849 български компании са изпаднали в несъстоятелност през 2022 г.

849 български компании са изпаднали в несъстоятелност през 2022 г., което представлява значителен годишен ръст от 62% (525 случая на фалит през 2021 г.). Основната причина за увеличението е фактът, че през миналата година изтече срокът за действие на свързаните с пандемията от коронавируса мерки. Най-силно засегнатите сектори в България са били хотелиерството и туризмът. Въпреки това броят на случите на фалити остава по-нисък, отколкото през 2020 г. или 2019 г. например, се казва в ново проучване на Creditreform Wirtschaftsforschung. 

Като цяло случаите на несъстоятелност в Източна Европа са се увеличили, като в седем от дванадесетте изследвани държави е регистрирано увеличение на броя на случаите. Процентното увеличение е особено силно изразено в Унгария, България и Литва. В пет държави броят на случаите на несъстоятелност е намалял (Естония, Полша, Сърбия, Словения, Чешката република). В Източна Европа са били регистрирани общо 60 010 случая на изпадане в корпоративна несъстоятелност, което е значително повече от нивото от предходната 2021 г. (39 095 случая).

В Естония броят на фалитите отново намалява. След като през предходната година 107 дружества трябваше да подадат молба за обявяване в несъстоятелност, броят на делата през 2022 г. спадна до 98. По този начин броят на случаите остава на много ниско ниво. 

В Хърватия броят на фалитите се е увеличил с 12,6% в рамките на една година. Предприятията са подали общо 5602 молби за обявяване в несъстоятелност. В повечето случаи обаче производствата са били прекратени поради липса на средства. Налице е и известен ефект на наваксване, тъй като в периода на пандемията е имало забавяне на производствата по несъстоятелност. Най-много случаи на несъстоятелност са регистрирани в търговския сектор, като делът им е 39,3%. 

В Латвия броят на корпоративните фалити е с 27,3% по-висок в сравнение с предходната година. Въпреки това през 2021 г. фалитите са били на много ниско равнище и въпреки неотдавнашното увеличение все още не са достигнали отново равнището отпреди коронакризата. Общо са регистрирани 308 случая. От 2017 г. до 2019 г. средният брой на делата на година е бил близо 600. През 2022 г. почти всички ограничения заради пандемията в икономическите сектори бяха отменени. В същото време се появиха нови тежести за дружествата, например под формата на нарастващи цени на материалите. По-голямата част от случаите на несъстоятелност през 2022 г. и в Латвия са в областта на търговията и услугите. 

През 2022 г. Литва отчита забележимо увеличение на корпоративната несъстоятелност (плюс 49,5%). След спада в цифрите през 2020/2021 г. сега тенденцията се е обърнала. Въпреки това, с почти 1100 несъстоятелности през 2022 г., обемът в Литва все още е значително под нивото отпреди пандемията. По-голямата част от дейностите по несъстоятелност се осъществяваше в сектора на търговията на дребно. 

От друга страна, в Полша броят на корпоративните несъстоятелности отново намалява. През 2022 г. в страната са били регистрирани 288 нови молби (2021 г.: 410) - спад от почти 30% в сравнение с предходната година. Това означава, че цифрите все още са значително по-ниски от тези преди периода на пандемията. Въпреки това средните и по-големите дружества са били засегнати в по-голяма степен, отколкото през предходната година. Общо около 12 500 работни места са застрашени. Една трета от молбите за обявяване в несъстоятелност са от сектора на услугите, а около една четвърт - от търговията. В сравнение с предходната година делът на строителния и производствения сектор се е увеличил леко. 

Румъния регистрира леко увеличение на броя на молбите за несъстоятелност през 2022 г. до общо около 6500 случая. Така тази стойност се връща в диапазона на равнището отпреди коронакризата (2019 г.: 6384 случая). В допълнение към изтичането на мерките за подкрепа на икономиката преди всичко последиците от пандемията доведоха до увеличаване на броя на дружествата, които прекратяват дейността си. Търговията в Румъния е отговорна за около една трета от фалитите.

С 1458 корпоративни несъстоятелности броят на делата по фалит в Сърбия остана под нивото от предходната година (минус 16,6%). В статистиката влиза само броят на производствата по несъстоятелност, които все още са в ход в края на 2022 г. 

