Илюзията за просперитета – какво се случва с парите ни? 

Глава III: Движещата сила

През март 2020 г. в огромния стъклен блок в източната част на Франкфурт, който струва милиарди, има зловеща празнота. Най-опасната глобална епидемия от век насам е прогонила и служителите тук. Паричната политика, подобно на частния корпоративен бизнес, се прави в хола или на кухненската маса.

Големи части от икономиката в Европа и света са в застой. На финансовите пазари цари паника. В рамките на една седмица германският борсов индекс (Dax) губи около 20 процента от стойността си. Ситуацията е още по-драматична в страни като Италия и Испания, където се разпространяват опасения за нова еврова криза. 

Затова на 18 март вечерта президентът на ЕЦБ Лагард свиква на спешна видеоконференция от дома си колегите си от Управителния съвет на ЕЦБ. След малко Лагард ще вземе може би най-важното решение за своя мандат и трябва да получи необходимата подкрепа за него.

Французойката стартира програма за изкупуване на облигации, която ще влезе в историята, дори само заради общия си обем от 1,85 трилиона евро. PEPP, както се нарича програмата за извънредни ситуации при пандемия, е не само огромна, но преди всичко представлява разчупване на табута, което едва ли щеше да бъде мислимо без кризата. Подробностите бяха изяснени едва дълбоко през нощта.

На практика от този момент нататък в пандемията централната банка има до голяма степен свободата да помага на държави с голям дълг като Италия. Тя помага да се абсорбират последиците от пандемията с поток от пари, за да се поддържа жива икономиката, която до голяма степен е в застой. 

Това нарушава изричната забрана за смесване на паричната и фискалната политика и поставя под въпрос независимостта на централната банка. Но необходимостта е по-силна от всяка забрана. В разгара на кризата ЕЦБ на практика е единствената институция, която може да действа с правомощия за цялата еврозона. Това още веднъж подчертава слабостта на паричния съюз, в който липсва централно правителство, а оттам и централизирана фискална политика, която да може да бъде постоянно прилагана.

Това не е първият случай, в който ЕЦБ се намесва по време на извънредна ситуация, за да задържи страните от общата валута единни. Ситуацията беше особено драматична през лятото на 2012 г. в разгара на евровата криза. По това време инвеститорите се опасяваха от разпадане на еврозоната. 

Банкерите се опитваха да успокоят пазарите с все по-големи спасителни пакети - без успех. В тази ситуация именно предшественикът на Лагард на този пост, Марио Драги, постави началото на обрата с три думи: „Каквото е необходимо". ЕЦБ ще направи всичко необходимо, за да спаси еврото, увери той на инвеститорска конференция в Лондон.

Това, което имаше предвид: Който отпусне заем на Португалия или Италия, не трябва да се страхува от загуба. Защото, ако е необходимо, ЕЦБ може да изкупува облигации за неопределено време чрез програма, която по-късно бе прекръстена на ОМТ. Тъй като с тази програма е трудно да се борави, миналата година ЕЦБ въведе по-гъвкава версия, известна като TPI. 

Така че ЕЦБ вече няколко пъти влезе в ролята на спасителя в беда. И краят не се вижда. Тази роля обаче крие и опасността политиците да разчитат силно на централната банка и поради това да отлагат неудобните, но необходими реформи. Критиците също така твърдят, че Лагард и колегите ѝ са задържали твърде дълго изключително разхлабената си парична политика по време на пандемията - и така са подхранили инфлацията.

Главният икономист на Commerzbank Кремер го казва съвсем ясно: „В крайна сметка ЕЦБ проявява внимание към силно задлъжнели държави като Италия. Малко вероятно е тя да се бори с инфлацията достатъчно решително“. 

В крайна сметка централната банка реагира като движеща сила: тя трябва да се намеси, за да спаси еврото, защото политиците бяха и са неспособни да преодолеят вродените дефекти на общата валута.

Няма съмнение, че с постоянната си спасителна политика ЕЦБ се е вкарала в трудно положение. От съображения към силно задлъжнелите страни в Южна Европа, които не могат да понесат по-високи лихвени проценти на капиталовия пазар, тя се колебаеше твърде дълго в борбата с инфлацията. Сега може да бъде принудена да рискува изпадането в рецесия, за да изпълни мандата си: да осигури ценова стабилност.

Резултатът от постоянната спасителна политика: балансът на централната банка вече е нараснал до 7,7 трилиона евро поради изкупуването на различни държавни облигации. Стойността им също спада с повишаването на лихвените проценти на капиталовия пазар, което излага централната банка на значителен риск от загуби.

Това означава, че президентът на ЕЦБ Лагард и американският ѝ колега Джером Пауъл са в центъра на световните финансови пазари не само заради силните си действия. Техните институции могат в крайна сметка сами да станат жертви на тези действия.

И двамата трябва да са наясно, че през 2021 г., годината на завръщането на инфлацията, са направили сериозна грешна преценка на ценовата динамика, която им коства доверието и сега изисква корекция. Корекция - която ще бъде съпроводена от големи съпътстващи щети.