Wiiw очаква инфлация от 10% за България за 2023 г. 

Инфлацията в България ще продължи да се забавя и ще падне до 10% за 2023 г., до 7% през 2024 г. и до 5,0% през 2025 г. Така тя ще остане значително над нивата на някои страни от региона, които обаче са част от еврозоната, като Хърватия (6,5% инфлация за тази година) и Словения (6,4%). 

В същото време икономиката на страната ни ще продължи да се възстановява, гласи изводът от новата пролетна прогноза на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw). Според австрийските анализатори България ще отчете ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1,7% през тази година, 2,2% през 2024 г. и 2,7 на сто през 2025 г. 

Повечето от икономиките на 23-те страни от Централна, Източна и Югоизточна Европа (CESEE) в по-голямата си част вече са преодолели икономическия шок, причинен от войната в Украйна. Въпреки че икономическата активност е отслабнала значително в сравнение с миналата година - която беше белязана, не на последно място, от ефекта на наваксване след пандемията от коронавирус, почти всички от тях ще продължат да растат през 2023 г. въпреки войната, става още ясно от пролетната прогноза на wiiw. 

„Така най-лошите опасения не се сбъднаха. Въпреки упорито високата инфлация, която, разбира се, тежи на домакинствата и бизнеса, настроението в региона бавно се подобрява", казва Олга Пиндюк, икономист във wiiw и водещ автор на пролетната прогноза. „Това е свързано и с факта, че всички показатели вече сочат бавно възстановяване в еврозоната и най-важната ѝ икономика - Германия", пояснява Пиндюк.

За 2023 г. wiiw прогнозира среден ръст от 1,2% за държавите членки на ЕС в региона. Това означава, че те вероятно ще растат повече от два пъти по-бързо от еврозоната (0,5%). Особено в страните от Югоизточна Европа, които са членки на ЕС, се наблюдава сравнително силен растеж, докато в страните от Вишеградската група средният растеж ще бъде само 0,6%, а в Унгария се очаква леко свиване през тази година (-0,5%). 

Икономиките от Западните Балкани ще нараснат средно с 2%, а Турция - малко по-силно - с 2,6%. Въпреки че по този начин растежът в преобладаващата част от случаите ще бъде много по-нисък от този през предходната година, целогодишната рецесия ще бъде до голяма степен избегната с изключение на Унгария. 

Русия също се стабилизира в макроикономическо отношение след спада на БВП от -2,1% през миналата година. Въпреки това прогнозата за стагнация през тази година (0,0%) е изпълнена с голяма несигурност. Това се отнася и за Украйна, която би могла леко да се възстанови през тази година с растеж от 1,6% след опустошителния спад през 2022 г. (-29,1%).

Дори ако икономическата ситуация започне да се подобрява, остават големи рискове от влошаване. „Първо, драстичното затягане на паричната политика може да доведе до по-твърдо приземяване. Второ, все още съществува възможност за военна ескалация на войната в Украйна, например чрез използване на тактическо ядрено оръжие", казва Олга Пиндюк. Освен това след президентските избори в САЩ през следващата година на власт във Вашингтон може да дойде администрация, която да не подкрепя толкова Украйна, което също ще се отрази негативно на доверието в региона.

Украйна: по-устойчива от очакваното

Сривът на БВП на Украйна през 2022 г. от -29,1% е малко по-слаб от първоначалните опасения. „Без системното бомбардиране на енергийната инфраструктура от страна на Русия, което през 2022 г. костваше между 1,9% и 3,6% от икономическото производство, спадът щеше да бъде малко по-малък", казва Олга Пиндюк, която е и експерт на wiiw за Украйна. 

Като се имат предвид огромните разрушения и това, че 15% от населението са напуснали страната, относителната устойчивост на украинската икономика е впечатляваща. За 2023 г. wiiw очаква крехък ръст от 1,6%, но това зависи от по-нататъшния ход на войната. По-позитивният бизнес климат, по-добрите енергийни доставки - от април Украйна отново изнася електроенергия - сделката за зърното и международната финансова помощ предизвикват предпазлив оптимизъм. Предвиденият за тази година бюджетен дефицит от 27% от БВП ще продължи да се финансира основно чрез сериозна западна помощ.

Русия: Санкциите дават резултат, макар и бавно

След резкия спад на БВП през второто тримесечие на 2022 г. икономиката на Русия се стабилизира. В крайна сметка това доведе до минус на БВП от 2,1% през миналата година. За 2023 г. wiiw сега прогнозира стагнация (0,0%). Въпреки че зависимите от вноса сектори като автомобилната промишленост (2002 г.: -45%) или търговията на дребно (2022 г.: -12,7%) страдат сериозно от санкциите, отбранителната промишленост и някои области на заместване на вноса процъфтяват. 

Фармацевтичната промишленост например се разширява с 26,5% през 2022 г., а производството на електрически двигатели, генератори и трансформатори - със 7,9%. Тези данни идват от официални руски източници и следва да се тълкуват със съответната предпазливост.

„Процъфтяващата военна промишленост, приспособяването към санкциите и преориентирането на търговията към Азия вероятно предотвратяват свиване през тази година", казва Василий Астров, експерт по Русия във wiiw. „Но това не променя факта, че свързаните със санкциите загуби от енергийния бизнес сега струват скъпо на Кремъл. Неслучайно президентът Путин вече публично призна, че санкциите вредят и че трябва да се подготвят за по-трудни времена", подчертава Астров.

През първото тримесечие на 2023 г. основните бюджетни приходи от продажби на нефт и газ са намалели с 45%, докато разходите са се увеличили с 34%. „Въпреки това полученият в резултат на това бюджетен дефицит би трябвало да е поносим през тази година", казва Астров. В по-дългосрочен план Русия ще трябва да се справи преди всичко с липсата на високи технологии от Запада - например компютърни чипове, тъй като Китай също не може да ги доставя.

Инфлацията дойде, за да остане

Въпреки че високата инфлация в региона отново намалява в резултат на спада на цените на енергията, тя се оказва по-упорита от очакваното. Не само цените на храните продължават да растат с двуцифрени темпове. Базисната инфлация (без енергията и храните) също остава двуцифрена, с малки изключения. Ето защо в сравнение със зимата wiiw отново ревизира нагоре прогнозата за инфлацията в повечето от наблюдаваните държави. Средно за региона тя трябва да бъде около 17% през 2023 г. в сравнение с 5,7% в еврозоната. В Източна и Централна Европа Унгария ще страда от особено висока инфлация (18,5%) през тази година.

Докладът анализира икономиките на 23 държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа (CESEE) и предоставя подробна прогноза за макроикономическите показатели на следните държави: Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Казахстан, Косово, Латвия, Литва, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Словения, Турция и Украйна.