Победата на Ердоган не вещае нищо добро за местната икономика 

След преизбирането на президента Реджеп Тайип Ердоган борсата в Истанбул пое нагоре, но турската лира поевтиня до рекордно ниско ниво. Краят на тежката икономическа криза в Турция не се вижда след изборите, а дори напротив: тя вероятно ще се задълбочи. 

„Турското правителство ще трябва да направи корекции", казва Клаус-Юрген Герн, ръководител на отдела за международни икономически прогнози в Института за световна икономика в Кил (IfW), в интервю за ntv.de. 

„Това няма да се получи без повишаване на лихвените проценти, в противен случай инфлационната спирала ще продължи и занапред". Проблемът: такава корекция на лихвените проценти не се вижда, смята експертът. Следователно несигурността няма да намалее, както е необходимо, а дори ще се увеличи, прогнозира Герн.

Икономистът не очаква Ердоган да промени курса си, докато не възникне нова критична ситуация на финансовите пазари, която може да доведе до криза на платежния баланс. Дотогава низходящата спирала вероятно ще продължи. Заради девалвацията на лирата вносът в Турция става все по-скъп - което допълнително подхранва инфлацията. Миналата година инфлацията на моменти надхвърляше 85%; в момента по официални данни тя все още е около 44%, въпреки че независимите оценки са много по-високи. Основната причина е, че централната банка изпълнява желанието на Ердоган за ниски лихвени проценти въпреки високата инфлация - в разрез с икономическата доктрина. А изключително ниските лихвени проценти карат лирата да губи все повече от стойността си.

Не всички сектори страдат от високата инфлация, а някои дори печелят, например туристическият сектор: фактът, че почивките в Турция стават все по-евтини поради слабата лира, води до по-нататъшно увеличаване на резервациите. Германската туристическа асоциация може да си представи, че рекордът от германските туристи в Турция ще бъде счупен отново тази година, както информира ntv.de. 

Турските експортни сектори, като машиностроенето или автомобилната индустрия, също се възползват от слабата лира, защото продуктите им поевтиняват на световния пазар. От друга страна, според Герн, Турция е силно зависима от вноса, например за допълнителна преработка. В резултат на това дружествата износители трябва да повишават цените си, за да запазят маржовете на печалба, а това се превръща в проблем, особено когато липсва необходимата за вноса чуждестранна валута, както обяснява специалистът.

Нестабилността плаши германските инвеститори

„Настоящото високо ниво на икономическа несигурност прави страната непривлекателна за инвеститорите", казва Герн. Също и за тези от чужбина, не на последно място от Германия. Германски компании от автомобилната или текстилната промишленост, наред с други, произвеждат в Турция. „За германските производители на модни облекла Турция от много години е една от най-важните страни за снабдяване в световен мащаб", казва пред ntv.de модната асоциация GermanFashion. Чуждестранните инвеститори търсят стабилна среда. Според Герн нестабилността, заплашващото задълбочаване на икономическата криза в Турция ги плаши. „Планираната интензификация на икономическите отношения е под въпрос", казва специалистът.

Германските компании, които изнасят за Турция, трябва да се подготвят за намаляване на търсенето. От една страна, в Турция има недостиг на чуждестранна валута, а от друга, високата инфлация създава все повече трудности за турската средна класа, което намалява търсенето на потребителски стоки. Европейските автомобили например все още са много популярни сред заможните домакинства, както съобщава Герн. Машините, произведени в ЕС, също се търсят в Турция досега; те съставляват най-големия дял от вноса от Германия.

Федерална република Германия е най-важната страна клиент на Турция, на която се падат около осем процента от целия турски износ. Страната получава по-голямата част от вноса си от Русия, най-вече защото се импортират големи количества руски газ и петрол. Работник в ресторант в Анкара. Снимка: Moe Zoyari/Bloomberg

САЩ и ЕС оказват натиск върху износа за Русия

Доставките на средства за производство все още функционират, казва Герн. Турската промишленост не се поддава на кризата; според икономиста тя дори отново е нараснала напоследък и износът се е увеличил. Това е така, защото търсенето на турски продукти от страна на Русия се е увеличило силно след началото на руската агресивна война срещу Украйна. Отчасти това вероятно е пренасочване на търговията, но отчасти Турция е поела и производството за Русия.

Но това скоро може да приключи. Натискът от страна на по-важните търговски партньори - САЩ и ЕС - се засилва. Турското правителство вече затегна правилата, според които в Русия не трябва да се доставят повече стоки, които са включени в турския санкционен списък. Това ще сложи край на заобикалянето на производствени части от Запада, например, които руската промишленост не може да произведе сама, но и на износа на машини или автомобили от Турция. Както обяснява Герн, някои от тях съдържат и производствени части от Европа.

Освен това икономистът вижда и друг риск за турската икономика. Макар че броят на добре образованите учени и инженери се е увеличавал стабилно в продължение на три десетилетия, според едно скорошно проучване от 2015 г. насам той е в застой, а в момента дори леко намалява. Причината е, че те не са съгласни със социално-политическата ориентация на Турция и поради това напускат родината си. Тези, които учат в чужбина, например, са по-склонни да останат там, отколкото преди. „Колкото повече Ердоган затяга социално-политическия си курс, толкова по-голям ще става този проблем", казва Герн. „Тогава това в някакъв момент ще възпрепятства осезаемо и растежа на турската икономика“, сигурен е той.