Настъпва ли най-после повратна точка за японските стартъпи?

През последното десетилетие сцената на стартиращите компании в Япония беше като оптична илюзия: без значение от какъв ъгъл я погледнете, всичко изглеждаше на ръба на преобръщане, което обаче така и не се случваше.

Но картината, казват ветерани от сферата на рисковия капитал, най-накрая се променя: комбинация от правителствени стимули, инфлация и демографски фактори поставят японските стартъпи на пътя към бум от сливания и придобивания, пише азиатският бизнес редактор на Financial Times Лио Люис.

Мнозина ще решат, че това е просто още една измама за окото. Въпреки последователните вълни на възбуда около перспективата за промяна, японската стартъп екосистема остава миниатюрна в сравнение с нейните еквиваленти в САЩ и Европа. Нейната способност - и вероятно желание - да произвежда "еднорози" (стартиращи компании, оценени над 1 милиард долара) остава ефимерна. Предопределението ѝ като ядрото на нова, поемаща рискове японска бизнес култура все още не е изпълнено.

Под тази повърхност обаче много се е променило, макар и постепенно. През 2013 г., според анализаторите от Initial, общата стойност на сделките за финансиране на стартъпи в Япония е била 659 милиона долара, разпределени между 1348 компании. До 2022 г. тези цифри достигат съответно 6,640 милиарда долара и 2224 фирми. В оценката си за рекордното финансиране, набрано от стартиращи фирми миналата година, Initial подчерта две поразителни характеристики на постижението: то постави магическия крайъгълен камък от 1 трилион йени (7,576 млрд. долара) на година ясно на пътя; и това се случи, докато сделките за финансиране бяха спаднали рязко в САЩ и Европа.

Марк Бивънс, управляващият партньор на Shizen Capital, базирана в Токио фирма за рисков капитал, е сред онези, които твърдят, че дните на постепенна промяна са свършили. Корпоративните сливания и придобивания за японски стартиращи фирми, казва той, са готови „да се изстрелят в космоса“.

Това обаче е доста силно казано: както стоят нещата, сливанията и придобиванията са относително латентна сила - не само в света на стартиращите компании в Япония, но и на нейния фондов пазар.

JPX, която управлява Токийската фондова борса, обсъжда мерки за адресиране на факта, че повече от половината от всички листнати японски компании се търгуват под балансовата си стойност. Има няколко фактора зад това, не на последно място фактът, че Япония като пазар получава много по-ниска тежест в глобалните инвестиционни портфейли, отколкото преди, тъй като други пазари се разраснаха по-бързо. От критично значение обаче е, че японските компании се търгуват при оценки, които отразяват много ниската вероятност някоя от тях да бъде купена, било то чрез приятелско или враждебно поглъщане. Японският пазар не калкулира сливания и придобивания, а той е мястото, където повечето японски стартъпи в крайна сметка се листват.

Все пак има четири причини, поради които Бивънс и други са съгласни, че – поне за стартиращите фирми – скоро ще се появи оживен пазар на сливания и придобивания.

Първо, основателите на стартиращи фирми изглежда преминават към гледището, че продажбата на тяхната компания чрез сливане или придобиване не е признание за провал. Основателите бяха свикнали да виждат първичното публично предлагане (IPO) като доказателство за успех, казва Бивънс, а сливанията и придобиванията като далечен план Б. Но тази гледна точка бе подкопана, предполага той, от критичната маса опит на основатели, които направиха компаниите си публично преждевременно и сега се оплакват от бремето на този статут.

Второ, казват други рискови инвеститори, настоящите условия в корпоративна Япония са попътен вятър за сливанията и придобиванията. Японските компании са подложени на засилващ се натиск от страна на акционерите и регулаторите да бъдат по-приятелски настроени към акционерите и по-специално да постигат по-ефективна възвръщаемост. Много японски компании се радват на ниска среднопретеглена цена на капитала. Междувременно стартъпите в страната са изправени пред големи трудности при осигуряването на банкови заеми. Този дисбаланс създава идеални условия за сключване на сделки.

Трето, демографията - както винаги в Япония - може да играе все по-решаваща роля. Икономиката на Япония вече предлага 134 работни места на всеки 100 кандидати. Компаниите се борят да изпълнят дори занижените цели за нови служители и недостигът на работници само ще се увеличава. Корпоративна Япония все още не прилага стратегията „Acquihire“ (закупуване на компания заради нейния персонал) в голям мащаб, но изкушението да го направи може да стане неустоимо. Стартиращите фирми, обикновено пълни с млади и доказано предприемчиви служители, могат да се превърнат в най-сочните цели.

Четвърто, сега правителството активно насърчава сливанията и придобиванията, като планира да предложи значителни данъчни облекчения, считано от април, за корпорации, които купуват местни стартъпи. Новият режим позволява на компаниите да приспадат 25 процента от цената на придобиване от облагаемия си доход до размер на приблизително 40 милиона долара на сделка и до 100 милиона общо за една година.

Това, казва главният изпълнителен директор на една голяма IT компания, представлява истински стимул за закупуване на технологии и опит, които японските компании традиционно биха се опитали да генерират вътрешно.

Въпреки всичко казано, нарастването на сделките по сливания и придобивания със стартиращи компании, макар и напълно правдоподобно, все още не е започнало. Повратните точки в корпоративна Япония имат навика да се случват дълго след като онези, които са ги предсказали, са се отегчили или обезкуражали и са си тръгнали. Корпоративна Япония обаче в този момент може да няма този лукс.