Италия вече не е икономическата развалина, която беше

В горещ юнски следобед в бизнес парк в покрайнините на Милано, далеч от тълпите около фонтана „Треви“ в Рим или площад „Сан Марко“ във Венеция, един семеен бизнес се възползва от революцията в зелената енергия – и от незабелязваното икономическо възстановяване.

Ненаситното търсене на електрически автомобили и инфраструктура изисква електрически двигатели, а електрическите двигатели изискват статорите и роторите, произвеждани от служителите в Eurogroup Laminations – компания, основана през 1967 г., която листна акциите си на борсата по-рано тази година и изведе Италия на върха на пазара на първични публични предлагания в Европа. Това не е свръхнашумял стартъп, излязъл на борсата чрез сливане с дружество за придобиване със специална цел (SPAC), а компания, чиято печалба се е удвоила миналата година, доставяйки продуктите си на производители като Ford Motor и Volkswagen, разказва редакторът на Bloomberg Лионел Лоран.

Добре дошли в италианската версия на Mittelstand – конкурентни, иновативни компании, част от индустриален сектор, които се представят по-добре от тези в Германия, където много по-силната зависимост от руския газ и китайските пазари вкараха икономиката в рецесия. И макар че не е имунизирана срещу кризата, италианската икономика бележи забележително възстановяване след Covid-19, задминавайки Германия, Франция, Испания и средното ниво за еврозоната от края на 2019 г. по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Това е възстановяване, което има огромно значение за Запада, тъй като европейското единство в лицето на конкуренцията от САЩ и Китай е основна геополитическа разломна линия.

Представянето на Италия напоследък очевидно се сблъсква с репутацията ѝ на банки с влошени резултати, постоянно сменящи се правителства и огромен публичен дълг. Икономическият растеж е анемичен от две десетилетия, след като епохата на неизпълнените икономически обещания и корупция на Силвио Берлускони даде път на провалите на антисистемното движение „Пет звезди“ и евроскептиците. Много далеч сме от 80-те години, когато номиналният брутен вътрешен продукт на Италия задмина този на Великобритания – дори БВП на глава от населението на Испания задмина този на Италия през 2017 г.

Въпреки това през последните няколко години се наблюдава приятно съчетание на държавна подкрепа, икономически реформи и пандемични разходи от Европейския съюз – на които Италия е най-големият репециент, с прогнозно потенциално увеличение на БВП с 3,1% до 2030 г., посочва Еулала Рубио от Institut Jacques Delors. А противопоставящият се на инфлацията глобален потребителски взрив, който стимулира южната част на еврозоната, се очаква да направи 2023 г. рекордна година за туристическата индустрия. Дигиталните номади в Сицилия наподобяват бума след Brexit в богатото Милано, където цените на имотите се изстреляха нагоре, а финансите си отварят магазини, за да се възползват от данъчни облекчения.

Последните няколко години донесоха това, което инвеститорите възприемат като политическа стабилност. Дори миналогодишната промяна на посоката надясно от правителството на единството на Марио Драги към ултраконсервативната Джорджа Мелони все още не е разтърсила икономическата лодка. Макар че социалната ѝ програма стъпва на безпрецедентна територия, тя се придържа към бюджетните ангажименти на своя предшественик. Спредът между доходността по италианските облигации и германските спадна до най-ниското си ниво от една година. Съотношението дълг към БВП на Италия също е спаднало, но остава високо на ниво от около 144%.

„За пръв път от известно време усещането е сякаш Италия си има план“, смята икономистът Жил Моек от AXA, който казва, че обещанието за структурни реформи в комбинация със средствата от европейските пандемични фондове е променило рязко нещата след десетилетия на разочароващ спад.

Дори с очевидния натиск на геополитиката и гигасубсидиите, раздавани на гигафабриките във Франция и Германия, италианските малки бизнеси също се учат да се възстановяват от кризи. По същия начин, по който Рим бързо се адаптира към реалността на войната, диверсифицирайки енергийните си доставки, италианските компании изглеждат по-добре екипирани да оцелеят на тежки удари.

Eurogroup Laminations е пример за това. През лятото на 2016 г., когато Великобритания гласува в подкрепа на Brexit и когато Economist публикува карикатури на италианските банки, в които бяха изобразени като автобус, клатушкащ се на ръба на скала, компанията си е подсигурила финансиране за разширяване. От 2017 г. насам компанията казва, че е разработила 10 нови продукта и 9 нови процеса. Когато Covid удря, тя затваря само за три дни. Газовата криза я кара да прехвърли по-високите цени на енергията на клиентите си, но без междувременно да ги изгуби.

Признаците за авангардни производствени процеси са навсякъде около обекта в района Баранцате, подкрепен от италиански данъчни кредити за капиталови инвестиции. Из фабриката се движат роботи, а контролната зала наблизо е пълна с екрани и измервателни уреди, които не биха изглеждали неуместни в ядрен реактор.

„Нямаме размера на Германия или Франция“, казва Марко Ардуини, главен изпълнителен директор на Eurogroup. „Но имаме предприемачество“. Критичната разлика между продуктивния Север в еврозоната и неконкурентоспособния Юг все повече се стеснява – днес Германия е мястото, където ръстът на заплатите изпреварва ръста на производителността, докато южните страни отбелязват повишена производителност, показват данни на Unicredit.

Има обаче две големи предизвикателства, които излагат това възстановяване на риск. Първото са очевидните структурни предизвикателства, които все още остават. Те включват образованието, тъй като делът на Италия на възраст 25-34 години с висше образование е доста под средния за ЕС от 41%, възприемането на корупцията, което се смята за равностойно на това в бившата съветска република Грузия, и хронично бавната съдебна система, която се ускорява като част от ангажимента на Италия да отключи фондовете на ЕС за възстановяване.

Второто е, че старите политически навици може да умрат трудно, тъй като правителството на Мелони е изправено пред критичен тест при овладяването на тези европейски фондове. Получаването на парите зависи от вършенето на упоритата работа по изпълнението на основните етапи на инвестициите и реформите, но напредъкът е бавен и има опасения, че Мелони може тактически да обвини за неуспехите си брюкселската върхушка преди парламентарните избори догодина. Европейската комисия става все по-скептична и забави плащане от 19 млрд. евро към страната през март, за да провери какво е постигнато досега. (Като се изключи това, Италия е получила около 67 млрд. евро от общо 192 млрд. евро заеми и безвъзмездни средства.)

Икономистът Франческо Джаваци, бивш съветник на Драги, предупреди миналата седмица във вестник Corriere della Sera: „Ако прилагането на (плана за възстановяване) не остане приоритет за правителството, ще има риск да разочароваме нашите амбиции – и тези на Европа”. И има право.

Поддържането на възстановяването на Италия ще бъде от решаващо значение не само за самата страна, но и за надеждите на Европа за по-тясна интеграция и западно единство. На корпоративно ниво ръководителите знаят, че бъдещето може да се обърка: последиците от войната вече са принудили EuroGroup Laminations да спре и отпише дейността си в Русия и тя измества веригата си на доставки в съответствие с един по-поляризиран свят по линията на САЩ и Китай. „Времето не е лесно за Европа“, казва Ардуини. „Трябва да останем единни.“ Политиците може би имат други планове.