Илюзията за просперитета – какво се случва с парите ни? 

Глава II: Засегнати страни

През март 2023 г. милиони американци се взират в екраните на своите компютри и смартфони, четат новини, сравняват лихвени проценти, имат достъп до банковите си сметки, прехвърлят големи суми пари от малки банки към големи като JP Morgan. Съвременната банкова паника не се случва на улицата, никой не чука по стъклените врати на затворените банкови клонове и не дрънка по банкомата, който вече не изплюва хартиени пари.

Няколко клика и парите са преместени. Много кликове и… банката вече е в беда. Милиони кликвания и сривът на финансовата система е неизбежен. Дори министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън е изненадана колко бързо и почти незабелязано се е стигнало до настоящата катастрофа. 

Това са неспокойни дни. Американската банка Silicon Valley Bank фалира. След това голямата швейцарска банка Credit Suisse отправи зов за помощ към собствената си централна банка. Инвеститорите се опасяваха от ефекта на доминото, който може да доведе до нова финансова криза. В разгара на сътресенията ЕЦБ е първата голяма централна банка в света, която провежда заседание.

Всъщност се смята за предрешено, че на заседанието си тя ще повиши допълнително лихвените проценти с оглед на високата инфлация. Но несигурността на пазарите кара някои централни банкери и икономисти да се съмняват. В деня на вземането на решението Управителният съвет на ЕЦБ отделя повече време от обикновено за своето решение. В крайна сметка той успява да постигне съгласие за увеличение с половин процентен пункт.

Представителите на централната банка следят развитието на пазарите всяка минута и са готови да променят решението си в последния момент, ако е необходимо, както казва по-късно един от участниците. Тяхната калкулация: те искат да дадат сигнал на пазарите, че проблемите не са толкова сериозни.

Сътресенията подчертават рисковете от масовото повишаване на лихвените проценти, което ЕЦБ, подобно на Федералния резерв на САЩ (Фед) и други централни банки, прилага от 2022 г. насам. Преди всичко темпото е спиращо дъха. А последиците могат да се усетят навсякъде.

Многобройни банки, дори самите централни банки, търпят загуби от притежавани облигации, които невинаги са непосредствено видими в баланса, но са особено опасни именно поради това. Парите от нисколихвените сметки в САЩ се насочват към по-доходните фондове на паричния пазар, а с разкриването на проблемите на някои банки - към финансовите институции, които се смятат за твърде големи, за да бъдат оставени да фалират. 

Един поглед назад отново помага да се разберат по-добре проблемите. В банката Silicon Valley Bank, която предизвика кризата в САЩ, по време на технологичния бум до 2021 г. се наблюдаваше голям приток на депозити. Тя инвестира голяма част от тях в държавни и ипотечни облигации с дълъг срок на погасяване - в момент, когато цените им бяха особено високи.  Сградата на Фед. Снимка: Stefani Reynolds/Bloomberg

След това обратът в лихвените проценти сложи край на технологичния бум, което доведе до спад в цените на акциите и облигациите. Огромният балон, който преди това беше създаден от дългия период на ниски лихвени проценти на капиталовия пазар, започна да се пука, срина се и въпреки междинното частично възстановяване все още губеше обем в някои области.

Много клиенти изтеглиха депозитите си от Silicon Valley Bank (SVB), а скоро и от банки с подобна структура. Това доведе SVB до такива затруднения, че тя трябваше да продаде облигации и да реализира понесените от тях загуби. Credit Suisse също пострада, тъй като инвеститорите масово изтеглиха депозитите си. 

В края на март швейцарските политици и финансови надзорници призоваха маститата банка да бъде поета от нейния конкурент UBS. На моменти цените на акциите във финансовия сектор се сринаха - глобално. И все още не е сигурно, че някъде другаде в системата няма да се появят внезапни проблеми.

В същото време балансът на банките е най-малкото смесен. Много от тях имат нетна полза от по-високите лихвени проценти, доколкото успяват да повишат лихвите по кредитите по-бързо, отколкото по депозитите на клиентите. От друга страна, скъпите кредити забавят новия бизнес. И в крайна сметка, ако все пак настъпи рецесия, съществува заплахата от вълна от фалити, която ще засегне не само банките, но и инвеститорите, закупили корпоративни облигации - особено в секторите с по-слаби кредитни рейтинги.

Инфлацията и последвалата я твърда парична политика оставят дълбоки белези и извън банките. Разходите за финансиране на предприятията, правителствата и купувачите на недвижими имоти нарастват, а в някои случаи се удвояват. В много държави цените на недвижимите имоти са продължили да растат в продължение на години поради ниските лихвени проценти - което доведе до исторически високи оценки.

Високите лихвени проценти рязко промениха това. Много хора вече не могат да си позволят недвижими имоти поради високите лихвени проценти. Това понижава търсенето. Цените на жилищата се сриват. Страните с висок частен дълг и променливи лихвени проценти, като например тези в Скандинавието, са изправени пред кредитна криза.

Пазарът на търговски недвижими имоти в еврозоната наскоро преживя значителен спад. В големите американски градове като Ню Йорк и Сан Франциско, където много офиси така или иначе остават празни след пандемията от Covid, съществува заплаха от дълбоки сривове на търговските имоти, дори и на най-добрите места. 

Друг сектор, който тревожи централните банкери, са т.нар. банки в сянка, т.е. финансови играчи като инвестиционни фондове, застрахователи и пенсионни фондове. В наскоро публикувания си доклад за стабилността ЕЦБ посочва, че кредитни рискове и загуби се очертават и там.

За гражданите, фирмите и финансовия сектор сега въпросът е дали ще бъде постигната стабилизация - и при какви условия. Повечето от тях ще могат да се справят и с ново равновесие, при което по-високата инфлация се компенсира от по-високи номинални лихвени проценти. Подобна е ситуацията и при държавите: първоначално те се възползват от по-високата инфлация, която облекчава дълговото им бреме, но са застигнати от по-високи лихвени проценти, когато трябва да рефинансират дълга си с нови облигации.

В крайна сметка всичко зависи от това къде ще се установят реалните лихвени проценти, при които се приспада нарастването на цените. И тук е вярно, че парите все още са много евтини в реално изражение поради високата инфлация. Но това вероятно ще се промени. Тогава в дългосрочен план, дори и след края на днешните сътресения, за държавите, компаниите и домакинствата, които се финансират твърде много чрез дълг, ситуацията ще бъде по-трудна.