Доларът все още е цар в Европа и влияе върху лихвите

Не само американците очакват с притеснение да разберат дали Федералният резерв ще повиши лихвите или дали САЩ ще изпаднат в рецесия, същото важи и за европейците, а впрочем и за много други страни. Причината е, че въпреки всичкото говорене за деглобализация и дедоларизация доларът все още царува, а финансовите и търговските връзки между САЩ и ключови партньори са по-силни от всякога. В случая с Европа те са дори по-силни, пише Wall Street Journal.

Европейската централна банка се опита да следва различен път от Фед в началото на миналата година, като заяви, че ще задържи лихвите ниски, докато американската централна банка ги увеличаваше агресивно. Но след като еврото поевтиня спрямо долара, представители на ЕЦБ бързо промениха курса заради опасения от привнесена инфлация от стоки като енергията, които се фактурират в долари.

Сега предизвикателството е противоположното. Ръководителите на Фед сигнализират, че ще направят пауза в повишаването на лихвите на заседанието си през юни, за да се види дали повишението с пет процентни пункта от началото на 2022 г. значително забавя американската икономика. Това може да затрудни европейските им колеги да повишат лихвите няколко дни по-късно въпреки упорито високата инфлация.

„Доларът наистина играе доминираща роля в световната икономика. Реториката от ЕЦБ през миналата година показа притеснение за обменния курс“, коментира Морис Обстфелд, бивш главен икономист на Международния валутен фонд.

Все повече се говори, че доларът губи статута си на резервна валута заради ходовете на Саудитска Арабия, Китай и Русия да използват други валути. Това е в отговор на използването на долара от САЩ като оръжие – замразяването на валутните резерви на Русия в отговор на нашествието в Украйна. Доларът е съставлявал под 60% от официалните валутни резерви през второто тримесечие на миналата година спрямо около 72% преди две десетилетия.

Макар че САЩ съставляват около една четвърт от световния БВП и малко над 10% от световната търговия, около половината от световната търговия се фактурира в долари и зелената валута е участвала в близо 90% от сделките в света с чуждестранна валута миналата година, дял, който почти не се е променил за 20 години, показа декемврийският доклад на Банката за международни разплащания.

Около половината от международните дългови ценни книжа и трансгранични заеми, емитирани на офшорни финансови пазари, са деноминирани в долари.

Тези обвързаности прехвърлят по много начини по-високите лихви в САЩ в чуждестранни икономики. Те отвличат капитали от други икономики, тласкат нагоре разходите за обслужване на заемите и водят до обезценяване на валутите спрямо долара. Около една трета от промяната на лихвите на американските парични пазари в отговор на затягането на политиката от Фед се прехвърли в еквивалентните лихви в Германия, показа изследване на ЕЦБ. С поскъпването на долара деноминираните в долари суровини като петрола стават по-скъпи в чуждестранни валутни изражения. В обратната посока, по-високите лихви забавят растежа на американската икономика и в крайна сметка търсенето на чуждестранни продукти.

Всичко това означава, че повишаването на лихвите от Фед засяга икономиката на Европа точно толкова, дори повече, от тази на САЩ, показва анализът на ЕЦБ. Затягането на политиката от Фед между 1991 и 2019 г. намали индустриалното производство в еврозоната, цените на акциите, бизнес заемите и инфлацията и натежа върху световната търговия извън САЩ. Обратното, действията на ЕЦБ имат минимални последици за американската икономика, показва анализът.

Ръководителите на ЕЦБ следят действията на Фед много внимателно и наблюдават обменния курс на еврото и долара макар да твърдят, че той не е мишена на политиката. „Когато Фед поема лидерството, останалите ще го последват без колебание“, казва Паникос Деметриадес, бивш ръководител на ЕЦБ, който беше председател на Кипърската централна банка.

ЕЦБ и останалите чуждестранни ръководители, разбира се, не следват просто Фед. Те правят сходни неща, защото инфлацията навсякъде е твърде висока, стимулирана от общи глобални сътресения – от пандемията до войната в Украйна.

ЕЦБ, чиято лихва е с около 2 процентни пункта под тази на Фед, има какво да наваксва, отбелязва Обстфелд.

Но дали ЕЦБ действително ще продължи да затяга политиката ще зависи от това дали Фед е тласнала САЩ в рецесия. За Европа износът, особено към САЩ, е рядък източник на сила, тъй като войната в Украйна подкопава покупателната способност на домакинствата.

Търговията със стоки между ЕС и САЩ е нараснала до 86 млрд. долара през март, ръст с около 8% спрямо година по-рано. Търговията със стоки на Америка с Китай е намаляла с около една четвърт през същия период до 45 млрд. долара през март.

Ако САЩ изпаднат в рецесия през идните месеци вносът на Америка вероятно ще намалее, премахвайки жизненоважен лост за растеж за Европа. Но доларът вероятно ще отслабне, намалявайки цените на енергията в Европа и вносната инфлация. Като цяло твърдо кацане в САЩ вероятно ще затрудни живота на европейците, но може да улесни този на ЕЦБ.

„Европа като цяло е в много крехко положение…, това ще доведе до известна предпазливост от ЕЦБ“, дори ако има политически натиск за поставяне на инфлацията под контрол, казва Обстфелд.