Демографските проблеми на Япония са и възможност

На 15-годишна възраст Акино Иманака вече може да се похвали със страхотна визитка. Тя завърши - както всички нейни учители очакваха - като най-добрата в класа си, беше естественият избор за президент на класа и бе избрана да представлява Oteshima Junior High на безброй престижни събития. Определено помогна това, че тя беше единственият ученик в училището си, пише азиатският бизнес редактор на Financial Times Лио Люис.

Показателното за времената самотно дипломиране на Иманака в лишено откъм деца кътче на префектура Кагава се вписва точно в отчаяния пейзаж на японското бъдеще.

Животът, какъвто го познава страната, оплакван от различни скорошни свидетелства, е в неотменима опасност. Дивидентът обаче се обсъжда по-рядко: в средата на голямото предстоящо сътресение, нагласите за поемане на риск, невъзнаградена лоялност и понасяне на непоносимото може също да се окажат променени. Точно както мнозина биха мечтали за ниво на финансов комфорт, което предоставя на индивида пълна свобода да се пазари, да критикува или просто да си тръгне от работодател, Япония е на път да разбере дали нейните млади хора сега седят върху демографския еквивалент на „освобождаващите пари" (тези, които ви правят независими от заплатата – бел. прев.)

Демографията в страната определено е мрачни, а дългосрочните последици изглеждат толкова зловещи, колкото винаги са били. Младите и плащащите данъци ще бъдат значително превъзхождани като брой от старите и зависими от данъците, а чудовищно задлъжнялата Япония не може да взема заеми от бъдещите поколения без сметката в даден момент да дойде.

По-краткосрочните проблеми също започват да се усещат много реално. Ограниченията за извънреден труд и хроничният недостиг на шофьори на камиони, прогнозира проучване на Nomura Research Institute, ще оставят повече от една трета от вътрешните товари в риск от недоставяне до 2030 г. Свиването на населението и застаряването, се казва в резонантен доклад на Recruit Works Institute, ще доведе до недостиг на 11 милиона работници до 2040 г. Наскоро правителството разкри последните си планове за обръщане на дългосрочния спад на раждаемостта след предупреждение от министър-председателя Фумио Кишида, че последствията от бездействието не са нищо друго освен обществен колапс.

Трудна ситуация за изпълнителните директори, със сигурност. Но вероятно, за Иманака и нейната кохорта от 15-годишни японци, доста освобождаващо. Тя по-специално е изпитала - при несъмнено екстремни обстоятелства – необикновената полза от недостига. Други могат да очакват по-малки версии на тази сила да работят за тях в бъдеще.

Дори ако предвиждането на Recruit Works е малко неточно и дори ако икономиката претърпи голяма структурна промяна, по времето, когато поколението на Иманака започне да търси работа след около шест години, пазарът на труда, който днес предлага 134 работни места на всеки 100 налични работници, ще има милиони свободни позиции.

На теория тази кохорта може да оформи една Япония, която структурно ще се нуждае от тях много повече, отколкото от други скорошни поколения. В резултат на това положението може да бъде много по-подпомагащо техните амбиции, по-отзивчиво към оплакванията им и, може би най-критично, ако изберат живота на предприемача, прощаващо първия, втория и дори третия им провал.

До известна степен, казват специалисти по подбор на персонал и мениджъри по наемане, тази промяна вече е започнала. Дори големи, известни японски компании съобщават за разлика между техния идеален приток на служители и това, което действително получават в наши дни. Тъй като тази пропаст се разшири, работата на отделите за човешки ресурси се промени: някога сравнително еднопосочният процес на подбор сега се превърна в процес на убеждаване. Мнозина казват, че сега се сблъскват с въпрос от кандидати, който предишното им изобилие правеше нахален: „Какво можете да направите за мен?“.

Компаниите също така виждат как магнетизмът им отслабва отвъд точката на набиране на персонал, тъй като служителите осъзнават, че недостигът им дава възможност да избегнат всичко, което не харесват – тормоз, прекомерен извънреден труд, сексизъм – и да се насочат към нещо, което би им допадало.

Но по-голямото „овластяване“ може да приеме формата на насърчаване на поколението на Иманака да експериментира с икономиката по начини, които те - или по-често техните родители - досега биха сметнали за твърде рискови. Японската екосистема от стартъпи, казват пряко ангажираните в нея, не само че структурно не ѝ достига рисков капитал, но и хора, които се чувстват комфортно да поемат риск. Ситуацията се променя напълно, ако рискът може да се поеме със съзнанието, че корпоративният сектор, лишен от персонал, е готов (дори и не с радост) да действа като предпазна мрежа за онези, които са поели риск, който не се е оправдал.

Има много фактори, които биха могли да попречат на това да се развие така както е описано. Но поне за известен период възприятието за точка на пречупване може да бъде изключително овластяващо само по себе си. Иманака каза пред местните медии, че като кариера се интересува от образование или социални грижи. Гладната за кадри икономика на Япония може да удовлетвори и по-големи нейни амбиции; демографската ситуация я поставя в положение да прави каквото си поиска.