Концентрацията в световната търговия с храни заслужава много по-голямо внимание

„Може би древният кошмар от търговеца посредник ги е направил толкова резервирани и потайни“, пише Дан Морган в книгата си „Търговци на зърно“ от 1979 г. „Старият страх, че в моменти на недостиг или глад хората ще ги обвинят за всички нещастия, ще се втурнат към техните хамбари... и ще конфискуват запасите им.”

Този път не гладът поставя компаниите, които контролират световните зърнени потоци, в светлината на прожекторите, а търговските сделки, пише колумнистката на Financial Times Хелън Томас.

Сделка за 8,2 млрд. долара между листнатата в САЩ Bunge и подкрепяния от Glencore конкурент Viterra сля двама от най-големите търговци на зърнени храни, маслодайни семена и други селскостопански стоки, като допълнително затяга хватката върху шепата по-малки компании на глобалния пазар.

Това е най-голямото преобразуване в елита на селскостопанските стоки, откакто Cargill, дълго време водещ играч, купи зърнените активи на Continental през 1999 г. Сделката ще катапултира Bunge на второ място сред четирите глобални търговски компании, които са познати с акронима ABCD, включващ още Archer-Daniels-Midland и Louis Dreyfus. И макар този акроним да е остарял и пазарът да се е променил драматично от 70-те години насам, опасенията около концентрираната система на глобално производство на храни остават.

Въпреки известното им присъствие на публичните пазари и в социалните медии, остава трудно да се получат добри данни за компании, които, независимо дали се занимавате със земеделие, или просто ядете, е невъзможно да се избегнат. Една често използвана статистика е, че въпросният квартет контролира между 70 и 90 процента от световната търговия със зърнени култури - дял, който вероятно е твърде висок.

След недостига на храни и скока на цените от 2008 до 2012 г. Китай навлезе силно в търговията със селскостопански продукти чрез държавната Cofco, която допълни Голямата четворка. Джонатан Кингсмън, чиято книга от 2019 г. актуализира класиката на Морган, смята, че петте плюс Viterra и сингапурската Wilmar отговарят за половината от международната търговия със зърно и маслодайни семена.

Такава доминация е тревожна. Класическият модел на „пясъчен часовник“ при пазарната сила в сектора на храните включва голям брой производители, доставящи на огромен брой потребители чрез тясна група преработватели и търговци. Търговците подчертават своите предимства, но регулаторите с право ще ги разгледат внимателно. Аржентина и Канада вече обещаха да преразгледат „припокриванията“. Бразилия, Австралия, САЩ и Китай вероятно ще последват примера им, като някои продажби на активи са почти неизбежни.

Названието „търговци“ е донякъде погрешно: тази група не прави пари като просто прехвърля стоки от А към Б. През последните години те се разшириха нагоре по веригата към селскостопанско производство, складиране, товарна и пристанищна инфраструктура и надолу към обработка, съставки и крайни продукти, докато преминават към по-широка гама от хранителни продукти.

„Големият проблем тук е, че когато имате тази вертикална интеграция, това създава огромна посредническа сила между фермерите и потребителите“, коментира Дженифър Клап, професор по хранителна сигурност. Бизнес с по-голямо количество активи означава по-високи бариери за навлизане и може да помогне за прехвърляне на господство от една част на веригата към друга. Силните страни на Bunge в обработката и надолу по веригата плюс тези на Viterra в мърчандайзинга и търговията създават една по-интегрирана глобална компания.

Все пак търговците не грешат, че тази комбинация изглежда подходяща. Безпокойството може да отразява това, че регулаторите и правителствата трябва да се запитат кой надзирава хранителната система в световен мащаб, отвъд тясната призма на антитръстовото законодателство. „Никой“ е откровената оценка на Абдолреза Абасиан, бивш старши икономист в Организацията по прехрана и земеделие към ООН.

Сътресенията, благодарение на променящия се климат, се превръщат по-скоро в правило, отколкото в изключение. Търговците поддържат хранителния поток по време на кризи и периоди на волатилност на цените, като пандемията и инвазията на Русия в Украйна. Но подобни събития са добри и за бизнеса, с нарастващи продажби и рекордни печалби миналата година.

Пазарът вече се променя. Появата на Cofco означава нов топ акроним - ABCC, заменяйки търговски мотивиран търговец с геополитически фокусиран такъв. Държавите, заети с продоволствената сигурност, разграбват пазарни дялове: държавният инвестиционен фонд на Абу Даби купи Louis Dreyfus през 2020 г., а Саудитската инвестиционна компания за суровини взе трети дял в Olam Agri миналата година.

Междувременно усилията след финансовата криза от 2008 г. за установяване на по-добър надзор, ръководени от Франция като част от Г-20, до голяма степен се провалиха. „Не беше достатъчно“, споделя Абасиан относно звеното за пазарна информация, създадено по това време. „А днешните нужди са много, много по-големи. Имаме нужда от прозрачност на всяко ниво (от всички суровини до крайните продукти) и по-влиятелна формула за наблюдение на пазара.“

Голямата сделка на Bunge ще накара органите по конкуренцията отново да разгледат внимателно света на търговията със селскостопански продукти. Това трябва да направят и всички останали.