Слабото икономическо възстановяване на Китай отблъсква чуждите инвеститори

Внезапното отваряне на китайската икономика, след три години на политика за нулев Covid, на 8 декември миналата година беше придружено от бърз положителен обрат в настроенията на чуждестранните инвеститори, което доведе до скок в портфейлните инвестиции, особено към акции. Тази промяна се основаваше на задържаното търсене, което се реализира в други икономики след пандемията. Но изглежда, че Китай следва различен модел, пише за Financial Times Алисиа Гарсия-Хереро, главен икономист за Азиатско-Тихоокеанския регион в Natixis и старши изследовател в брюкселския институт Брюгел.

Докато търсенето на услуги в Китай е устойчиво, продажбите на потребителски стоки за дълготрайна употреба са разочароващи, до голяма степен дърпани надолу от автомобилния сектор. Инвестициите в дълготрайни активи имат важен принос за растежа, но са нараснали само с 4,7% през април 2023 г., което е по-ниско от средното ниво за 2022 г. Това важи не само за свиващите се инвестиции в недвижими имоти, но и за тези в промишлеността, които растат по-бавно от миналата година, когато имаше локдауни в цялата страна.

Свиващият се индекс на мениджърите по доставките в Китай през май също потвърждава негативните настроения в промишлеността, което не би трябвало да е изненадващо, като се има предвид, че индустриалните печалби се сринаха рязко през 2023 г., с близо 20% отрицателен растеж през април.

Въпреки че лошото представяне на промишления сектор и неговото изоставане от услугите е глобален проблем, случаят с Китай е особено важен, тъй като той е най-големият износител в света. Неговият глобален промишлен експортен дял е повече от 20 процента.

Човек може да се изкуши да твърди, че причината за слабото развитие на производствения капацитет в Китай е слабото външно търсене, особено от САЩ и Европа. Търговските данни обаче обрисуват съвсем различна картина. Износът на Китай нарасна с 8,5% през април въпреки бързото забавяне на икономиките на САЩ и Европа, докато вносът спадна с почти 8%. Очакваше се отварянето на китайската икономика да активира излишните спестявания, натрупани в банкови сметки по време на пандемията. Това не се случи.

На този фон това, което се смяташе за занижена цел за растеж от 5 процента за 2023 г., когато беше обявена на конгреса на Комунистическата партия през март, сега се възприема като все по-голямо предизвикателство.

Всъщност Китайската народна банка настоява банките да намалят лихвите по депозитите си, за да подтикнат потребителите да харчат, въпреки че почти не е намалила нито задължителните им резерви, нито основната си лихва.

Не бе обявена голяма подкрепа за икономиката и от фискална страна. Най-вероятната причина за такава предпазливост е бързо нарастващият държавен дълг, който достигна 97 процента от брутния вътрешен продукт, а и все още изключва дълга на държавните предприятия поради ограничения в данните.

Разширеният спред в доходността между американските и китайските ДЦК и влошаващите се перспективи за растеж, съчетани с обезценяването на юана, отблъскват инвеститорите от пазар, който се очакваше да бъде тазгодишният фаворит. Всъщност нетните портфейлни инвестиции навлязоха дълбоко на отрицателна територия през април, особено при акциите, според Института за международни финанси.

Това контрастира с идеята, че облекчаването на регулаторните ограничения върху собствеността и големите технологични компании ще тласнат фондовия пазар нагоре след сериозните правителствени репресии срещу двата сектора от 2020 г. насам. Вместо това фондовите пазари в Китай и Хонконг спадат в резултат на негативните пазарни настроения.

Въпросът по-сетне е дали достигането на пик в лихвените проценти в САЩ, докато американската икономика върви към рецесия, ще бъде достатъчно, за да събудят отново интереса на чуждестранните инвеститори към китайските капиталови пазари. Реалността е, че отвъд цикличните причини се появява цяла нова група рискове поради натиска на Америка за технологично сдържане на Китай и заплахата от западни санкции срещу страната, било поради подкрепата ѝ за Русия, или заради това, което може да се случи в Тайван.

В допълнение, наскоро измененият китайски закон срещу чуждестранния шпионаж е пример за нарастващата предпазливост, когато става дума за чуждестранни инвеститори.

Колебливото възстановяване на Китай, стремежът му за по-ниски лихвени проценти и слабите корпоративни печалби възпират чуждестранните инвеститори. Мрачната перспектива по отношение на входящите портфейлни потоци със сигурност е друга важна причина Пекин да брани големия си търговски излишък, дори докато икономиките на САЩ и Европа се насочват към рецесия. Това също означава, че Китай ще продължи да стимулира износа, като същевременно упражнява ограничения върху вноса, за да защити чуждестранните си резерви от доста неизбежното към момента изтичане на портфейлни инвестиции.