че размерът на единния пазар на ЕС означава, че компаниите по целия свят трябва да приемат европейските регулации - така нареченият „Брюкселски ефект“. Но очевидно би било по-добре да водиш света в създаването на богатство, вместо в регулирането му.

Европа има предимство в лайфстайл индустриите. Почти две трети от туристическите пътувания в света са към Европа. Пазарът на луксозни стоки е доминиран от европейски компании. Футболът, най-популярният спорт в света, е доминиран от европейски отбори - въпреки че много от най-големите клубове сега са собственост на близкоизточни, американски или азиатски инвеститори.

Доминацията на Европа в лайфстайл индустриите подчертава факта, че животът на стария континент все още е привлекателен за мнозина. Но може би това е част от проблема. Без по-силно чувство за заплаха Европа може никога да не събере волята да обърне неумолимия си упадък откъм сила, влияние и богатство.