Германия предупреждава за застой по реформата на фискалните правила в ЕС

Германският финансов министър предупреждава, че страните членки на Европейския съюз (ЕС) не успяват да преодолеят различията си в напрегнати разговори по реформата на фискалните правила на блока, което разбива надеждите за сделка до края на годината.

Коментарите на Кристиан Линднер за Financial Times предполагат, че той не се отказва от исканията за по-стръмно намаляване на публичния дълг, подготвяйки сцената за сблъсък с държави като Франция и Италия, които искат по-гъвкав режим.

„Все още няма зона на възможно споразумение – решение, което да убеди всички“, казва той.

Европейската комисия иска реформа на Пакта за стабилност и растеж, която, на първо време, да позволи сключването на споразумения за намаляване на дълга директно между Брюксел и националните столици.

Германия обаче се притеснява да даде на ЕК твърде голяма свобода за преценка на двустранните отношения и предпочита по-твърди правила.

Линднер твърди, че критичната му позиция по предложенията на ЕК има подкрепа от други по-твърдолинейни европейски столици и предупреждава, че реформата трябва в крайна сметка да отразява важността на стабилните публични финанси. „Не мога да си представя преразглеждане на фискалните правила, които не взимат предвид предложенията на Германия“, казва той.

Германският финансов министър, който описва сам себе си като „приятелски настроен ястреб“, отхвърля и исканията за нови средства за европейския бюджет, който е под натиск от разходи, свързани с войната в Украйна.

„Трябва да определим нови приоритети за парите, които все още имаме налични, преди ЕС да иска страните членки за още“, казва той.

Прилагането на съществуващите бюджетни правила е спряно от първите месеци на пандемията Covid-19 през 2020 г., но приложението им трябва да започне отново през следващата година.

Въпросът за това как да се реформира пактът се очертава като един от най-спорните въпроси, пред които е изправен ЕС тази година, разпалвайки отново дълго замрелите спорове между гълъби и ястреби за това как трябва да се управляват бюджетите на държавите членки.

Твърдата позиция на Линднер предизвиква нарастващо разочарование в някои столици. „Ако не беше позицията на Германия, досега щяхме да имаме сделка“, коментира европейски служител.

Испания, която поема шестмесечното ротационно председателство на Европейския съвет през юли, се надява да постигне споразумение до края на годината, но решението на премиера Педро Санчес да свика избори това лято помрачава очакванията.

И двете страни са съгласни, че ЕС е изправен пред огромна дилема как да намали нивата на дълга, които скочиха по време на Covid и войната в Украйна, като същевременно се даде достатъчно свобода на държавите членки да инвестират в борбата с изменението на климата и възстановяването на засегнатите от кризата икономики.

Берлин не беше единствената столица, която критикува предложенията на комисията: Рим се оплака, че инвестициите не получават достатъчно тежест в изчисленията на растежа, а Париж заяви, че е против изискванията за автоматично намаляване на дефицита и дълга, наричайки ги неефективни.

Линднер, лидер на пробизнес Партията на свободните демократи, която е част от тройната коалиция на Олаф Шолц, казва, че други европейски страни погрешно са предположили, че Берлин ще заеме по-смекчена позиция по фискалната политика след оттеглянето на Ангела Меркел. Меркел управлява страната в продължение на 16 години и ръководи ястребова политика в отговор на дълговата криза в еврозоната.

„Много хора смятаха, че само защото Германия сега има социалдемократически канцлер и Зелените са в правителството, тя ще се откаже от ангажимента си за стабилни публични финанси и ще преследва други идеи“, каза той и допълни: „Но това не е така“.

Линднер иска правило, което предвижда, че съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) на силно задлъжнелите страни намалява с 1 пр.п. всяка година, независимо от това къде се намират в икономическия цикъл - изискване, което някои страни членки отхвърлиха като твърде сурово. Германия също така предвижда по-малко задлъжнелите страни да намалят съотношенията си с 0,5 пр.п. годишно.

Министърът отрече Германия да е изолирана по въпроса. „Дори другите да са по-мълчаливи, не бива да тълкувате погрешно това, че не са съгласни с нас“, каза той и допълни: „Имаме много други държави на наша страна“.

На въпрос дали може да направи компромис Линднер казва, че Германия вече се е договорила с някои други страни членки по дадени въпроси.

Берлин например се съгласи да отмени съществуващо, потенциално по-тежко, изискване държавите членки да намаляват съотношението си дълг към БВП всяка година с поне една двадесета от разликата между сегашното ниво и целта на ЕС от 60 процента.

Линднер отрича да е в конфликт с Брюксел. „Не става въпрос за битка с Комисията или с други държави членки“, каза той. „Става въпрос за това да се опитаме да убедим всички, че текущите коефициенти на дълга са просто твърде високи“, допълни Линднер.

Според него Германия е била „много конструктивна от самото начало, много реалистична“. „Изминахме дълъг път“, добави той. „Но резултатът от реформата... трябва да е защитим. Преди всичко новите фискални правила не могат да бъдат съставени само от изключения“, коментира още.

Линднер казва, че страните с неустойчиво висок дълг са били понижени в миналото и това е причинило „ефекти на вълни в цялата фискална архитектура на еврозоната“.

Германски представител казва, че твърдият тон на Линднер прикрива факта, че Берлин и Брюксел са се приближили много по-близо един до друг през последните месеци. „Той трябва да бъде твърд – но всеки германски финансов министър трябва да е такъв“, каза той.