Как реагираха компаниите?
В тримесечните си финансови отчети редица компании се оплакват много по-малко от производствените разходи или недостига на работна ръка; те все пак съобщават за безпроблемно повишаване на цените. Новата модна дума сред финансовите директори е „еластичност": колко чувствителен е обемът на продажбите към увеличението на цените. Колкото по-малко чувствителни са продажбите, толкова по-добре за компаниите. „Нашата еластичност остава благоприятна на обща база", заяви главният финансов директор на Procter & Gamble Андре Шултен през миналия месец, описвайки тримесечието, през което обемът на продажбите на компанията е спаднал с 3% спрямо предходната година, докато тя е повишила цените с около 10%.
„Когато Coca-Cola, Pepsi, Kimberly-Clark, Kraft Heinz и Conagra повишават цените, това се отразява на ресторантите, а когато Hilton и Marriott говорят за повишаване на средните дневни приходи, това се отразява на инфлацията в услугите", казва Самюел Райнс, стратег в консултантската компания Corbu. „Това ще продължи, докато потребителят не се възпротиви“.
Според него потребителите приемат, че ако цените се повишават, то и заплатите им също растат. „Докато това предположение не бъде нарушено, потребителят няма да мигне, когато плати допълнително 5 или 6% за кетчуп“.
Някои политици твърдят, че компаниите влошават инфлацията, като увеличават печалбите си. Но дори и ако някога това бе вярно, сега вече не е; Рикардо Трези от изследователската компания Underlying Inflation изчислява, че въз основа на правителствените данни приносът на печалбите към цените е намалял през четвъртото тримесечие.
Така или иначе, дали заплатите определят цените или обратното, скоро може да се окаже без значение. След като инфлацията се установи на по-високо устойчиво равнище, заплатите и цените нарастват заедно.
В такава ситуация може да е необходима дълбока рецесия, за да се понижи инфлацията. Изглежда, че това е причината, поради която пазарите смятат, че през следващата година тя ще спадне рязко и Фед ще започне да намалява лихвените проценти. Въпреки това досега няма и намек дори за лека рецесия. Жилищното строителство, секторът, който е най-чувствителен към по-скъпите кредити, се стабилизира, а заетостта в строителството се увеличава. Колкото повече хора се държат така, сякаш високата инфлация ще остане, толкова по-вероятно е тя да остане. Снимка: Unsplash.com
Председателят на Фед Джером Пауъл твърди, че бавният икономически растеж, а не рецесията, би трябвало да е достатъчен, за да се върне инфлацията към нивото от 2%. Засега централната банка сигнализира, че може би е приключила с повишаването на лихвените проценти.
Централните банкери изглеждат привърженици на постепенността - да приемат много бавно понижение на инфлацията, за да избегнат твърде големи щети за пазара на труда, казва Касман.
Проблемът с постепенността обаче е, че колкото по-дълъг е пътят за понижаване на инфлацията, толкова по-малко вероятно е това да се случи.