Данните за несъстоятелността в Словакия леко се повишиха (плюс 5,3%). След огромното увеличение през предходната година тенденцията продължи с по-бавни темпове през 2022 г. Броят на фалитите сега е по-висок, отколкото преди пандемията (2019 г.: 249). Финалните разпродажби са знак за предстоящо затваряне. Снимка: БГНЕС/ЕМИЛ ДИМИТРОВ

938 случая на корпоративна несъстоятелност са регистрирани в Словения през 2022 г. В Чешката република броят им намалява значително (минус 18,7%), докато през 2020 г. и 2021 г. бе регистрирано увеличение. С около 45% от случаите по-голямата част от несъстоятелностите отново са в сектора на търговията (вкл. хотелиерството и ресторантьорството). В сравнение с предходната година обаче делът им е намалял. Пропорционално повече фалити са регистрирани в производствения сектор, засегнати са били 8000 служители. 

В Унгария са отчетени над 41 000 ликвидации във всички сектори. Това означава, че броят на случаите на корпоративни фалити се е увеличил почти двойно (2021 г.: 21 786). Наблюдава се огромно увеличение на случаите във всички основни икономически сектори. Търговията и секторът на услугите представляват по-голямата част от случаите на несъстоятелност. Само на сектора на услугите се падат над 41% от всички случаи на несъстоятелност. Много предприятия все още страдаха от последиците от мерките за ограничаване на пандемията, когато през 2022 г. се появи и значителна разходна тежест поради повишаването на цените на енергията.

Общата картина

Инфлацията, недостигът на енергия и други макроикономически проблеми доведоха до значително увеличаване на броя на случаите на корпоративна несъстоятелност в Европа като цяло. През 2022 г. в Западна Европа (ЕС-14, Обединеното кралство, Швейцария и Норвегия) са регистрирани 139 973 фалита на фирми. Това е увеличение с 24,2% (2021 г.: 112 686 случая). В Източна Европа този брой се е увеличил с 53,5 процента, става още ясно от проучването на Creditreform Wirtschaftsforschung.

Според проучването през миналата година европейските компании е трябвало да поемат множество тежести. Сред тях са например огромното увеличение на цените на енергията и суровините, както и значително по-високите разходи за финансиране вследствие на обрата в лихвените проценти. През 2022 г. освен това и икономиката отслабна осезаемо.

„Краят на пандемията беше началото на кратък икономически подем в Европа, преди той отново да бъде спрян от войната в Украйна. Последвалата енергийна криза завари икономиката практически неподготвена и я удари с пълна сила. Много вече закъсали компании не бяха в състояние да издържат на многобройните тежести", казва Патрик-Лудвиг Ханцш, ръководител на Creditreform Wirtschaftsforschung, обобщавайки развитието на 2022 г.

„Увеличението на броя на фалитите в Европа през 2022 г. последва две години на изключително ниски стойности. По този начин тенденцията може да се опише и като нормализиране и необходимо развитие. При специалните условия на пандемичния период опасността от възникване на зомби компании нарасна", казва Герхард Вайнхофер, управляващ директор на Creditreform за Австрия. Нарастващите данни за несъстоятелността през последните дванадесет месеца отчасти отразяват ефекта на наваксване. Въпреки това нивото на корпоративна несъстоятелност в Западна Европа отпреди пандемията все още не е достигнато.

В Западна Европа данните за несъстоятелността се повишиха в повечето от разглежданите държави. Австрия (плюс 59,7%) отбеляза значително увеличение, следвана от Великобритания (плюс 55,9%), Франция (плюс 50,0%) и Белгия (плюс 41,7%). Броят на корпоративните фалити се увеличи и в Швейцария, Ирландия, Нидерландия, Испания, Норвегия, Финландия, Швеция и Германия. Намаление на броя на делата се отчита в Дания, Люксембург, Португалия, Италия и Гърция.

„Започна обръщането на тенденцията в броя на случаите на несъстоятелност. Но крайната точка вероятно все още не е достигната. Натискът остава, така че нарастващи числа могат да се очакват и през следващите месеци", подчертава Ханцш.

Фалитите се увеличават във всички основни икономически сектори. Значителен ръст е регистриран в търговията (вкл. хотели и ресторанти) с плюс от 34,5%, следвана от строителството с плюс от 24,7%. Броят на делата в сектора на услугите се е увеличил с почти 20%, а в производствения сектор - с 13,1%.

„Причината за забележимото нарастване на броя на несъстоятелностите, особено в търговията, вероятно са последиците от тежкия период на пандемията. Освен това сдържаността на потребителите в резултат на рекордната инфлация се отразява особено силно на този сектор на икономиката", обяснява експертът по несъстоятелност Вайнхофер. Енергийната криза обаче засегна всички сектори на икономиката и предизвика динамизиране на дейностите по несъстоятелност през 2022 г.