ОИСР: Необходими са реформи, за да се повиши още стандартът на живот в България

Стабилният икономически напредък на България и възстановяването след пандемията бяха нарушени от световната енергийна криза, причинена от войната на Русия срещу Украйна. Растежът може да стимулиран чрез допълнителни политически реформи, които биха помогнали също да се ускори сближаването на нивата на доходите в България с тези в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това се посочва в икономическия доклад на ОИСР за България.

Документът отбелязва също, че фискалната политика трябва да се затегне, за да помогне за справяне с инфлацията. Текущата подкрепа за смекчаване на въздействието на високите разходи за енергия трябва да бъде по-внимателно насочена, за да се сведе до минимум инфлационният натиск.

Според ОИСР подобряването на данъчната система и намаляването на неформалния труд биха спомогнали за укрепване на публичните финанси, докато създаването на по-добър бизнес и инвестиционен климат би стимулирало растежа и стандарта на живот.

„България постигна две десетилетия солиден икономически напредък, като доходът на глава от населението се повиши от 30% от средното равнище за ОИСР през 2000 г. до над 50% днес“, каза генералният секретар на ОИСР Матиас Корман при представянето на доклада в София заедно с премиера Гълъб Донев.

„Докато България се бори с последиците от световната енергийна криза, са необходими амбициозни реформи за повишаване на производителността като основен двигател на растежа през последните години и за подобряване на публичните финанси, за да се гарантират необходимите и основни услуги за гражданите в бъдеще и да се посрещнат предизвикателствата, породени от намаляващата и застаряваща работна сила.“

България е в процес на присъединяване към ОИСР, чиято основна цел е да насърчи сближаването със стандартите и добрите практики на ОИСР в държавната политика.

Силното поскъпване на енергията и храните в световен мащаб тласна инфлацията в България до нива, невиждани от края на 90-те години на миналия век, усложнявайки процеса по приемане на еврото. Хармонизираната инфлация на потребителските цени в страната достигна своя връх от 15,6% през септември 2022 г., но започва постепенно да отслабва, като според прогнозите на ОИСР се очаква да възлезе на 8,2% през 2023 г. и 4,4% през 2024 г.

В доклада се прогнозира също растежът на БВП да се забави тази година до 1,9% от 3,4% през 2022 г., преди да се възстанови до 3,2% през 2024 г.

Равнището на безработица се очаква да се покачи тази година до 4,5% (от 4,3% за миналата година), преди да спадне отново до 4,2% през следващата година.

Прогнозата за дела на държавния дълг от БВП е за нарастване от 37,2% през 2022 г. до 39,6% през 2023 г. и 41,8% през 2024 г. 

Препоръките на ОИСР към България

За да се увеличат държавните приходи, в доклада се препоръчва да се подобрят данъчната ефективност и спазването на данъчните закони, както и да се повишат данъците за околната среда, собствеността и наследството.

Като приоритети се посочват също намаляване на високото равнище на неформалния труд, цифровизирането на трансакциите и увеличаването на стимулите за деклариране на заплатите. Преразглеждане на системата за социални грижи може да помогне за подобряване на социалната подкрепа в страна, в която половината от всички данъкоплатци са регистрирани като получаващи минимална заплата, пише още в доклада.

Намаляващата работна сила в България поради застаряването на населението, ниската раждаемост, високата смъртност и емиграцията е пречка за потенциала за растеж на страната. Съществуват също значителни дисбаланси на пазара на труда с ниво на заетост от над 90% сред работниците с висше образование, но само 42% сред тези с прогимназиално образование.

От ОИСР препоръчват да се подобри качеството на образованието и уменията за възрастни, като се увеличи професионалното обучение на работното място, както и да се повиши качеството на работните места и да се осигурят повече и по-качествени грижи за децата.

Растежът е ограничен и от слабите инвестиции, посочват от ОИСР. Въпреки че публичните инвестиции, които са на ниво от 3,4% от БВП, са в съответствие със средното равнище за ОИСР, общото ниво на инвестициите в България е относително ниско - 20% от БВП. Рационализирането на процедурите за създаване и закриване на бизнес би помогнало за привличането на частен капитал. За това би допринесло и засилването на борбата с корупцията, например чрез по-строги системи за откриване и разследване.

Заради силната зависимост на България от изкопаемите горива емисиите на страната остават на едно и също високо ниво от две десетилетия. Въпреки значителния спад в използването на въглища те остават основен източник на енергия и в момента няма пътна карта за постепенното им премахване, се отбелязва в доклада. Той призовава за широкообхватна стратегия за постигане на нулеви нетни емисии и за подновяване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници, в подобряване на електрическата мрежа и разширяване на съоръженията за съхранение на енергия.